Българският патриарх Неофит поздрави православните българи със 150 години от създаването на Българката Екзархия – първата национална институция на нашия народ, създадена още преди неговото освобождаване от турско робство през 1878 г.

„Да е благословен българския народ с този забележителен празник, който за наша радост е уважен и от президента, който подчерта духовността на този празник и радостта и признателността към онези, които са заслужили за неговото постигане“, заяви патриарх Неофит.

Той се обърна и към братята в Македония, където през 70-те и 80-те години на XIX век Екзархията води най-тежката битка с гръцкото духовенство: „Да се чувстват близки на българския дух!“.

Президентът Румен Радев благодари на българския патриарх за поканата да участва в тържествата по случай този голям празник, който не е само на БПЦ, но и на целия български народ. Държавният глава подчерта, че създаването на Българската Екзархия е един от най-важните моменти в националната история – в стремежа на българския народ към свобода и независимост.

„Още преди освобождението в лицето на Екзархията българският народ получава едно представителство и олицетворение на българската държавност. Това става още преди той да бъде освободен. Днешната дата е важна, тя ни напомня колко е важно да имаме своя национална идентичност, да имаме духовност, да имаме стожер на нашата вяра и успехи за в бъдеще!“, подчерта Радев.

Тържествена служба по случай светлата годишнина на Екзархията бе отслужена в храм-паметника „Свети Александър Невски“, в която участваха патриарх Неофит и целият Свети Синод на Българската православна църква.

“Днешният 28 февруари 2020 година от Въплъщението на Бог Слово е ден светъл и паметен за българската история. В този наистина исторически ден отбелязваме значима и знакова годишнина от дългата и превратна история на православния ни народ. В този благословен от Господа Бога ден, преди сто и петдесет години православният български дух тържествува, защото след дългите столетия на духовна и политическа зависимост се отстранява една историческа неправда и нашата обща духовна майка, Православната ни църква, се възражда за нов живот. Това историческо за всички нас събитие е извършено с официален държавен акт ­ ферман на султан Абдул Азис от 27 февруари 1870 г., с който се увенчават вековните усилия на нашите славни предци за постигане на духовна свобода и независимост. Малко повече от столетие след унищожаването и на последната крепост на свободния български дух ­ Охридската българска архиепископия, народът ни отново се сдобива със своя автономна Православна църква ­ Българската Екзархия”, се казва в патриаршеското послание, което беше прочетено от амвона на “Св. Александър Невски”.

“Събуденият православен български дух благодарение на родолюбивото и христолюбиво дело на св. Паисий Хилендарски, св. Софроний Врачански и всички останали колоси на духовното ни и народно възраждане най-сетне вижда плодовете на своята твърдост във вярата и на своето постоянство, на предаността си към заветите на предците и непримиримостта с историческата си съдба. Възстановена е Православната ни църква, а с това е отворен и пътят към скорошното ни политическо освобождение и пълното възстановяване на изгубеното някога достойнство на един изстрадал, но духовно здрав и непобедим народ”, се казва още в посланието.

Борбата за Екзархията

В събота, 28 февруари 1870 година, великият везир на Османската империя Али паша връчва на членовете на смесената българо-гръцка комисия във Високата порта десетилетия очаквания султански ферман, с който се признава правото на българите да имат черква, независима от Цариградската патриаршия.

Ферманът е издаден в петък, 27 февруари 1870 г. На цариградската българска колония документът е показан на 1 март, Неделя православна, в дървената църква „Св. Стефан“, където се стичат радостно възбудени цариградските българи... пред богомолците се изправя внушителният Иларион Макариополски… Като припомня великия ден 3 април 1860 година, когато от същия амвон беше изхвърлено от богослужението името на цариградския патриарх… Иларион гръмогласно възвестява: ”Тогава бяха надежди, а днес е осъществлението на надеждите…”

Българската православна църква просъществува като Българска екзархия от 27 февруари 1870 г. до 10 май 1953 г. – когато е възобновена Българската патриаршия. След Освобождението от 1878 г. екзархийският диоцез условно се разделя на вътрешен (в свободното ни Княжество България) и външен (нашите български епархии в пределите на Османската империя). Седалището на Екзархията обаче остава в Цариград и оттам се ръководи църковният живот в целия екзархийски диоцез.

Македония участва наравно с другата част на българския народ в тържествения акт за обявяване на българската независима църква на 11 май 1872 г. от екзарх Антим I, заобиколен от шестима владици, трима от които македонски българи: Панарет Пловдивски – от с. Пътеле, Леринско. Избран за софийски митрополит. Панарет Зографски от Галичник и Генадий Велешки от Охрид. Следователно, извършен пред хилядното множество българи в Цариград, този акт е еднакво дело на българския север и на българския юг.