Неговите книги са продадени в над 275 милиона копия в цял свят. Кариерата му продължава над 30 години, а приходите му надхвърлят 10 милиона долара годишно. Бил е депутат, работи като адвокат, но най-известен е като писател. Първият му роман излиза през 1989 година. Заглавието отдавна е класика в криминалната литература - „Време да убиваш“. Това е Джон Гришам, който днес навършва 65 години.
Джон Рей Гришам-младши е роден на 8 февруари 1955 година в Джонсбъро, САЩ. Баща му е строител, а майка му - домакиня и в семейството има още четири деца. Джон завършва гимназия в Саутхевън, където семейството се установява през 1967 година, а през 1977 година се дипломира от университета в Мисисипи. През 1981 година защитава и докторантура по право.
Гришам започва адвокатската си практика в Саутхевън и почти едно десетилетие се фокусира върху случаи, свързани с наказателното и гражданското право. През 1983 година е избран от демократите в Камарата на представителите на Мисисипи, където остава до 1990 година, като продължава да работи като адвокат. След петгодишна пауза Гришам се връща към адвокатската практика през 1996 година.
Женен е за Рене Джоунс, от която има две деца - Тай и Шеа.
Джон Гришам става известен предимно със съдебните си трилъри. Някои критици посочват като най-голямо достойнство на творбите му информативния им характер, тъй като зад всяка от тях стоят солидни фактологически проучвания. Гришам създава най-малко по една книга на една година, като споделя, че самата работа по книгата му отнема средно около шест месеца.
Почти всички романи на Гришам се превръщат в бестселъри и той се нарежда сред най-високотиражните съвременни писатели. Седем години негови романи заемат челна позиция в класацията на бестселърите (1994, 1995, 1998, 1999, 2000, 2002 и 2005 г.). „Publishers Weekly“ обяви Гришам за най-продаван писател на 90-те години с общо продадени 60 742 289 копия. Освен това Гришам е един от малкото автори, продал два милиона копия при първо издание, заедно с Том Кланси и Дж. К. Роулинг. Само романът „Версия Пеликан“ се продава в 11 232 480 копия в САЩ през 1992 година.
Голяма част от неговите книги са филмирани и така се раждат блокбастъри като „Фирмата“ (1993), „Версия Пеликан“ (1993), „Клиентът“ (1994), „Време да убиваш“ (1996), „Камерата“  (1996), „Ударът“ (1997), „Бялата къща“ (2003), „Присъдата“ (1996), „Да пропуснеш Коледа“ (2004).
Представяме ви интервю на Гришам, дадено за британския „Телеграф“.

- Кой е любимият ви правен трилър?
- „Невинен до доказване на противното“ от Скот Търоу. Излезе през 1987 г. Никой не беше чувал за Скот, аз още не бях завършил първата си книга. Но романът беше брилянтен, брилянтно написан. Скот не е този, който е създал този жанр, но със сигурност вкара много енергия. Успехът му ме амбицира да завърша „Време да убиваш“ и да мечтая за големи неща.
- Вдъхновил ли ви е някой да станете писател?
- Не съм бил вдъхновен. 
Писането дойде по-късно в моя живот - вече бях на 30
Не беше детска или младежка мечта. Аз трябваше да бъда адвокат. Знаех, че мога да пиша, защото на един адвокат му се налага. Никога не съм бил изплашен от писането, дори като дете. Не съм бил вдъхновен да се захвана с писане. Бях вдъхновен да завърша ръкописа си от „Невинен до доказване на противното“.
- Срещал ли сте затворник със смъртна присъда?
- Много, много пъти. Говорил съм със затворници, със служители, екзекутори, администратори, гробари, всички. Не е най-приятното проучване, но е ужасно възхитително.
- На истински случаи ли са базирани книгите ви?
- Всяка една от моите книги е базирана на нещо действително, поне отчасти. Може да е статия от вестник, може да е някое нехудожествено произведение. Но с всяка моя книга е така. Писателите са крадци. Крадем лица, идеи, имена и т.н. 
Всяка художествена история започва от някоя истинска история
- Защо вашите адвокати придобиват слава, стават герои, а след това изненадващо се отказват от професията си?
- Съпругата ми също се чуди на това. Тя е на мнение, че в по-ранното ми творчество романите показват моето желание да избягам от тази професия. Работих я 10 години, но наистина не бях доволен. Не се чувствах добре нито професионално, нито в личен план. Писна ми от първия ден и мечтах да избягам в продължение на 10 години. Когато започнах да пиша, неминуемо желанието за бягство се отпечата на страниците.
- Не сте доволен от пътя, по който върви светът. Като човек, който има опит не само в бизнеса с книги, но и с Холивуд, отбелязвате деградацията и на двете. Качеството на филмите рязко пада, а книжарниците са унищожавани от компании като „Амазон“. Социалните мрежи също не ви привличат.
- Казах публично, че не мога да опиша 
колко неприятно би ми било да се спирам няколко пъти на ден, за да споделям мисли и дейности с тълпа хора
Нито пък искам някой да споделя ежедневието си с мен. Така че, оставете ме на мира. Сега обаче изведнъж съм принуден от издателите да имам профил в „Туитър“. Не го използвам. „Амазон“ искат да свалят цените, представят се за добрите, твърдят, че от ниските цени ще спечелят всички заради високите продажби. Е, аз трябва да кажа, че имах доста добра кариера и преди е-книгите. Те искат да елиминират постепенно всички издатели. Последният ми роман „Сянката на чинара“ /интервюто е взето през 2015 година - б.р./, закъснялото продължение на „Време да убиваш“, беше продадено в милиони копия в електронен формат. Продажби, за които други писатели биха убили. Но пак не е като едно време. Пазарът се свива. Свива се от вече 15 години. Това е посоката, в която сме тръгнали.
- Силно сте разочарован от развитието на САЩ.
- В американската политика все по-голяма роля играят парите и това разяжда всичко. Всичко е корупция. Купуват се гласове. Всичко е извън закона. Изгнила система, която става все по-зле всяка година в тази страна. В днешната култура на звезди и знаменитости, Обама беше избран много преди да бъде готов. От началото беше аматьорски ход. Два пъти гласувах за него, няма как - винаги гласувам за демократите. Но той не е направил нищо досега, което да даде надежда.

