Една снимка във вътрешния двор на Държавната мъжка гимназия „Княз Борис“ на момичета и момчета в национални носии привлече вниманието ми. Единствената информация за кафяво-бялата фотография е надписът - „ученическа оперета 1920“. Проучвам зараждането на интереса съм оперното изкуство в града и основаването на русенската опера и за мен беше важно да науча повече за ученическата оперетка. 
Предположих, че това е спектакъл, подготвен от отличните музикални педагози на мъжката и девическата гимназия Александър Йорганджиев, Михаил Константинов и др. с техните питомци, но за моя изненада не открих сведения за това музикално събитие в добре запазените архиви на елитните училища.
Отдавна забравената детска оперетка изведнъж се появи
в книгата на Константин Карапетров, посветена на педагога и композитора Георги Златев-Черкин.
Роденият  на 6 май 1905 година в Русе известен музикант, разказва на своя биограф за щастливото си детство в дунавския град: за баща си - книжаря и печатаря Димитър Златев, който е разпространител и на книгите на Захари Стоянов.
В семейството е съхранен споменът, че Летописецът е измислил прозвището Черкин, необходим за куриера, който разпространява „Записки по българските въстания“ в Източна Румелия. По-късно Димитър Златев предава документите с автографа на писателя на Аспарух Емануилов, който ги публикува в книгата „Захари Стоянов. Неиздадени съчинения“.
Майката Мария Златева е талантлива изпълнителка на народни песни, която 
до 82 години рецитира с учудваща памет цели поеми из Вазовата „Епопея на забравените“
и всяка вечер разказва на единствения си син предания за хайдушки подвизи.
Силно повлиян от въздействащите майчини думи за героичните борби на българските чети с османския завоевател, малкият Георги сформира „банда“ с комшийските деца, които влизат с „сражение“ с връстниците си от съседния квартал.
За да снабди четата си със „съвременно оръжие“ и винаги да побеждава „врага“, предводителят прави бомбички от патроните за ловната пушка на баща си. За наказание „героят“ незабавно е изпратен да работи в печатницата и така момчето постепенно усвоява печатарския занаят.
Но голямата мечта на малкия палавник е да свири на пиано
Закърмено с любов към музиката от красивия глас на майка си, деветгодишното момче получава първите уроци по пиано от роднината Люба Хаджиева, ученичка на Христина Морфова.
Даровитото дете бързо напредва и бащата подарява мечтания музикален инструмент на 10-годишния рожден ден на талантливия си син.
14-годишният Георги Златев вече прави първите си опити в композирането - започва със създаването на акомпанимент на песните, които слуша от майка си. Заражда се и желанието да съчинява свои мелодии. Сформира хор от свои съученици и приятели и пеят из града празнични песни.
Хрумва му да напише тригласен коледен напев. И песента му „Я ставай, ставай, Милено“ е изпълнена от съучениците му на ученическо тържество.
Особено го насърчава учителят, възпитаник на Букурещката консерватория, Александър Йорганджиев с думите „Хубава народна песен си разучил!“...
Дори опитният педагог възприема композицията на ученика си като несъмнено народно творчество
Народната песен, с която го е откърмила майка му, се е просмукала в неговото музикално съзнание и оттам избуява като авторски отклик.
През 1945 година Георги Златев се връща към детската си композиция и я разработва като солидна хорова композиция в 8/8 такт за четиригласен хор смесен акапелен хор - „Сватбарска песен“.
Произведението прозвучава за първи път през 1971 година, изпълнено във Ваймар от студентския камерен хор при Българската държавна консерватория, под диригентството на Крикор Четинян.
През 1920 година 15-годишните съученици и приятели Георги Златев и Павел Спасов решават да изнесат в гимназията детска оперета.
Не ни е известно заглавието на музикалното произведение, чиито режисьор е бъдещият писател Павел Спасов, а единствената певческа роля се изпълнява от Георги Златев.
Оперетата е изпълнена пред учениците от двете гимназия, салонът ехти от аплодисменти
Сред съучениците, участници в спектакъла, най-вероятно е и Константин Попов. Неговата дъщеря - Диана Попова, разказва за приятелството между двамата творци.
През 1927 година Георги Златев създава „Серенада“ - трио за цигулка, виолончело и пиано. Творбата е изпълнена на следващата година за първи път в родния град по време на ваканцията на русенските студенти във Виенската и Лайпцигската консерватория - пианиста и композитор Черкин и виолончелиста Константин Попов, по-късно и двамата професори в Софийската консерватория. Възможно е сред изпълнителите да е бил и бъдещият известен писател Светлозар Димитров-Змей Горянин. 
Успехът окриля младите творци и те решават да подготвят нов спектакъл. Но идеята им се осъществява десетилетия по-късно. Вече зрели творци, през 1955 година композиторът Георги Златев-Черкин и писателят Павел Спасов се връщат към детската идея и създават  съвместно произведение - музикалната пиеса „Бунтовна песен“.