В паметта на Русе има специален кът, посветен на човека, който не просто е направил много за града, а го и извадил от застоя, дошъл след охлаждането на следосвобожденската еуфория и с градоустройствената, просветна, културна и социална политика е начертал и посоката за развитието му за десетилетия напред. Това е Кирил Старцев, чието име и днес се споменава с почит. По повод 125-ата годишнина от рождението на емблематичния кмет на Русе /02.01.1895-12.12.1962/ във вторник в Регионалния исторически музей се проведе кръгла маса, посветена на личността и обществената роля на Кирил Старцев. Предлагаме ви един от докладите в нея, изнесен от известния журналист и изследовател на личности, събития и процеси в България през Възраждането и след Освобождението Боян Драганов.

Позволете ми в началото на настоящата статия да приветствам похвалната инициатива на ръководството на Регионалния исторически музей в града ни да се припомни делото на кмета Кирил Старцев, ръководил съдбините на Русе в продължение на десет години - от 1935 до 1944 г. Хубаво би било това да стане традиция - и други русенци да бъдат почетени. В тази връзка нека си спомним и отдадем заслуженото на проф.Иван Радков, който през 1998 г. с доста усилия и тичане издаде очерк за Кирил Старцев. Тъй като за биографията му е писано доста, ще се спра на отделни маркери от нея, свързани с предизвикателствата на времето в което живее.
На 40 години Кирил Старцев става 40-ият кмет на Русе и - метафорично казано - дава посоката и променя града за 40 години напред. Назначен е след преврата на 19 май 1934 г., когато на власт идва правителството на Кимон Георгиев, респективно Военният съюз и кръгът „Звено“. Преди него постът заемат Йордан Павлов и за шест месеца Емануил Габровски.
Старцев е завършил Политехниката в Лозана и е работил в Русе като специалист по водоснабдяването. От началото на 1934 г. ръководи отдел по водите в Министерството на земеделието и държавните имоти. 
Той е препоръчан за кмет на Русе от новия кмет на София - Иван Иванов
добре известен със строежа на рилския водопровод. Иванов също е инженер, завършил е Политехниката в Мюнхен. И двамата са офицери и звенари.
Интересни са думите на министър-председателя, с които представя кабинета: „Българското правителство е нито фашистко, нито национал-социалистическо. То ще прокара реформи на държавните учреждения според нуждите и изискванията на Новото време, обединявайки при това нацията!“. Но на практика военните играят първостепенна роля в държавните дела. Търновската конституция е отменена, разпуснато е Народното събрание, политическите партии - на брой 32, и революционни организации като ВМРО (Вътрешна македонска революционна организация), кметовете се назначават.
По това време България е с население над 5 900 000 души и с положителен прираст от 70 000 души годишно. Разделена е на 16 окръга, обемаща 97 градски общини и 2557 селски (общо 2654 общини).
Правителството на Кимон Георгиев извършва ново административно делене, формирани са 7 области: Софийска, Врачанска, Плевенска, Шуменска (в нея влизат Русе и Варна), Пловдивска, Старозагорска и Бургаска. Общините стават 921 на брой - 97 градски и 824 селски.
Това предизвиква недоволството на Варна, Русе и Търново
но се обяснява, че така се насочва административният и стопански потенциал към вътрешността на страната. Преименуват се редица градове и села: Кеманлар става Исперих, Балбунар - Кубрат, Осман пазар - Омуртаг, Ески Джумая - Търговище и мн.др.
Тук ще си позволя да подчертая само няколко точки от Манифеста към българския народ от правителството на Кимон Георгиев:
„Българи!
Досегашната партийна политическа система окончателно се провали. Пълното разложение на партиите дълбоко засегна обществото, държавата и народното стопанство. Последвалата от това морално-политическа криза рискуваше да се обърне в държавна. Последният изход от това състояние е днешната гавра на партийните хора с народ и държава. Това състояние не позволява да се създаде една стабилна и творческа власт. Партийните и лични разпри не дадоха възможност не само да се разрешат, но и да се поставят държавните и стопански въпроси. Всичко това наложи партийната власт да бъде заменена с непартийна - национална власт. Всред общото разложение единствено Армията остана незасегната от процеса на развалата. Вдъхновявана от най-чист идеализъм само тя, Армията, се явява годна да тури край на днешната анархия и да осигури всестранната обнова на страната. Подбуждана от това съзнание, както и от чувството на дълг пред безпомощността, в която тъне българският народ, Армията счете, че е крайно време да премахне това опасно състояние и да открие пътя за възхода на страната. Армията знае, че в редовете на всички политически и обществени среди има добри синове на страната, които тя призовава да подпомогнат делото на новата власт, на която предстоят за разрешение следните по-важни задачи:
1. Стегната и икономична организация на държавата - намаление числото на министерствата, на окръзите, на общините и на службите по всички ведомства.
