Не мога да се справя с жена ми!
Здравейте! Не мога да се справя с жена ми! Като направя нормални забележки, напоследък изригва като вулкан. Аз някакъв демон ли съм? Тя е като демон за мен с неясното й настроение и постъпки.
Казвам й да отиде да се прегледа. Отвръща ми аз да отида, защото тя си била съвсем наред. Справям се с такива големи проблеми, можете ли да ми кажете с жена ми как да се справя? Имаме деца момчета на 16 и на 13 години, които не е необходимо да търпят нестабилните й настроения. Може да се разреве или пък да се развика... Бил съм я разстройвал, дебнел съм я за всяко действие, правел съм й забележки пред децата. Те да не са малки! Не се е научила на обноски, а излиза, че аз й сривам авторитета! Как да я накарам да отиде на лекар или на психолог? Васко, 48 г.
Здравей, Васко! В писмото споделяш за затруднения в общуването със съпругата ти, от което изглежда, че си повече като че ли възмутен. Имаш забележки към настроенията и поведението й, в същото време самият ти като че ли приемаш чувствително и се засягаш от забележките, с които тя ти отвръща.
В описаната ситуация прозират
отношенията на този етап на съвместния живот
когато ти си на 48 г., а децата ви са тийнейджъри. Разбира се, в едно писмо от този род е нормално да липсват важни подробности, чрез които не само психологът, но и самият клиент по-добре се ориентира в личната си ситуация, ако се опита да ги види и да ги изрази. В консултативна среща изплуват допълнително въпроси и отговори по тях, с които се осветляват
взаимоотношенията и преживяванията
Тук обаче имаме на разположение само разказаното и на неговата основа можем да правим някои догадки. Надявам се при това положение да приемеш информацията за други случаи вследствие на изучаването на много подобни проблеми в психологическата практика.
Да прегледаме отново какво споделяш. Започваш писмото с възклицание, изразяващо безсилие - „Не мога да се справя с жена ми!“. То обаче би могло да бъде чуто и като израз, който толкова много е употребяван в ежедневието ти (може би слушан от детството), че би могъл да прибягваш към него при всеки
по-голям или по-малък проблем в общуването
„Като направя нормални забележки, напоследък изригва като вулкан“. Това не говори ли, че жена ти е чувствителна към тези забележки? Ти ги наричаш „нормални“, но е възможно от малка тя да е особено чувствителна към забележките, към начина, по който й се отправят, или към твоя начин да ги правиш. Твоите забележки наричаш нормални, искайки може би да ги представиш като безобидни, а нейната реакция на тях дали е така поразително изригваща, или малко преувеличаваш?
„Аз някакъв демон ли съм?“ Обърни внимание по отношение на какво си задаваш този въпрос. Дали има нещо, с което я плашиш - явни предупреждения, закани, натякване, предварително обвиняване за предполагаеми в бъдеще последствия от поведението й. „Тя е като демон за мен с неясното й настроение и постъпки“. По този повод бих искала да разширя представата ти за отношения, които се характеризират с
особено влияние на единия върху другия в двойката
което съзнателно или не е форма на тормоз. Много пъти в предишни консултации тук във вестник „Утро“ съм пояснявала, че човек често пристъпва към манипулирането и несъзнателно. Може детството му да е преминало в трудни отношения между родителите му или между родител и него.
Манипулирането може да стане средство за защита
за изпреварване на неудобна ситуация, за натоварване на другия с вина, само и само да бъде разтоварена от себе си, но може да се превърне и в навик, който разстройва близостта и живот в семейството.
„Казвам й да отиде да се прегледа“. Тук не споделяш какво имаш предвид - дали считаш, че нервната й система е претоварена и с чувство за грижа към нея й посочваш вариант, който би помогнал, ако ежедневието в работата й примерно е изпълнено със стрес, и малката дума, казана накриво вкъщи, е в състояние да я разстрои. Защото, Васко, иначе подобно подхвърляне да отиде да се прегледа би могло да се възприема като обида, неуважение, обезценяване - все едно й слагаш
етикет на болна и непълноценна
Коя жена би била щастлива при такива чести забележки и кой мъж би бил щастлив, ако жена му страда? Или не отчиташ, че твоята съпруга страда, ако си приел, че е нещо като „дефектна“?
