Каква е връзката между Русе, Дания и Смолян, какво може да накара един млад IT специалист да избере живот на роженските поляни пред перспективна работа в чужбина и трябва ли човек винаги да се доверява на вътрешния си глас? Отговорите на тези въпроси се крият в историята на русенеца Стойко Станев, известен с името Стою Русчуклията, която звучи като приказка по родолюбие. Затова и 27-годишният мъж стана един от героите в рубриката на известната русенска журналистка Петя Кертикова „Завърналите се с Петя Кертикова“ по телевизия Bulgaria On Air. Самата тя след обучението си в Далас през 2011 година се връща в родината. 
Такъв е и изборът на Стойко, който след като завършва висшето си образование в Дания, се завърна в родния край, но предпочете... Родопите. Младият мъж избира да кара стаж във фирма в Смолян пред развитие в скандинавската страна, където прекарва шест години. 
„Имах варианти да остана в Дания, имах вариант да замина за Шотландия, но нещо отвътре ми подсказа, че Смолян е по-точното място за мен. Понеже има магия в Родопите, която не може да бъде изразена с думи, и когато отвътре чувството ти го каже, винаги човек трябва да се довери на това чувство, което му говори отвътре. Много хора биха ме попитали: Защо не остана там, там животът е по-уреден, по-устроен и финансово, и социално. В един момент парите не са най-важното. Може би ще има хора, които ще ме оборят за това твърдение, но рано или късно всеки го разбира“, разказва Стойко.
Сърцето му го дърпа към Родопите още от 2015, когато се заражда и любовта му към родопската музика
Тогава за първи път младият компютърен специалист посещава Смолян заради събора на Рожен. Оттогава и родопската каба гайда става спътник в живота на младия русенец, който от 2016-а живее вече в Смолян. 
„Откриването на събора беше много силно и въздействащо. Още през 2015 г. си купих гайда и започнах да се уча да свиря, като учих и родопските песни. Сам обаче ми беше доста трудно с гайдата и си казах, че за да се научи човек да свири на този родопски инструмент, трябва да се докосне до извора“, обяснява Стойко. 
Първата си гайда той купува от интернет и запленен от родопския инструмент, решава да го вземе и в Дания. Там опитва да се учи да свири, като гледа и слуша по интернет смолянските гайдари, но не се получава. 
Веднъж обаче запленен от родопската музика, тя го привлича като магнит и след следването си в Дания компютърният специалист взема нелекото решение да се завърне в родината. Вместо да изкара задължителния си 6-месечен стаж в чужбина, той избира България, и по-точно фирма в Смолян, за да може паралелно да изучи занаята на родопската каба гайда.
„В Шотландия трябваше да започна всичко от нулата, а в Смолян се прибирах у дома, в България
да уча гайдата и да ходя на уроци. Така че любовта към гайдата ме доведе в края на 2016 в Смолян и Родопите, където се срещнах с известни в целия свят гайдари и певци. Когато пристигнах, нямах познати и никой не ме чакаше. Трудности имаше като за всяко начало, но успях да ги преодолея бързо и лесно“, споделя младежът. Покрай свиренето на гайдата пък успява доста по-бързо от очакваното да се сприятели и да намери съмишленици. 
В началото на 2017 г. той започва уроци в гайдарския състав „101 каба гайди“ във Смолян. Учител по гайда му е Маргарит Маргаритов, който е зет на известния гайдар и майстор Костадин Илчев. Русенецът започва да свири и в смолянското читалище „Христо Ботев“ по три пъти в седмицата през зимата и пролетта. 
„Мога да кажа, че те двамата ми дадоха хляба в ръцете - основата на гайдата. Основата е много важна“, признателен е младият мъж, който паралелно със свиренето започва да изучава и културата на Родопите, да се интересува повече от начина на живот в този приказен край. 
Самият той също мечтае да бъде преподавател по свирене на родопска каба гайда на малки деца и един ден да създаде собствен гайдарски състав.