2. Стабилна общинска власт с назначавани кметове.
3. Стабилитет на обществените служители. Промените в личния състав ще стават само във връзка с преустройството на службите и изискванията на моралния, образователния и служебния ценз на служителите.
4. Възстановяване кредита на държавата: а) уравновесен бюджет; б) възможно по-бързо изплащане на вътрешните задължения на съкровището; в) създаване на нови приходи чрез монополи.
5. По-евтин и достъпен кредит, особено за земеделското и занаятчийското съсловие.
6. Разширяване, единство и контрол на кооперативния кредит.
7. Най-широко покровителство на земеделието, което ще бъде център на внимание и грижи на държавата.
8. Насърчаване на всички мероприятия, които ще повдигнат културно нашето село.
9. Премахване на досегашното безредие в индустриалната област. Нагодяване индустрията към стопанските и национални нужди на страната. Възможно поевтиняване на индустриалните произведения.
10. Грижи за създаване на повече и по-сигурни пазари за продуктите на нашата земя.
11. Облекчение на безработицата чрез създаване на обществени предприятия и покровителство на труда чрез действително прилагане на социалното законодателство и засилване фондовете за обществените осигуровки.
12. Основно преустройство на учебното дело, съобразно задачите на държавата и поминъчните нужди на народа.
13. Правосъдни реформи, които ще позволят по-бързо, по- достъпно и по-евтино правораздаване.
14. Възстановяване авторитета на държавната власт върху цялата територия на държавата.
15. Мир и добри отношения с всички велики сили и особено с нашите съседи. Възстановяване отношенията ни със Съветска Русия. В името на тия неотложни и спасителни за страната задачи, достойни за благородното дело на Армията, новата власт, която идва в името на гражданския мир и обединението на всички сили, разчита на подкрепата на целия Български народ и на широката готовност за жертви от всички пред олтаря на Отечеството.
Да живее България!“
Когато на 10 януари 1935 г. Старцев заема кметския пост 
Русенската община има следните служби
- Централно управление;
- Административно отделение;
- Финансово отделение;
- Техническо отделение;
- Гражданско отделение и Социални грижи;
- Санитарно отделение;
- Общинска аптека;
- Отделение „Домакинство“, общинска работилница и служба „Чистота“;
- Ветеринарно отделение;
- Стопанско отделение;
- Адвокатура;
- Училищно настоятелство;
- Общински театър;
- Градска библиотека;
- Общинска цветница „Паркове и градини“;
- Пожарна команда;
При Общината има две стопански предприятия:
1. За производство и пласмент на електрическа енергия;
2. Кожи, кръв и тлъстини.
Като начало кметството насочва вниманието си най-напред към 
подобрение хигиената в града и засилване приходите на общинската каса чрез подобрение службите за услуги на гражданите 
чрез утилитарни (практически) общински постройки и съответните към тях инсталации.
Същевременно взема бързи мерки да подобри до разполагаемия съобразно средствата на общината максимум, условията за сносно преживяване и с повече достойнство носене на службата между нисшите служители.
Решено е да се прекъсне порочната практика да се разрешават и толерират незаконните строежи, като за целта се увеличават правомощията на техническата служба.
Дебело е подчертано, че нови общински служители ще се назначават, само ако техните политически възгледи са в хармония с общата политика на правителството, която напълно допада на Старцев, който е заклет привърженик на „Звено“ и ревностен изпълнител на спуснатите от София политически директиви. 
В това отношение 
интересни са данните как расте броят на общинските служители и техните заплати
От цифрите е видно, че кметът Старцев се е погрижил за материалния просперитет на своите сътрудници и подчинени.
