За цар Фердинанд родната историография знае всичко - от раждането му на 26 февруали 1861 година във Виена до смъртта му на 10 септември 1948 година в германския град Кобург. И все пак, нека припомним основните подробности, свързани с царското му име и пребиваването с него в България. 
Роден е като Фердинанд Максимилиан Карл Леополд Мария Сакскобургготски и е Князана България - от 7 юли 1887 година до 22 септември 1908 година, когато е обявена Независимостта на България. От тази дата е цар на България до абдикирането му на 3 октомври 1918 година. Разглеждан е като противоречива личност, имаща заслуги както за утвърждаването и издигането на Третата българска държава и нейната независимост, така и за катастрофалните последици от въвличането на България във водените тогава войни. Ала това, което по-надолу ви предлагам, е свързано не толкова с негови действия, дори напротив, по-скоро бездействие, което 
поставя ръководните личности в доскоро вилаетския град Русе в изключително деликатни ситуации
избавлението от които им коства доста усилия.
Става въпрос за планираното посещение (най-вероятно първо по рода си дотогава) на княза в града и приготовлението на градската управа за неговото посрещане. В Протокол №108/7 август 1889 година от заседание на Русенския градски общински съвет общинарите, след като предварително изслушват обясненията на кмета Петър Н.Винаров за посещението на Фердинанд в Русе, дълбокомислено заключават: 
Д... [Градскитя съвет] постанови: т) За тържественното посрещание на Негово Царско Височество възлюбленний наш Господар, давание банкет в който да присътствуват 90 души, бал и осветление на града да се изразходят 5000 лева...
III) Коммисията за приготвянието на программата, условията за банкета, бала и споразумяванието с военните за фойерверки и др. да се състои от 5 души, а именно: Яким Попов, П. Червенаков, Христо Иванов, Иван С. Николов и Стефан Симеонов...“
И с това въпросът е приключен. Но малко по-късно, обаче, в Протокол №144/16 октомври 1889 година, четем интересни подробности, които ни дават нов поглед върху нещата. А те изглеждат така:
„...[общинарите] слушаха: Обяснението на Кмета, че Негово Царско Височество на 18 Август н.г. щял да пристигне в града ни и съвета с протокол от 7 Август н.г. под №108 бил открил 
кредит на кмета от 5000 л. за посрещанието на Княза и давание в негова чест един Банкет
и избраната коммисия от съвета се била условила с Коста Швайцера за даванието на банкета, който за приготовлението на съестните предмети бил принуден да замине за покупката им в Букурещ, понеже в това време в града не са намирали такива и за която цел било му дадено в аванс от общината 1000 лева, подир заминуванието на Швайцера в Букурещ получило са телеграмма, че Негово Царско Височество отложило идванието си в града ни за 18 август и което своевременно са било съобщило в Букурещ на Швайцера но той до получвание на телеграммата бил покупил съестни предмети за 620 л. и 50 ст. заедно с платеното му мито и октроа също и за отивание и вращание с бавяние два дни там бил похарчил 50 л. и понеже банкета бил отложен и неизвестно дали ще се даде, за това моли щото Общинското управление да ги приеме за своя сметка и му заплати парите понеже в такъв случай не му се указвали за нуждни а в друг по настоящем 
се намирали подобни неща в града с цена даже по доло от половината от оная по която са купени 
и то произлизало от това, че там се плащало за тях големи акцизи и др.
Градский Общинский Съвет в днешното си заседание като разгледа този въпрос и като взе пред вид, че действително Коста Г. Швайцер е бил заминал в Букурещ да купи потребните за банкета конфети и др. но не са употребили и като се распита оказа се, че същите неща се намирват в града с по долни цени, а пък ако ги вземе Общин. Управление няма какво да ги прави и ще се развалят а да не претърпи в тоя случай загуба както за губение два дни от интереса си, и харчение пари за отивание и вращание, също и за платените му мито и акциз за тях и за разликата от покупените цени да му се даде едно възнаграждение, вследствие което,
ПОСТАНОВИ:
На Коста Г. Швайцер да се даде едно възнаграждение от 250 лева за ходението му в гр. Букурещ, за губение два дни интереса си и за разлика от покупените цени и платените за октроа, мито и др., а конфектите да останат за негова сметка.
Потребната сумма за испълнение на горнето възнаграждение да се вземе от разрешения кредит с постановлението на Съвета от 7 Август т.г. под №108.
Съгласно чл. 80 закона за град. общини препис от настоящето постановление да се испрати Г-ну Руссен. Окр. управителю.
Кмет: Петър Н. Винаров - подпис...“.
Така приключва сагата със злополучното посещение на Фердинанд в Русе
но пред русенските общинари сега възниква друг „царски“ казус, който те решават също подобаващо. Сега вече не става реч за посещение, а за тържествено честване деня на възкачването на княза на българския престол. Това вече е направено, а общинарите трябва само да узаконят направените разходи, ето как:
„...Протокол №120 / 9 авг. 1889 г. от заседание на
Русенския градски общински съвет.
