Д-р Наталия Главанова е от Плевен. През 2009 година завършва там Медицинския университет с отличие и веднага започва работа като лекар ординатор в отделението по очни болести на МБАЛ Русе /Университетска болница „Канев“/. През 2011 година взема специалност офталмология в Медицинския университет във Варна, а в края на 2012-а заминава за Бристол, Англия, където работи като офталмолог в Спешно очно отделение към Специализирана клиника за глаукома и катаракта. През февруари 2014 година се връща в Русе, но през октомври заминава отново за Англия, като специализант в лондонската болница „Royal London Hospital“, където работи в клиника по глаукома, катаракта, невроофталмология и детска офталмология. Там остава до април 2015 година, след което се връща в Русе и започва работа в очното отделение на УМБАЛ „Медика Русе“ като лекар офталмолог. 
Успешно полага изпит за специалност по очни болести и оттогава досега работи като специалист офталмолог в очното отделение на „Медика“ и в очен кабинет на ДКЦ-2. От миналата година решава активно да се занимава с детска офталмология след преминало обучение в болница „Александровска“ в София.

- Д-р Главанова, предизвикателство ли е да се занимавате с детска офталмология и как взехте това решение?
- Да, детската офталмология определено е предизвикателство, защото при влизане в кабинета ми малките пациенти често са наплашени. Често дори не ми сътрудничат в изследването, тъй като никак не харесват поставянето на капки. Затова детският офталмолог трябва да е въоръжен с търпение, усмивка и индивидуален подход към всеки един малък пациент, за да завърши изследването и да направи прегледа възможен. 
В тези случаи са важни поощренията и даването на някаква награда, за да може детето да изпълни командите ми. Важна е и обстановката на кабинета. Той трябва да е светъл, приветлив, да има играчки в него, за да се поощряват малките пациенти. Важно е и облеклото - аз
често не обличам работна престилка в кабинета, защото тя плаши децата
и още при влизане в него, те настръхват. 
Подходът към децата е доста по-различен. Някои от малчуганите са много разсеяни, затова при тях тонът трябва да е по-твърд, за да се мобилизират и да отговарят в изследването на очите на зрителната таблица. Както казах, детската офталмология е предизвикателство, но пък децата са много забавни и удовлетворението от добре свършената работа е изключително приятно.
На въпроса ви как взех решението да работя с деца, ще кажа, че обмислях това решение отдавна, но вдъхновението дойде и от моя съпруг Дойчин Бояджиев, който е оптометрист. С него работим заедно в Русе, защото този голям областен град има нужда от такива специалисти за облага на малките ни пациенти и техните родители. Излишно е децата и майките или татковците им да пътуват стотици километри до други очни клиники в страната, за да им се изпишат очила, например, и после зрението им често да се проследява пак в тези клиники, за което пак се налагат пътувания. Моето присъствие в УМБАЛ „Медика Русе“
спестява ходенето на родителите и децата им на прегледи извън Русе
защото те вече се преглеждат от мен, а ако има нужда, аз ги насочвам където трябва.
- Кога най-рано детето трябва да посети офталмолог? 
- Детето трябва да посети офталмолог винаги, когато има притеснение от страна на родителя. Колкото по-рано, толкова по-добре. 
Със съвременната техника, която вече има и в Русе, първият инструментален преглед на бебе може да се осъществи на шестмесечна възраст с измерване на рефракция. Редовните профилактични прегледи се помнят лесно. Те са на нечетни години и това става на 1, 3, 5 години и преди училище на 7. 
- Кога трябва да се правят профилактични очни прегледи за малчугани?
- За съжаление, очните прегледи не са заложени като задължителна профилактика. Така много от децата остават недиагностицирани и проблемът с очите им се открива евентуално в училище, когато започнат работата в клас. Тогава обаче може да е късно, ако имаме една развита амблиопия /мързеливо око/.
- Какво представлява това състояние?
- Най-общо казано, това е едно социално значимо заболяване, което изисква бързо, активно и дългогодишно продължително лечение.
Амблиопията е едностранно или рядко двустранно намаление на зрителната острота
причинено от потискане на нормалното зрение или разстройство на бинокуларното взаимодействие, които не могат да бъдат открити без обективно изследване или след терапия. При това състояние, познато сред хората като „мързеливо око“, лекарят не вижда нищо в окото, а пациентът вижда много малко. Като резултат имаме трайно намалена зрителна острота, намалена е контрастната чувствителност, дълбочинното зрение и се получава анормална обработка на визуалните изображения от мозъка по време на критичния за развитие на зрението период от 2 до 5 години. 
- Кои са рисковите фактори за развитие на това състояние?
- Някои от рисковите фактори за развитие на амблиопия са недоносеност, изоставане в нервнопсихичното развитие на доносени деца, генетична предиспозиция или зависими от алкохола и дрогата.
- От какви очни проблеми най-често страдат децата?
- В 30% от случаите това са рефракционни аномалии. Най-често тук влизат хиперметропията /далекогледство/. Следващ проблем е миопия /късогледство/ и накрая  астигматизъм.
Важно е да се знае, че децата се раждат нормално далекогледи /с диоптър +3,5-4/
След това идва период на израстване и този диоптър постепенно намалява до около 7-годишна възраст, където зрителната острота е 100%, т.е. настъпва еметропизация, ако са налице нормални предпоставки за развитие на зрителната система. Около 7% от очната патология при децата се дължи на кривогледство или страбизъм. Това състояние много често е резултат от нелекувана хиперметропия. Около 5-7% се пада на гореспоменатата амблиопия. Децата за съжаление страдат от всички болести, от които страдат и възрастните.
- На какво трябва да обърнат внимание родителите на децата? 
- На първо място родителите трябва да знаят, че очите на детето трябва да се преглеждат редовно. Това което искам да подчертая обаче, е, че майките и татковците трябва да бъдат изключително внимателни с употребата на телефон или таблет от децата им. Телефонът не е играчка, и не бива да им се даваза повече от 15- 30 минути,  а при някои деца се забранява категорично. 
- Кои са притеснителните симптоми за нарушено зрение при децата?
- Симптомите, на които родителите трябва да обърнат внимание, са видими и/или поведенчески. Задължителто трябва да се оглеждат очните структури и да се обръща внимание, ако
детето често мига, гледа накриво, прави неволни движения с очи, дразни се от светлина или има сълзене
Това са видимите симптоми. Поведенческите  аномалии, на които родителите трябва да обърнат внимание, са липса на фиксация на погледа след 2-ия месец от раждането, липса на проследяващи движения след 3-ия месец, липса на реакция при поглеждане към познати лица и обекти, гледа към ярка светлина, блуждае с поглед, силно и често си търка очите. 
В училищната възраст най-честите оплаквания за нарушено зрение са главоболие, лоша концентрация при писане на домашна работа, слаб успех, нежелание за четене и писане. При тези симптоми задължително детето трябва да се заведе на преглед при очен лекар. Също така ако единият или двамата родители имат рефракционно отклонение, ако са страдали от кривогледство или от „мързеливо око“, прегледът на детето не бива да се отлага. 
- Къде преглеждате деца и как родителите им могат да ви открият?
- Деца над 6 - годишна възраст преглеждам по график в очен кабинет на ДКЦ -2 на ул.“Рига“ в кв.“Здравец Изток“ след предварително записване на телефон 082 502480. За деца с очни проблеми, които са по-малки от 6 години, и за допълнителни въпроси за детското зрение родителите може да се свържат с мен на тел. 0884 502826.