Брилянта Кеворкян /25.09.1925-13.07.2010/ г. е родена в Търговище. Завършва консерватория и след спечелен конкурс пристига в Русе. На 27 ноември 1949 г. с операта „Травиата“ на Дж. Верди е официалното откриване на Русенската опера. В ролята на Виолета Валери пее Брилянта Кеворкян. Поради заболяване рано слиза от сцената и работи като артистичен секретар. Спомените й са записани от Ирена Арнаудова през 2007 г. Публикуваме ги с незначителни съкращения.

През учебната 1948-49 година бях студентка в IV последен курс в Българската държавна консерватория, в класа по пеене на вокалния педагог проф.Георги Златев Черкин - русенец, който беше и ректор на консерваторията. Студентските години, преминали в неуморен и напрегнат труд. Освен системните ми занимания като редовна студентка, имах възможността да посещавам безплатно вокални, инструментални и симфонични концерти с изявени музиканти и изпълнители, а така също почти не изпущах оперно представление. Успоредно с всичко това, нерядко ме навестяваше грижовната мисъл за професионалното ми бъдеще. У нас имаше само три оперни театъра: в София, Стара Загора и Варна, един музикален театър и няколко щатни хорови и инструментални ансамбли. Специализация в чужбина се разрешаваше по изключение. Дните на втория семестър се нижеха, когато в началото на февруари моят професор ми предложи да се явя на прослушване за солистка в новосформиращия се оперен театър в Русе, където щеше да се постави „Травиата“ от Верди.
Смут и страх ме обзеха в първия момент, но мисълта и изкушението, че е възможно да пея тази опера
която ми беше любима, разсея колебанията ми и на първото прослушване изпях арията на Джилда от „Риголето“ от Верди, а на второто - каватина на Розина от „Севилският бръснар“ от Росини. Журито се състоеше от професори от консерваторията и няколко обществени дейци от Русе. За мое голямо учудване в края на месеца посредством ректората на консерваторията получих писмо от Русенския градски общински народен съвет, което гласеше, че от 1.03.1949 година съм назначена за солистка четвърта категория. Почти веднага... ми беше изпратена първата заплата в размер на 12 500 лв. тогавашни пари. Ето че моят професионален избор бе направен. През юни приключих с академичния изпит по пеене с оценка „отличен 6“.
Ще си позволя едно малко отклонение
В Българската държавна консерватория беше утвърдена традицията в края на учебната година да се изнася Акт-концерт от абсолвентите-отличници, завършили изпълнителския отдел. Участващите се определяха с конкурсен изпит. Този вид концерти предизвикваха голям интерес сред музикалната публика и критиците, които правеха своите прогнози за мястото на младите таланти в музикалния ни живот и същевременно се дава обществената оценка за извършената от самите педагози работа. Явих се на конкурса и бях определена да пея арията на г-жа Флут от „Веселите виндзорки“ от Ото Николай. Концертът беше насрочен за 4 юли. На 2 юли след обед всички участващи бяхме в зала България за генерална репетиция със съпровод на оркестъра при консерваторията с диригент проф.Марин Големинов. Номерата се изреждаха по реда на програмата. Репетицията се провеждаше спокойно. И
изведнъж се разнесе вестта за смъртта на Георги Димитров и решението „отгоре“, че всички насрочени културни мероприятия от днес се отлагат
за неопределено време! Настъпи безмълвно мълчание и стаено съжаление... Концертът се провали... Много жалко, че по този начин и по този повод казах сбогом на „Тетевенска“1, където се намираше сградата, от която отнесох спомените от моите четири неповторими и незабравими студентски години -години на духовно обогатяване.
След няколко дена заминах за моя роден град Търговище при родителите си и на 20 юли с доста багаж отпътувах с влак за Русе, където пристигнах на гара „Пристанище“ към 17 ч. Жегата беше нетърпима. Неочаквано съзрях артистичния секретар, който с файтон ме отпрати в хотел „Бристол“. Тъкмо се бях настанила в стаята и на вратата се почука. Влезе хубав, млад мъж - беше 28-годишният баритон Кирил Кръстев, който щеше да пее Жермон. От него научих, че колективът е в 10-дневна почивка. След две нощувки в хотела ми беше посочена квартирата, в която щях да живея - на ул.“Палаузов“6 в близост до кея. Беше една масивна двуетажна къща, в която наех една стая на I етаж. Сградата, в която щеше да се репетира, беше също близо до квартирата ми (днес тази сграда е пригодена за представленията на Кукления театър).
Директор на двата колектива - драматичният и оперният - беше известният авторитетен театрал Стефан Пенчев. Кабинетът му беше в Стария театър, но
цялостното музикално ръководство на „Травиата“ бе поверено на Константин Илиев
- диригент и художествен ръководител. Тъкмо се беше завърнал от едногодишната си специализация в Прага и тепърва започваше диригентската си кариера. „Травиата“ беше първата му оперна постановка.