Решение:
Одобрява се изразходваната сума 362 лв. 70 ст. за банкет, телеграми и осветление вечерта по отпразнуване на 2 август - деня на възшествието на княз Фердинанд на българския престол.
Горнята сумма 362 лв. 70 ст. да се вземе от параграф 19 на текущий бюджет.
Съгласно чл. чл. 80 и 117 от закона за градските общини препис от настоящето постановление да се испрати Г-ну Окръж. управителю за сведение.
Кмет: Петър Н. Винаров - подпис...“.
Така вървели царските дела във вилаетския Русчук, а
Фердинанд зачестява идването си в нашия град, който много харесва, защото му напомня на градовете, от които той идва
и все някога ще да се върне. Но сега все още е в България...
Захари Стоянов e известно име в българската история. Известна е и неразривната му връзка с Русе, както и това, че тленните му останки остават в крайдунавския град. Много неща са писани и за необяснимо ранната му смърт. Тук искам само да представя отношението на русенското общинско ръководство и цялото гражданство към този велик българин, изразено и в отдадената последна почит пред тленните останки на българския летописец. Това става много след нелепата му кончина на 20 септември 1889 година, въпреки че именно тогава е поднесен този благодарствен венец от русенци при неговото погребение, но в Протокол №143/16 октомври 1889 г. общинарите обясняват цялата ситуация така:
„...Предмета за разглеждание в заседанието бе исплащанието стойността на венеца
купен за поставяне връх гробът на покойний Председатель на Народното Събрание Захарий Стоянов при погребението му в гр. Руссе.
Общинский Съвет в днешното си заседание като разгледа този въпрос и като взе пред вид, че Общинското управление водимо от чувството на признателност както към заслугите пренесени на Отечеството от покойния Председател на Народното Събрание, поборника, апостола по освобождението на България, първия деец по съединението на Южна съ[с] Северна България, пазителя на свободата и независимостта на Отечеството, литератора и публициста Захария Стоянов, тъй също и от любов към неговата личност като Руссенский Гражданин е трябвало и то от страна на Руссенските граждани да поднесе надгробен венец на смъртните останки на покойника. Общинският съвет
Постанови: Стойността от 150 лв. за купения венец от Общинското управление за поднасяние от русенсските граждани на гроба на покойний Захарий Стоянов при тържественното му погребение на 20 септемврий 1889 г. да се исплати от общинската каса, която сумма да се изтегли от &19 на текущий бюджет.
Съгласно чл. 80 закона за град. общини препис от настоящето постановление да се испрати Г-ну Руссен. Окр. управителю.
Кмет: Петър Н. Винаров - подпис...“.
Това е. Освобождението отдавна вече е в България. Един по един българските поборници започват да намаляват, а венците на признателност да се множат. За съжаление русенската община не взема такова отношение към много други изтъкнати поборници, които се установяват в града ни. 
А в Малката Виена има и други проблеми. Освен с протоколните срещи, погребения, чествания и угощения, общината трябва да решава и належащите градски проблеми.
Явно страстите човешки и пороците са дошли на земята още с първия човек и ще си отидат с последния
А строгите морално-нравствени обществени изисквания и закони никога не са допускали тяхното пренебрегване. Както това се случило и в следосвобожденския Русе, когато в поредния Протокол №90 / 16 окт. 1889 г. русенските общинари записват:
„... [Съветът] постанови: 
Съществуванието на кафе-шантани в гр. Руссе ще бъде допустнато занапред само под следующите условия:
I) Пеението трябва да започва в 8.30 часа и се продължава до 1 часа после сред нощ.
II) Певачките когато пеят тъй също и когато ходят по града трябва да бъдат облечени в облекла, които освен да не влияят на общественната нравственност, но и да не привличат вниманието на публиката.
III) Тъй като тези шантани не са театра, то не се допуща да стават в тях никакви репетиции.
IV) Не се позволява под никакъв начин
стоението на певачките по портите на квартирите и да се разговарят с когото и да би било
V) Съдържателите на кафе-шантани трябва да пазят най-голяма редовност и внимателност за да не произвеждат ни най-малък шум в заведенията си, в противен случай те ще бъдат закривани.
VI) Певачка, която би нарушила гореизложените условия, не ще й се позволява да упражнява занятието си в гр. Руссе.
Съгласно чл. 80 от закона за град. общини препис от настоящето постановление да се испрати Г-ну Руссен. Окр. управителю.
Кмет: Петър Н. Винаров - подпис...“.
Така е работила русенската община преди 140 години. Оттогава нного неща са се променили, но други са останали същите. За да ни намопнят, че нищо не започва от нас и не свършва с нас.

Тодор БИЛЧЕВ