Екоминистерството си прибра от Русе апарата за измерване на интензивно миришещи вещества „OdorPrep“, с който повече от година трябваше да се набират проби за миризми. Той беше разположен в района на автоматична станция „Възраждане“, като представянето му пред обществеността през септември 2018 г. бе направено лично от вече бившия екоминистър Нено Димов. 

Апаратът трябваше да подпомогне работата на РИОСВ-Русе при сигналите за миризми, които да се засекат и чрез техниката. Днес служители на екоминистерството опаковаха всичко и го изнесоха от станцията.
Първоначално апаратурата трябваше да работи експериментално шест месеца, като министър Димов обяви, че Русе е първият град, където тя се пуска в действие, а независимият контрол ще се осъществява в Италия, където ще се изпращат пробите. По-късно срокът беше удължен до есента на 2019 г., за да може да се обхване и летният период. 
Оказва се, за цялото това време са взети едва седем проби - шест от квартал „Възраждане“ и една от Западна промишлена зона. Пет от тях са направени по сигнали за неприятни миризми, а останалите две - като планов контрол.
Според резултатите от анализа в специализираната лаборатория в Италия само в два от случаите е имало реални миризми. Те са били регистрирани на 22 юли в квартал „Възраждане“ /с интензитет от 34 единици/ и на 16 октомври в Западна промишлена зона /95 единици, при контролно пробонабиране/.  Резултатите от останалите проби показват по-малко от 25 единици, което според европейските стандарти е под границата на откриване.
Тъй като много често гражданите се възмущават, че експертите определят дали мирише само чрез носовете си, става ясно, че това наистина си е метод за изследване - само че в по-сложен вариант.
„Миризмите не могат да се измерват с конвенционални технически средства за индивидуални химични съединения, вместо това се налага да се използва човешкото усещане за миризма. Олфактометрията е определяне на концентрацията на миризми чрез човешкото усещане. Методът се базира на използване на панел, където четирима или шестима души в лабораторни условия се подлагат на експозиция на миризма от проба въздух, разредена в различна степен с чист въздух. Положението, при което само половината от участниците са способни да усещат миризмата, се определя като праг на усещане на миризмата. Разредената проба тогава има концентрация от 1 единица миризма на кубичен метър, а истинската концентрация на миризмата се определя от степента на разреждане“, обясняват специалисти.                                            У