Скиците за декори и костюми бяха поверени на най-известния наш сценограф Асен Попов, който беше изправен пред много трудната задача - на нашата малка по размери сцена и лишена от най-елементарна техника, той трябваше да пресъздаде разкоша на парижките салони от втората половина на 19 век.
Заслужава да се отбележи работата на хормайстора Илия Илиев, който с много труд и музикантски усет успя да подготви хоровия колектив на високо професионално ниво. Съставът се състоеше от 33-ма млади мъже и жени, подбрани с конкурсен изпит измежду средите на местните самодейни хорови ансамбли. Хормайсторът беше много добър пианист и по този начин облекчаваше работата на двете пианистки, с които разполагаше институтът.
Оркестърът беше добре комплектуван, одържавен - неговата функция се състоеше в това да изнася самостоятелни симфонични концерти и да обслужва оперните представления.
Балетният ансамбъл и солистите щяха да се подготвят от балетмайсторката Анна Воробьова.
От всички технически ателиета най-голяма заетост имаха шивашките 
- дамското с ръководител Йорданка Кисева и мъжкото - с ръководител Иван Борчаков. Всички технически служби работеха неуморно - с любов и умение.
В първите дни на август започнахме музикални репетиции. Още от първите часове Константин Илиев се представи като музикант с подчертан индивидуален облик и артистичен темперамент, с висок професионален критерий и безкомпромисна взискателност. Усетът му за художествена мярка се изразяваше както в изграждането на отделните образи, така и на цялостното произведение. Репетициите му носеха оттенъка на един неспокоен и винаги незадоволен и търсещ дух.
Съставът на солистите беше малочислен, предимно млади хора, само няколко от тях бяха с академично образование, но имаше и такива, практикували в хорови ансамбли или на сцената на други оперни театри. Впечатляващо беше присъствието на Елисавета Иовович, която респектираше както с възрастта си, така и с високата си музикална култура и дългогодишна сценична дейност у нас и в чужбина. През периода на тригодишното си пребиваване в Русе тя се изяви успешно в ролите на Виолета Валери от оп. „Травиата“ и Чо-чо-сан от „Мадам Бътерфлай“ от Джакомо Пучини. В същото време беше полезна на колегите от хоровия колектив, които се нуждаеха от вокално и сценично подпомагане. 
Неимоверно голям жест
направи Иовович, предоставяйки на минимална цена двата си собствени костюма (за I и III д.) от „Травиата“, които по стил и изработка бяха безупречен образец на даровит парижки театрален моделиер. 
На 5 август се състоя първата среща на певческия състав (солисти и хор) с режисьора Драган Кърджиев. Този 53-годишен мъж, в силата на творческа зрялост, със скромна външност и нескрито интелектуално излъчване беше поел ангажимента да постави „Травиата“ с нашия полупрофесионален състав. С учудващо търпение и индивидуален подход постъпваше към всеки един участващ, за да го направи пригоден за сцената, да го научи на сценична походка, пластика и поведение и едва след постигнатите резултати се пристъпи към същността на режисьорската работа. Всеки хорист беше със свое лично творческо присъствие на сцената така, че да бъде съпричастен към развитието на драматургичното действие. За състава беше върховно духовно обогатяване разкриването на режисьорската концепция, която беше изцяло проникната от дълбокото социално съдържание на романа на Александър Дюма-син, дълбоката човечност и социалност на текста, който подтиква Верди да напише своите най-затрогващи мелодии.
Лятната жега беше нетърпима - Русе беше най-горещият град в страната, но време за отлагане нямаше
- започнахме усилена работа. Датата на премиерата ни се виждаше далечна, но когато се заредиха репетиции по 12 часа на ден, без отдих дори в почивните дни - не излизахме от репетиционните зали, не напущахме сградата. Почти винаги около нас се забелязваше и фигурата на артистичния секретар Константин Казанджиев. Надхвърлил 50-те, той беше колоритна личност както по външен вид, така и по характер. Назоваваха го Фалана или Батето. Кореняк русенец познаваше и беше познат на всеки срещнат съгражданин. Беше един от най-ревностните и дейни радетели за създаването на оперен театър в града. Добър администратор и организатор, неговата всекидневна работа не секваше. С готовност откликваше на всички наши професионални и битови неволи.
Скоро след като бяхме започнали режисьорските репетиции в солистичното звено постъпи най-младата солистка - Пенка Маринова, на която беше възложена ролята на Виолета Валери.
