Отдаваме почит за 147- и път на Апостола. Свеждаме глава и си правим равносметка доколко можем да се считаме за достойни наследници на неговите заръки. 
Документалното наследство оставено от Васил Левски не е много. Голяма част, по  различни причини и обстоятелства, е изгубено. Но и това, което е запазено, изгражда  неговия образ.
И до ден днешен  архивът е обект на анализи, коментари и проучвания. От всички, различни по съдържание и естество документи, личното тефтерче на Левски си остава най-довереният и неподправен извор за идеите, мислите и прозренията му. В него си е записвал всичко - лични контакти, битови несгоди, точен отчет на похарчените народни пари, размисли за дейността на революционната организация, лек за главобол, зъбобол и рани, датата на смъртта на брат му, част от стихотворението „На прощаване“, начални думи на песни, които е обичал, възхвала на светите братя Кирил и Методий и загадъчния апел „Народе????“ на 54-а страница.
Можем само да гадаем и да интерпретираме това, което е искал да ни каже с обръщението към народа с четирите въпросителни. Търсим отговора в писмата до войводи, съратници, комитетските дейци в Букурещ и най-вече до членовете на организацията по места. В тях Апостолът споделя своите убеждения, че освобождението на отчеството „е наше дело“.
Народът български е този, който трябва да извоюва свободата и достойнството си.
„Вие добре познавате нуждите на нашия народ - пише той до войводата Панайот Хитов - знаете, че малцина са, които ще го поведат да се бори за свободата си... Пак ще кажа: чисто народният човек се бори, докато може... Ако не сполучи трябва да умре в народната си работа...“
На приятеля си от търновския комитет Христо Иванов-Големия нарежда: „... гледай народната работа повече  от всичко друго, повече от себе си да я уважаваш!...“
Приканва „неуловимия“ Филип Тотю войвода и неговите четници: да „размислят зряло, че работата ни не е само по Балкана, но революция на място...“
А до комитета в родния си град Карлово споделя, че без „революция сме изгубени во веки веков...“
Левски вижда участието на народа и след „възобновяването на нашата славна държава... за да си добие първата чест и слава нашето мило отечество България, най-после да бъдем равни с другите европейски народи, зависи от нашите собствени задружни сили. Дързост, братя, и напред... Само умно работете...“
Писмото е отправено до всички новоприети членове в революционните комитети точно година преди да бъде обесен.
Обяснява на чорбаджията Ганчо Милев от Карлово, че „В нашата България не ще бъде така, както е сега в Турско. В нея всички народи ще живеят под едни чисти и свети закони... и за турчина и за евреина и пр. каквито и да са, за всички еднакво ще е...“
И допълва в друго писмо до богат българин във Влашко: „Г-не, днешният век е век на свободата и равноправието на всички народи...“
В дописка до Каравеловия вестник „Свобода“ Апостола добавя: „...И ние сме хора и искаме да живеем по човешки, да бъдем свободни... в земята ни, там дето живее българинът в България, Тракия и Македония... И ние, българите, отдавна се напъваме с всичките си сили да викаме към човечеството и свободата...“
Не са били чужди на Левски и политическите идеи за създаване на конфедерации от равноправни държави в Европа: „...Да бъдем равни с другите европейски народи зависи от нашите собствени задружни сили... Затова трябва да се мисли зряло, за да не погубим и сега... Да не присвояваме за себе си нищо... Само така работата ще свети и Българско ще гърми най-бляскаво като едничка държава в цяла Европа... Време е с един труд да спечелим онова, което са търсили и търсят братята французи, т.е. млада Франция, млада Русия и пр...“
За морала на народните дейци Левски е безкомпромисен: „...Който не е чист, убивам го, на неразбрания не му давам, което видя, че не е за него, изпитвам човека в работата и така го пускам по-нататък... Байовци, пак да повторя: в тая работа трябва добре да се отварят очите! И работа трябва, работа!...“
Днес ние с основание питаме: живеем ли по човешки, равни ли сме с другите европейски народи, „гърми ли“ бляскавото име българско?
Все още се борим да станем „век на свободата и равноправността на сичките народности“!
И в този смисъл устойчивите идеи на Левски за републиканско, демократично, свободно и равноправно общество са и общочовешки.