Стойко е роден и израснал в Русе, но сега се прибира единствено по празниците
Баща му Станчо е дърводелец по професия и художник-декоратор в русенския театър, а 25 години от трудовия му стаж са минали като преподавател в Гимназията по дървообработване. Майка му Мариана е биотехнолог по професия. Стойко е единствено дете в семейство Станеви, а детството му е безгрижно, изпълнено с радост, веселие, игри и забавления. Като дете е спортувал, а най-много обича баскетбола. 
В рода му има роднини, макар и далечни, които са се занимавали с музика. Негов трети братовчед е именитият русенски гайдар Евтим Русков, който е бил ръководител на ансамбъл „Русчуклийче“, част от оркестър „Плам“ и други ансамбли навремето в града. Имало е и прадядовци акордеонисти в рода му. Сигурно нещичко е наследил от тях и Роженският събор е бил искрата, събудила любовта към музиката. 
Средното си образование Стойко завършва в „Христо Ботев“, като избира гимназията заради опита на учителите и богатата история на училището. Още от ученик го влекат английският език и компютрите и затова за бъдещето си избира да следва „Компютърни системи и технологии“. След като взема гимназиалната си диплома,  Стойко решава да продължи висшето си образование в чужбина, за да види какво е навън.
Заминава за Дания, защото образованието там е на добро европейско ниво и е безплатно
Следва в Орхус, който е вторият по големина град, също толкова престижен, но и по-икономичен за живеене от столицата Копенхаген.
„В Дания имах доста трудности, най-вече с намирането на квартира. Половин година, след като се установих, започнах работа в известна верига складове като складов работник и електрокарист. Страната е добре осигурена - социално и икономически, но й липсва душа. Климатът е доста студен и мрачен, хората са добри, но същевременно семпли и студени. Ние, българите, сме с буйна и топла кръв в сравнение с тях“, споделя Стойко. За хората в Родопите пък казва, че са много позитивни и приятелски настроени, и допълва, че има приемственост между поколенията, като по-старите гайдари учат децата си и внуците си да свирят още от съвсем малки. 
След като заживява в Смолян, през 2018 г. на младия IT специалист отново му се налага да замине за Дания, за да защити дипломната си работа. Но и тогава Стойко не се поколебава в избора си къде да живее и да отгледа децата си. 
Трябваше да отида в тази страна, за да оценя родното и да разбера, че красотите на България ги няма другаде по света, казва младият гайдар. 
Официално той се дипломира през януари 2019 година. Освен със свирене на гайда, се занимавам и с ремонт на компютри, диагностика, изграждане на физически и виртуални компютърни мрежи.
От 2017 младият гайдар е член на сдружение „Родопски хайдути“ в Смолян, чиято мисия е съхраняване на българската история и българските традиции. В края на 2018 г.
с национално дружество „Традиция“ в Русе учредяват читалище „Стефан Караджа 2018“
В момента Стойко има две стари гайди антики, с които свири. За него родопската каба гайда е инструмент, който пленява хора от целия свят. 
„Чрез гайдата изливам душата си. Родопският инструмент изразява душата ми в моменти на тъга, радост и веселие. Убеден съм, че гайдата ще се запази с векове напред и славата й ще се носи по целия свят“, казва Стойко. 
Родопската музика пък дава криле на душата му, а едни от любимите му песни са: „Енке, ле“, „Не ходи, сино, не ходи на Караборун на сбора“, „Петърчо, младо войниче“, „Млад войник отивам, Ленче“, „Обложил се млад Стоян“.
Истинско удоволствие на младия гайдар доставят съвместните дейности с членовете на сдружение „Родопски хайдути“, които крепят българщината - ходенето по шествия, възстановки и честване на празници. Затова и Стойко призовава българите, които са извън родината, да се завърнат и да намерят своето призвание. 
„Всеки един може да допринесе с придобитият си опит от чужбина за развитието на икономиката и бизнеса в България. Нека младите да подпомогнат развитието на собствената си родина и след години да бъдем на едно много по-добро ниво и много по-добре развити, отколкото сме в момента. Радва ме това, че младите българи започнаха да се завръщат от чужбина и да се реализират, макар и трудно, в родната си страна“, казва младият гайдар.
Той и жената до него мечтаят да създадат щастливо и здраво семейство, а на децата си Стойко със сигурност ще предаде занаята и удоволствието, което доставя родопската каба гайда.