Здравейте! Осмелих се да пиша, като прочетох Ваша консултация във вестник „Утро“ с един случай, в който учителка се опитвала да умилостиви майка, която се е държала зле с детето си на територията на детската градина. За мен всяко семейство е един различен свят. Още в първа група се стремим да спечелим съдействието на всички родители за общия живот на децата в групата и в детската градина като цяло. С много от тях нямаме проблеми и с готовност ни се отзовават, лесно разбират нашите изисквания, които им разясняваме с ползите от тях за адаптирането на децата в първа група и на новите деца по-късно. С такива родители лесно изграждаме много добри отношения. С други работата ни е по-трудна - още не са чули предложенията ни и бързат да откажат или приемат мълчаливо или с досада поканите и молбите ни. Друг път са много нервни. Лошото е, че понякога показват нервността си към нас, учителите, като реагират лошо към детето си, вдигат скандал пред него. То влиза разплакано в занималнята, аз се чувствам виновна, а не съм и ние с детето се налага да се успокоим взаимно. Дишам дълбоко и се настройвам да се успокоя за работата, която ми предстои за деня и за да мога да стоя с усмивка пред децата. Детето не разбира аз ли съм виновна, при положение, че за него в градината съм добра. Струва ми се, че такива татковци се държат вкъщи лошо с жените си или им се иска, но не смеят, и изсипват негативизма си върху нас, учителките. Мисля, че много хора не знаят колко е сложна нашата работа и колко е изморително въпреки трудностите всяка сутрин да посрещаме с усмивка детето и родителя, а след втора смяна вечер да сме на тръни, като ги изпращаме, не знаейки с какво настроение ще влезе подобен родител в градината и с какво настроение ще излезе, ако сутринта за добро утро е обидил колежката. Помагаме си, като споделяме помежду си с колегите и с директорката и проявяваме търпение, докато такива родители свикнат достатъчно с нас. Забелязваме, че до последната година на групата в детската градина развиват уважение към нас, но в първите години, когато е най-трудно с адаптацията на децата и когато са съвсем малки, това много ни изморява. Според Вас достатъчно ли е нашето търпение или има и друго, което можем да направим с психологическа помощ, за да минава работният ни ден по-ведро и спокойно? Ваня, 34 г.

Здравейте, Ваня! Споделяте проблем, който предполагам, че касае всяка индивидуална учителска практика - рано или късно се случва в някой от випуските в тази работа на хора с хора с различен стил на общуване, пък и
родителите може да се различават по нагласи към учителите
и към образователната институция.
Спестих от писмото Ви конкретните случки, за да не се разкрива населеното място и детската ви градина, но оставих коментарите Ви.
Да приближим психологически такъв проблем.
От писмото се разбира, че сред голяма част от родителите още когато децата са в първа група, спечелвате единомишленици, които не само се отзовават на изискванията на детската градина, но вероятно и облекчават
труда на учителите
който - нека имаме това предвид - е много специален.
С други работата ви е по-трудна, когато нагласата им е да отхвърлят всеки апел за съдействие, за да не бъдат занимавани - кой с мълчание, кой с изражение на досада, кой директно отреагиращ с нервност. Може би с колегите си давате сметка, че често това не е заради вас, а такива хора предпочитат да не бъдат никъде ангажирани, да избегнат каквото и да е допълнително усилие в ежедневието. Подобно впечатление би могло в някаква степен да разреди разочарованието ви, ако отчетете, че 
негативизмът не е насочен само към вас
Ако детето на такива родители развие оптимална привързаност към учителите си и към детската градина, постепенно с неговото доверие към вас то заразява и родителите си и може би това е причината до последната година те също да изпитат истинско доверие. Без да ви познават в началото, не са били достатъчно щедри да ви подарят доверие, не знаейки, че с това учителският ви труд е по-спокоен, денят по-ведър, работата ви с децата - по-вдъхновена и творческа.
За съжаление има хора с погрешно вярване, че
ако превантивно показват недоверие
и лошо отношение, другите ще им имат страха и това ще ги застави да са перфектни. Още по-лошо е, когато подлагат на ежедневна ревизия работата им. Такава склонност при някои може да идва от дефицити на социална компетентност (това им пречи да усвояват и усъвършенстват умения за удовлетворително общуване), от непознаване на подходящи критерии и от влечение да упражняват неконструктивен контрол. Какъв е понякога ефектът от това - някой разтоварва негативното си напрежение върху друг и повишава стреса му в този момент, а често за съжаление и за целия ден.
Още по-зле, ако от това изпитва и задоволство
„Лошото е, че понякога показват нервността си към нас, учителите, като реагират лошо към детето си, вдигат скандал пред него“. Такова изместване на негативизма към детето е с умножена поразителност и върху него, и върху учителката, която не е освободена от санкцията, защото е чувствителна към начина, по който се чувстват децата. В подобно поведение личи
недостиг на зрелост във възрастта на зрелостта
Разбира се, каквато и да е причината - начинът, по който е минало детството на такъв родител, характерът на собствените му родители, от които може да е присвоил съзнателно или несъзнавано техните рефлекси или лична специфична емоционална неустойчивост - тук имаме работа със справянето с резултата в ситуацията и върху детето. „То влиза разплакано в занималнята, аз се чувствам виновна, а не съм и ние с детето се налага да се успокоим взаимно“. Когато е постигнал своя статус на зрял възрастен, учителят не би могъл да признае на детето как в действителност се чувства и какво мисли за причините за поведението на родителя,
прави всичко възможно да съхрани уважение
към него и да възпитава у детето уважение към родителя въпреки начина, по който той се държи. Вероятно, ако успее нещо да каже по този повод, то е от типа „Татко е за нещо ядосан, ела да помилваме цветята и да ги полеем...“, а когато дъхът е спрял от стрес - „Дишам дълбоко и се настройвам да се успокоя за работата, която ми предстои за деня и за да мога да стоя с усмивка пред децата“.
