„Ох-ох-ох! Да, какви времена бяха!... Помнят кореняците московчани прочутия Грибоедов! Знаят какво е варена бяла риба! Бе остави рибата! То е нищо, мили ми Амвросий! Виж, чигата, чигата в сребриста тенджерка, парчета чига, между които са наредени рачи опашки и пресен хайвер! Ами яйцата кокот с гъбено пюре в чашки? Ами филето от дроздове не ви ли се услаждаше? С трюфели? Пъдпъдъците по генуезки? - Девет и петдесет! Че и джаз, и културно обслужване! Ами през юли, когато цялото ви семейство е на вилата, а неотложни литературни ангажименти ви задържат в града - на верандата, в сянката на асмата, в златното петно върху белоснежната покривка чиния супа прентаниер? Помните ли, Амвросий? Защо ли ви питам! По устните ви разбирам, че помните“
„Майстора и Маргарита“
Според класация на Гугъл „Майстора и Маргарита“ на Михаил Булгаков е най-продаваната книга през 2019 г. Още през 1999 г. анкета на френската верига книжарници „Фнак“ и парижкия вестник „Монд“ нарежда романа сред най-добрите книги на 20 век. Той е признат и за едно от най-значимите руски литературни произведения, макар че историята за посещението на Дявола в Москва през 20-те години на миналия век, е трябвало да чака цели 26 години след смъртта на писателя, за да бъде издадена в пълния си обем. Романът е публикуван от списание „Москва“ през 1967 г., благодарение на съпругата на Булгаков - Елена Шиловская, която опазва ръкописа по време на сталинския режим.
Сюрреалистичната история за Воланд и неговата буйна свита от огромния черен котарак Бегемот, кривогледия Азазело, ангела на смъртта Абадона и още странни персонажи, които пристигат в Москва, за да разберат как се отразява на човечеството съветският строй, Булгаков пише 12 години, до края на живота си я редактира и шлифова, но тя остава недовършена. Той я започва през 1928 г., през 1930 г. унищожава ръкописа, като го изгаря в печката, вбесен, че пиесата му „Кабалата на фарисеите“ („Кабала святош“) е забранена. На следващата година възобновява работата си и след 6 години, две редакции, нови герои и няколко варианта на заглавие, романът вече се казва „Майстора и Маргарита“. Той е сатира на съветския бит и това е причината 26 години да събира прах, преди да направи автора си световно известен посмъртно.
Съвременници на Булгаков са оставили свидетелства, че докато пише романа, писателят обикалял ресторантите и наблюдавал хората. С особено удоволствие той описва храната. Неслучайно тези описания провокират много хора да потърсят рецептите за споменати ястия - като яйца кокот с гъбено пюре или чига в шампанско, а фрази като „Вино от коя страна предпочитате по това време на деня?“ трайно се настаняват в градския жаргон. 
Булгаков имал особен афинитет към храната, обожавал да приема гости и бил голям майстор в това отношение. Когато се отказва от лекарската професия, той и първата му съпруга Татяна Лапа преживяват доста гладни години в Москва, където Михаил Афанасиевич за парче хляб всеки ден пише търговски хроники, а нощем съчинява фейлетони, подкрепяйки се с... гореща вода. Пари за чай няма. През 1922 г. в Москва се открива първата селскостопанска изложба и вестник „Накануне“ поръчва на Булгаков очерк. Цяла седмица той посещава изложбата, а в очерка най-подробно описва националните блюда и напитки на кавказките и средноазиатските републики. В деня за плащане на хонорари Булгаков представя за осребряване направените от него разходи, а счетоводителят едва не получава инфаркт. Вместо само трамвайни билети, пред него са сложени сметки за шишчета, месна супа шурпа, люле кебап, плодове и вино, при това за двама! „Извинете, но, първо, аз без дама в ресторант не ходя, и, второ, това са ястия, които дамата хареса“, казал с достойнство Булгаков.
Когато по-късно му предложили да стане секретар на ново списание, той привлякъл познати журналисти и ги поканил на събрание. Дошлите били изумени: на масата имало пресни кроасани, чаши със силен горещ чай и във всеки по две бучки истинска захар! На следващия ден из Москва вече се носела новината, че в редакцията на Булгаков посрещат с кифли и чай. Цяла седмица, докато издателите разберат за инициативата на своя секретар, той поддържал кулинарната слава на списанието, което така и не видяло бял свят. Изобщо писателят обичал да храни младите си събратя - Юрий Олеша, Иля Илф и Евгений Петров, Валентин Катаев често разчитали на неговата гостоприемност. Булгаков бил достатъчно деликатен и за да не ги обиди, казвал: „Разбира се, вие сте обядвали. Вероятно сте яли пуйка, но може би все пак ще хапнете нещо?“. Самият той много обичал пуйка, особено шпикована с бекон, чийто вкус помнел от детството си. Но като журналист не можел да си позволи този лукс, затова се задоволявал с прекрасната зелева супа на жена си.
Въпреки бедните години Булгаков обожавал да посреща гости вкъщи, дори наричал дома си „Най-добрият хан в Москва“. Уважавал водката и неговите герои също пият водка, но за разлика от него се и напиват. В „Майстора и Маргарита“ Булгаков дава и рецепта за изтрезняване: „Стьопа видя облещен, че на масичката е сложена табла, а на нея филии бял хляб, пресован чер хайвер в купичка, чинийка мариновани бели гъби, нещо в тенджерка (после ще се окажат кренвирши в доматен сос) и най-сетне водка в тумбестата гарафа на бижутершата. Особено го смая факта, че гарафата беше запотена. Впрочем нищо чудно, тя беше сложена в легенче с много лед“. 
Голямо значение писателят придавал на храната и на масата неизменно имало шунка и сельодка. Сельодката накисвали в мляко, старателно махали всички кости, така че рибата да не загуби формата си. След това я подреждали в чиния, от едната страна слагали ситно нарязани варени картофи и цвекло, от другата - нарязани зелен лук и пресни краставици. Ако някоя риба се разпаднела в млякото, нарязвали я на малки парченца, смесвали я обилно с масло и я слагали в чинията при сельодката. За нея пък приготвяли специален сос от лъжица горчица, половин чаена лъжичка захар, две супени лъжици растително масло и малко оцет. И най-важното на масата никога не говорели за болшевизма, медицината и не четяли съветски вестници. Затова било весело и гостоприемно. И се забавлявали също като дявола Воланд и котарака Бегемот в „Майстора и Маргарита“.

Яйца кокот с гъбено пюре в чашки

Необходими продукти:
2 яйца
1 малка глава лук
350 г гъби
100 г пълномаслена сметана
60 г масло
1 с.л. олио
50 г настърган пармезан
черен пипер
сол
Начин на приготвяне:
В загрятото масло и олио се запържва ситно нарязаният лук. Добавят се нарязаните гъби и се пържат до златисто. Сместа се подправя със сол и черен пипер и се пюрира в блендер. Налива се сметаната и още веднъж се пуска блендърът. Две огнеупорни чашки се намазват отвътре с масло. Гъбеното пюре се разпределя във формичките и се посипва с настърган пармезан. В пюрето се прави недълбока дупка и в нея се счупва едно яйце. Купичките се слагат в тава, в която се налива гореща вода до половината на височината им. Тавата се слага в предварително загрята на 200 градуса фурна и ястието се пече около половин час.