Не ми пука как ще ме запомнят - аз няма да съм тук

Най-щастлив бях тази сутрин, казва писателят Джон Гришам в традиционното блиц-интервю пред Розана Грийнстрийт от британския вестник „Гардиън“. Авторът говори за най-срамните си моменти, най-ужасните си навици, най-големите си страхове, най-голямата си любов и защо не го е грижа как ще го запомнят хората.
- Кога сте били най-щастлив?
- Тази сутрин. Имах типичен ден - станах рано, изведох кучето на разходка, отбих се за час през фитнеса, после писах четири часа. Това ме прави наистина щастлив човек.
- Кой е най-големият Ви страх?
- Да получа удар.
- Кой е най-ранният Ви спомен?
- Баща ми отглеждаше памук и първото нещо, което си спомням, беше бране на памук, когато бях на пет - беше просто ужасно.
- Кой е най-засрамващият момент в живота ви?
- Бях въвлечен в едно пръцване в църква. Държах малката си дъщеря и тя беше виновничката, но всички гледаха мен.
- Кое е най-ценното Ви притежание?
- Първо издание с автограф на „Врява и безумство“ на Уилям Фокнър.
- Какъв е скрийнсейвърът Ви?
- Платноходка на плажа, което е странно, защото хващам морска болест дори под душа.
- Кое ви прави нещастен?
- Може би лош рунд на голф.
- Какво не харесвате във външния си вид?
- Олисяващата коса.
- Кой е най-непоносимият Ви навик?
- Пукам си пръстите по най-свирепия начин.
- Какъв искахте да станете като пораснете?
- Професионален баскетболист.
- Коя е любимата Ви дума?
- Хасе.
- Кое е най-лошото нещо, което някой Ви е казвал?
- Един отворко на парти преди около пет години ми заяви на висок глас, че съм написал само една книга, а останалите били сценарии. Трудно се ядосвам, но от това побеснях.
- Какво дължите на родителите си?
- Ясното разбиране за добро и зло.
- Какво или кой е най-голямата любов в живота Ви?
- Рене. Женени сме от 34 години, а преди това излизахме три. Тя е с шест години по-млада, като деца бяхме съседи. Заминах в колежа, а когато се върнах, тя беше пораснала. Романсът беше моментален.
- Кого бихте поканили на мечтаното вечерно парти?
- Марк Твен, Чарлз Дикенс и Уилям Фокнър.
- Коя е най-неприятната работа, която сте вършили?
- На 17 прекарах цяло лято, изливайки асфалт на магистрали в Мисисипи.
- Ако можете да се върнете назад във времето, къде бихте отишли?
- В Нормандия на 6 юни 1944 г., за да гледам десанта - но от безопасно разстояние.
- Кое едничко нещо би подобрило качеството на живота Ви?
- Да отслабна с 9 килограма и да сваля холестерола.
- Кое смятате, че е най-голямото Ви постижение?
- Способността да пиша книги, които забавляват хората по целия свят.
- Какво Ви държи буден нощем?
- Болно бедро.
- Как бихте желал да Ви запомнят?
- Не ми пука - аз няма да съм тук.
- Кой е най-важният урок, който животът Ви е научил?
- Винаги казвай истината. Да лъжеш изисква твърде много работа.