Казвате, Ваня: „Детето не разбира аз ли съм виновна, при положение, че за него в градината съм добра“. Добре би било всеки, който е склонен да 
злепоставя пред детето си друг значим възрастен за него
примерно бащата - майката, майката - бащата, родител - учителя, или учител родителя, да разбере, че извършва нещо изключително вредно за това дете, за другия възрастен, а и за себе си. В конфликта между авторитетите в живота си най-потърпевшо е детето и в този момент, и като последствия в живота му на възрастен. Такава манипулация с хвърляне на камъни - тежки думи, присмех, форми на изобличаване на другия, се загнездва като
вътрешен конфликт в душата му
с който то няма опит да се справи, а е много малко и уязвимо. Ако целта е обезценяването на другия възрастен, като резултат детето може да стане раздразнително към него за това, че се е оказал слаб пред онзи, който е бил агресивен, като не се е защитил. Забележете - всяко дете се нуждае от силни, равнозначно на големи, възрастни, които се грижат за него и така животът му е в безопасност. А това означава никой от тях да не е с принизено достойнство. Лошото отношение на едни спрямо други възрастни превръща средата за живот в несигурна. Така то като 
инструмент в нечия манипулация срещу друг
може да стане раздразнително и агресивно или видимо пасивно и потиснато, развивайки трудно различаващата се в детството депресия.
За съжаление вероятно има родители, които считат, че след като заплащат такса, учителите са изпълнители на персонална услуга, на която са клиенти, и както в ресторант или в магазин по презумпция „клиентът винаги има право“ и „който плаща, поръчва музиката“, ако там са склонни да унижат сервитьора или продавача, пренасят подобно отношение и върху учителя. Такива хора изискват навсякъде етично отношение към себе си, без тяхното поведение да е винаги подобаващо етично. Подобно поведение на родител в детска градина е
лош образец, който детето възприема
и може да пренесе после в училище като проблемно поведение в класа, незачитане на изискванията на учителя, неуважение или недоверие към него, а после и към всички авторитети по-нататък в живота му.
Какво би могло да се направи? Има хора, които са негативно реактивни в моменти на умора или поради други причини. Проблемната ситуация с тях може да е била случайна. Това, Ваня, оправдава решението учителят да прояви търпение с разбиране така, както се случва между съпрузи понякога в семейството и могат да си го простят, щом като този, който е бил груб, отчете своята нервност и после показва трайно уважително отношение. Но, 
ако има натиск като при домашното насилие
налага се потиснатият, ако не съумее сам, да потърси помощ, която да го подкрепи в отказа да понася насилието и в отстояване на самоуважението си. Така и в отношенията между родител и учител се налага този, чието достойнство е накърнено с обиди, със заплахи, с груб тон, да поиска отношението към него да бъде поправено. Ако в собствения си дом потърпевшият е в капан, заплашван и подлаган непрекъснато на манипулации, то в образователната среда превенция за такова отношение може да се предвиди в правилниците, с които персонално се запознават родителите - общите на институцията и правилник на групата, на класа, който определя отношенията между учители и родители, но не с общи и формални изрази за препоръчителните условия, а с ясни, недвусмислени
конкретни признаци за подходящо и за неприемливо отношение
Те добиват значение на договор за взаимно спазване.
Друга изпреварваща стъпка е директорът на първата за учебната година обща родителска среща да разясни взаимните ползи от добрите отношения за семействата, за децата и за творческия тонус на учителите и да покаже 
подаване на ръка към родителите
за случаите, когато се чувстват зле от трудни житейски моменти - че могат да ги споделят с учителите, които ще бъдат дискретни и разбиращи. Ако изпитвате несигурност пред родители, с които още не се познавате достатъчно, бихте могли да поканите психолог, който би подпомогнал подобен род разяснения и обсъждания. По принцип психологическата подкрепа и като индивидуално, и като групово консултиране, е ефективна, когато се осъзнава необходимостта от нея, за да се използва пълноценно. Чрез нея 
учителите могат
не само да добият по-добро разбиране и ориентиране в конфликтните ситуации, но и да тренират умения за разрешаване на конфликти. Така ще могат да прилагат не само пасивно избягване или компромис чрез търпението, Ваня, преглъщайки накърненото и лично, и професионално достойнство, или да се приспособяват към особеностите на характера на отделни родители, но и да изпробват сътрудничеството и ако то е възможно, да спечелят навреме съмишленици и сред групата на трудно общуващите родители. А нали най-много от това се нуждаете в атмосферата на този специален труд с децата и техните родители?