След знойните летни горещини заваляха и първите есенни дъждове; не закъсняха и ноемврийските студени дни - репетирахме вече на сцената на театъра. Несгодите, често непреодолимите трудности, многото препятствия, с които трябваше да се борим, бяха неотлъчен спътник в живота и работата ни. Кредото, което обединяваше от първия до последния участващ, беше
неизменната любов, амбиция и ентусиазъм, прерастнали в идеал за осъществяването на това голямо дело
Датата на премиерата беше вече официално обявена, но ръководството на операта реши да се изнесат пет представления с цел да се овладеят пространството и обстановката на сцената, както и да се създадат първите контакти с публиката, а така също да добием най-вярна ориентация спрямо акустичните условия на зрителната зала. Тези представления не бяха афиширани и отчасти носеха характера на генерални репетиции (в случай, че някой епизод не бъде одобрен от постановчиците, да бъде повторен). На 8 и 11 ноември пяха: Йовович, Лунгов и Кръстев, а на 15 и 18 ноември: Кеворкян, Илия Йосифов от Софийската опера (поради заболяване на Лунгов), Кръстев, а на 22 ноември - Крондев и Кръстев. Отговорно мога да кажа, че всички бяхме отлично подготвени!!!
Настъпи 27 ноември, неделя - ден велик, денят на тържественото откриване на Русенската опера
Специален влак с гости от София: членове на правителството, композитори, културни дейци, както и персоналът на съветското и румънското посолства в града ни, директорът на Букурещката опера, съветският режисьор Евгений Соковнин, който в този период работеше постановка в Софийската опера, местни обществени дейци и граждани бяха изпълнили зрителната зала. Гостите бяха приветствани от кмета на града Димитър Теохаров. Точно в 20 ч оркестърът изсвири националния химн и всички станаха на крака, след което представлението започна. Сцената за нас беше храм!!! Бяхме обзети от творческо вдъхновение. На русенската общественост и гостите, които трябваше да оценят нашия труд, искахме да вдъхнем вярата и да запалим искрата на надеждата, че в Русе трябва и може да има оперен театър (институт!) - в това успяхме! Бяхме много аплодирани и обсипани с цветя. Карло Луканов ни приветства от името на КНИК. Цял час след представлението в гримьорните се изреждаха гости, за да изкажат възторжените си отзиви!
В живота на всеки човек има събития, които със живителната си сила остават незабравими и неповторими
С дълбоко вълнение написах този кратък биографичен очерк, който обхваща периода от 1 февруари до 28 ноември 1949 година, в който се подготви музикално-сценичното претворяване на първата опера „Травиата“, с която се осъществи откриването на Русенската опера!
След тази незабравима премиера почувствах Русе като мой втори роден град, понеже тук се роди моят духовен, творчески живот. Тук за първи път усетих трепета на творческото си самочувствие. Бях щастлива, че на 24-годишна възраст успях да участвам в премиерата на „Травиата“ и да вложа моя скромен принос в създаването на Русенската опера!
Благодарна и щастлива съм, че работих с творци като Константин Илиев, Драган Кърджиев и Асен Попов, които преосмислиха и претвориха постановката на „Травиата“ в онази естетическа форма, която се покрива напълно с житейската правда. Затова и днес - след 55 години - много често из улиците на града към мен се отправят мили и непознати русенци и 
с нескрит възторг ми засвидетелстват спомените си от първия спектакъл
Благодаря им от сърце!
Връщайки се повече от половин век назад в спомените си и същевременно се оглеждам наоколо си - виждам, че съм почти сама - изпадам в състояние на непреодолима мъка по онези колеги от всички звена, които вече не са между нас... С дълбок поклон и неизменна почит се прекланям пред светлата памет на тези творци, които отдадоха години наред своя трудов живот за създаването, развитието и възхода на Русенската опера.
Послеслов
Несгодите бяха неотлъчен спътник в работата и живота ни. Войната беше свършила, но последиците от нея ни преследваха - във всеки град в различна степен. Живеехме в купонна система по отношение на храна, облекло и гориво. Заплатите ни бяха малки. Наемите - скъпи - за една стая полумебелирана плащах 2000 лева на месец. На човек се полагаше 300 кг въглища и 100 кг дърва, количество, което беше крайно недостатъчно; количество, което едва стигаше до средата на зимните месеци. Изплащането - по ведомост, както и данъците ДОД и ергенският данък и членският внос за ОРПС. Магазините за хранителни стоки бяха почти празни. На седмица на глава се полагаше 0,300 кг месо с кокал. По липса на време (поради заетост в репетициите) често обядвахме в ресторант „Старата круша“ на мястото на телефонните каси на Централна поща. Моите родители ми помагаха с колетни пратки храна, но семействата с по две деца изнемогваха. Студът през зимата беше жесток - газехме сняг до колене, а ботуши нямаше - носехме гарсонски обувки с малко по-висок ток. Модата на дамските панталони беше абсурдна за тогавашното време.