„Имаме деца момчета на 16 и на 13 години, които не е необходимо да търпят нестабилните й настроения. Може да се разреве или пък да се развика...“ Показваш грижа към децата, като че ли за сметка на съпругата ти. После от писмото разбираме, че забележките, които отправяш към нея пред децата, са сред нещата, които я угнетяват в отношението ти към нея. Това е още една
форма на силен натиск и към нея, и към децата
Децата в по-голяма степен търпят променливите настроения на родителите и често са склонни повече да проявяват грижа и разбиране. Разбира се, добре би било да не ги натоварваме с несполуките в преодоляване на собствените ни негативни емоции, но в същото време прикриването на подобни трудности може да им създаде фалшива представа, че животът трябва да се възприема само с радост или хладнокръвно, или пък ако родителите напълно избягват да се скарат помежду си пред децата, те няма да научат тази част от реалността на живота и че отношенията не са непоправими, ако после виждат и
сдобряването, и завръщането на разбирателството
Отговорността за това как децата възприемат разстроеното настроение на майката не е само нейна. В голяма степен тя е и твоя според начина, по който коментираш състоянието й пред децата, което във вашия случай очевидно допълнително я разстройва. От отношенията помежду ви децата попиват отношения, които в бъдеще биха могли да пресъздават в техните семейства с техните съпруги.
Това следва да се приеме от всички семейства като сериозно предупреждение, че отношенията между родителите имат
влияние върху семейното щастие или нещастие на децата им в бъдеще
Нека отворим скоба за това, че освен нарушения в комуникацията вкъщи, у човек може да е настъпила закономерна възрастова криза, в която променливите настроения и необяснимото страдание са нещо нормално, но отношенията, в които централно място заемат обичта и грижата за другия, подпомагат преодоляването й. Тогава и изводът да се потърси помощ при специалист не се приема като натякване, а като добро разрешение за постигане на облекчение, а в процеса на работа с психолог - и към преодоляване на кризата с ползи вместо със загуби.
„Бил съм я разстройвал, дебнел съм я за всяко действие, правел съм й забележки пред децата. Те да не са малки! Не се е научила на обноски, а излиза, че аз й сривам авторитета!“ Васко, за психическа агресия говорим,
когато достойнството на човека е накърнено
от поведението на друг. В спокоен момент, когато си сам, си помисли дали забележките ти идват автоматично в присъствието на жена ти. Може би и тя не е усетила навреме кога се е повишила склонността ти да я контролираш. Може да не е възразила още тогава, да не е заявила, че иска да я уважаваш, както изглежда, че се опитва да го прави сега - „Тя ми казва аз да отида, защото тя си била съвсем наред“. Отказва да попива нападението и ти може да си възмутен, но това е
добър признак, че може да се сложи край на неприятния период
в живота ви, ако и ти поемеш отговорност за това, което се случва.
Дали става въпрос за лична възрастова криза или за криза на брака ви, може да се установи по-добре в срещи с психолог. Може би съпругата ти би се почувствала по-добре и в самостоятелни срещи със специалист, на когото може да се довери, за да получи помощ да определи себе си. Отделно и ти би могъл с психолог да преразгледаш навиците си, обичайните ти реакции в общуването с жена ти в сравнение примерно с колеги или с непознати. С помощта на психолога би могъл да достигнеш до по-високо ниво на себепознание, което е
предпоставка да възвърнете хармонията в семейството
Оплакваш се - „Справям се с такива големи проблеми, можете ли да ми кажете с жена ми как да се справя?“. Прочитам отново писмото ти, което ми напомня за песента „Сувенир“ на Миро. Пускат я често по радиото, но би могъл да си я чуеш и от интернет. Изразява като че ли осъзнаването на героя, че сред трудните моменти в живота най-голяма трудност за себе си е представлявал самият той - „най-силният ми враг бях аз“.
Когато снемем зоркото наблюдение от другарчето в живота си
и го обръщаме по-често към себе си, имаме повече шанс да не прекараме живота като „фалшив герой, измислен филм“, като крием своите слабости, изтъквайки тези на другите. В противен случай може да се натъкваме често или непрекъснато на това, което най-много ни възмущава като несъвършенства на другите или на света, преди да осъзнаем като героя на Миро от песента - „Където и да се скрия, срещам себе си“. Така, Васко, всъщност се оказва, че в отношенията ни с другите
имаме среща със собствения ни демон в нас
който има нужда да му окажем внимание. Вместо да го оставяме да ни подтиква да пращаме невъздържано някой друг да отиде при специалист, защото ни се струва, че се представя като нестабилен, бихме могли да се запитаме доколко сме стабилни психически ние, доколко предоставяме сигурност в общуването си с другия.
Питаш накрая в писмото: „Как да я накарам да отиде на лекар или на психолог?“. Върни се по-нагоре в моя отговор, Васко, където споменавам за обичта и грижата, с които следва да се отправят подобни предложения. Друг добър начин е, когато ти първи предприемеш такава инициатива за себе си, за да изпиташ сам облекчението от тази
специална форма на среща със себе си
и донякъде на приключението да се доопознаеш на 48 години. Това най-вероятно ще даде положително отражение върху общуването в семейството и ако се налага и ако съпругата ти пожелае, след като й споделиш за ефекта върху себе си, тя може би с готовност би опитала тази възможност да се разтовари от стреса и да постигне повече увереност и като съпруга, и като майка, и като работеща жена, за да се изпълни с повече удовлетворение живота ви, което заслужава всеки.