След като в началото на 2015 година община Русе придоби безвъзмездно летище Щръклево след три неуспешни опита на държавата да го отдаде на концесия, последва дълго затишие. Докато преди няколко месеца почти едновременно се появиха двама потенциални инвеститори - добре известната русенска компания „Нетуоркс България“ и малайзийската „Eonmetall Group Berhad“, занимаваща се с производство на метални изделия, машини и инсталации за извличане на палмово масло. За разликите между двата проекта и начините за гарантиране на подобни мащабни ивестиции разговаряме с управителя на „Нетуоркс България“ Свилен Максимов.

- Г-н Максимов, пет години нямаше никакъв интерес към летището в Щръклево, а сега и „Нетуоркс България“ го иска на концесия, и чуждестранен инвеститор - малайзийската „Eonmetall Group Berhad“. Не е ли странно съвпадение това?
- Предложението на „Нетуоркс България“ е изключително скромно в сравнение с малайзийското.
Нашата цел беше да се запази летището с оглед на това община Русе да има и втори вариант
Да, ние го искахме за 30 години, но бяхме готови да се вкарат в договора клаузи, че ще го държим докато се появи сириозен инвеститор, който да го развива.
Плановете на малайзийците звучат отлично, ако се реализират всички техни намерения, за които чета в медиите, това би било много добре за града. Но трябва да се види доколко са сериозни те. Най-важният въпрос е дали има осигурено финансиране, защото се говори за инвестиции от порядъка на 2 млрд. лева.
- Според проверка на „Утро“, към 31.12.2018 г. публичната компания „Eonmetall Group Berhad“ има активи за 322 млн. малайзийски рингита, което прави около 142 млн. лева. Как с толкова активи се инвестират 2 млрд.?
- Само 142 милиона? Та на „Нетуоркс България“ активите са повече. 
Общината и институциите трябва да направят съответните проверки, защото явно инвестицията няма да е със собствени средства
Но ако има една гаранция от инвестиционна банка с 10 млрд. капитал, че стои зад тази инвестиция - тогава всичко е окей. В света на бизнеса обичайната практика е сериозността на намеренията да се доказва с банкови гаранции.
- В дъщерното дружество „Еонметалл България“ има 33,2% българско участие. И това ли е обичайна практика? 
- Не, ако погледнете представителствата на големите компании, опериращи в България, те имат едноличен собственик компанията-майка. „Кауфланд България“ е 100% собственост на „Кауфланд“ - Германия. „Майкрософт България“ е 100% на „Майкрософт“, САЩ. Разбира се, възможно е българският участник да е някакъв мощен инвеститор, който да поеме съответната част от финансирането. Пак казвам, необходими са проверки и гаранции, плюс 
много сериозни клаузи, че ще се случат нещата, за да не стане каквото стана с „Кремиковци“, с Корабната
- Може ли летище Щръклево да стане наистина един център за карго полети?
- Напълно е възможно, оттук могат да тръгват самолети например с пресни плодове и зеленчуци, със всякакви стоки. Но трябва да има и пътища до него, магистрали. Откъде ще минат камионите, за да стигнат до Щръклево, автомагистрала няма, на Дунав мост има постоянни опашки.
- Малайзийците обещават да построят и нов мост над Дунав, при това без никакви държавни гаранции.
- Нека го направят. България и Румъния също анонсираха нов мост, който ще струва вероятно милиарди. Аз пък се чудя, 
защо не се използва и вторият етаж на сегашния мост, който сега е само за жп превози
Да си остане такъв, но и да се асфалтира, така че когато не минават влакове, да се пускат камиони и по долния етаж. Ще струва няколко милиона, не няколкостотин или повече.
- Освен летището, какви бизнес проекти са на дневен ред в „Нетуоркс България“?
- В последните месеци половината ресурс на фирмата беше хвърлен за изпълнение на изискванията на прословутата Наредба 18, срещу която огромната част от бизнеса роптае, правят се и протести. /Наредбата задължава собствениците на обекти да добавят специален модул в софтуера си, който дава достъп на проверяващите до личните данни на всички от персонала и до рецептурните книжа, които често са фирмена тайна - б.р./ Няма да казвам колко ни струваше това, колко пропуснати ползи имаме. И
най-лошото е, че всеки момент държавата може да измисли някакви нови тежести, които пак трябва да изпълняваме
Много хора се отказват, познавам поне трима души, които решиха да спрат бизнеса, уволниха персонала си и сега се изнасят в чужбина. Става въпрос за малък бизнес, но това бяха активни хора, предприемачи, които плащат данъци. Предпочитат да работят за заплата в чужбина, отколкото да правят бизнес в България.