Общият брой на служителите е бил:
през 1934 г. - 331;
през 1935 г. - 448;
през 1936 г. - 450;
през 1937 г. - 461;
през 1938 г. - 493;
през 1939 г. - 521;
през 1940 г. - 503
и през 1941 г. - 527.
По размер на заплатите броят на служителите е бил:
Година до 1000 лв. 1000-2000; 2000-3000. Над 3000
1934     2            140         90       99
1935     3             291        110       44
1936   32           278         95       45
1937     4           319         92       46
1938     5            343         97       48
1939     5            354        103       59
1940     5            352         94       52
1941     4            353        115       55
За сравнение ще посоча, че по това време следовател в полицията взема 3770 лв., младши стражар - 1300 лв., старши стражар - 1730 лв., редовните учители - 3340 лв. По министерска наредба кмет на населено място до 5000 души получава 3300 лв., до 10 000 души - 4000 лв., над 50 000 души - 9000 лв.
Старцев никога не си позволява да вземе максимума
Още в началото на кметуването си Кирил Старцев предприеме мерки за промяна облика на центъра на Русе. Радикално е променено оформлението на Централната градска градина. Издигната е сградата на Съдебната палата, а районът около нея е благоустроен и локвите и калта изчезват завинаги. Монтирана е и емблематичната Стъклена будка. Тогава няма молове, но Русе вече има своите Градски хали. Прилежащият им район също е облагороден и се превръща във втори нов център на града. Значително благоустрояване има и по крайбрежния булевард - застлан е с твърда настилка, тротоари, парапет и са засадени кестени, част от които преди две години бяха изкоренени с лека ръка. Също тогава е построен и Мостът на въздишките... И ред други като урбанистичната инфраструктура, свързана с  електрическата мрежа, водоснабдяването и канализацията. Обърнато е внимание и на периферията на града - крайните квартали се спасяват от вечната до тогава кал. Инж.Старцев допринася и за въвеждането в експлоатация на ферибота Русе-Гюргево.
Според сведение на Русенското общинско управление за състоянието на общината през 1943 г., Русе има една общинска болница и здравна служба с амбулатории, мъжка и девическа гимназии, техническо и мебелно средни училища, френско училище, германска търговска гимназия, стопанско и занаятчийско училище.
Кирил Старцев 
значително подобрява и работата на образователните и културните институции на града
В двете покрайнини на града са построени две нови училища „Стефан Караджа“ и „Ангел Кънчев“. Полагат се грижи и за градския театър...
Името на кмета Старцев и изключителната му управленска инициативност се прославят из пределите на цялата страна. Затова бива и избран за председател на Съюза на българските градове - еквивалент на днешното Национално сдружение на общините в България. Правителството му възлага и специални мисии - след връщането на Южна Добруджа в пределите на Царство България е натоварен със задачата да приложи успешния русенски модел на управление в новоосвободения Добрич... След голямото наводнение на Видин през март 1942 е изпратен, за да организира възстановяването на крайдунавския град.
За съжаление, всички тези задачи го претоварват и края на 1943 г. и през 1944 г. той излиза в отпуск заради хронично заболяване. 
За високия професионализъм на Старцев като ръководител красноречиво говори фактът, че той 
работи успешно с осем правителства
- на Кимон Георгиев, ген. Пенчо Златев, Андрей Тошев, Георги Кьосеиванов, Богдан Филов, Добри Божилов, Иван Багрянов и Константин Муравиев.
Само няколко дни след преврата на 9 септември 1944 г. - на 14 септември, Кирил Старцев го „поканват“ да сдаде поста си на новата отечественофронтовска власт. По ирония на съдбата и като илюстрация за превратностите в живота зле завоалираната заповед идва от кабинета на този, който преди 10 години го е назначил за кмет - Кимон Георгиев.
Отначало е ценен като добър управленец и специалист и е назначен за началник на водния синдикат „Русенски Лом“. След това работи по организиране на водоснабдяването с питейна вода на Лудогорието. И когато изглежда, че червената месомелачка го е подминала, през 1956 г. е изпратен за три години в ужасяващия лагер в Белене, където здравето му се влошава значително. След излизането от затвора работи за малко в Проектантска организация, но се пенсионира по болест. Умира на 12 декември 1962 г. в Русе.

Боян ДРАГАНОВ