Очаквах с нетърпение 70 -годишния юбилей на Държавна опера Русе (ДОР). За мене този юбилей е колкото на Русенската опера, толкова и на Русенската филхармония. Тези две институции, въпреки сериозната съпротива на обществеността на Русе, бяха слени от Министерството на културата първо в Оперно-филхармонично дружество след сериозни съкращения, а после (през 2010 г.) бяха преобразувани с допълнителни съкращения в ДОР.
На юбилея не почувствах празника. Изчаках известно време да се уталожат началните негативни емоции и потърсих отговори за състоянието на музикалния живот на Русе, които подредих в три групи: факти, емоции, бъдеще.
I. Отговори, базирани на фактите
Прегледах репертоара на ДОР и Софийската опера (СО) в различни периоди и си избрах (отразяващ според мен в задоволителна степен тенденциите) последния възможен пълен месец преди Коледните празници на трима различни директори:
на Найден Тодоров последния пълен месец в ДОР – ноември 2016 г.
на Иван Кюркчиев в ДОР – ноември 2019 г.
на академик Пламен Карталов в СО - ноември 2019 г.
Като имам предвид възможния субективизъм при оценката на качеството на събитията, реших да не разглеждам нито изпълняваните композитори, нито изпълнителите, нито диригентите, а да направя количествено разбиване на събитията по жанрове. Обобщените факти са показани в шест таблици, които заедно с пълния текст на този материал са публикувани в сайта ми в интернет на адрес https://sites.google.com/view/instanev/русе/70-години-дор.
Основните факти са показани и в публикуваната таблица:
На база на тези факти, според мен, могат да се направят следните констатации:
1. В Русе през 2019 г. почти не се изпълнява симфонична музика извън фестивала Мартенски музикални дни
В Русе през ноември 2016г. има два симфонични концерта. В повечето предходни месеци (но в периода след 2010 г., когато вече Оперно-филхармоничното дружество е преобразувано в ДОР) е имало често повече от един симфоничен концерт на седмица (около 50 концерта годишно). В периода 2017-2019 г. в Русе рядко има повече от един симфоничен концерт на месец, понякога няма и един (около 10 концерта годишно). В София, при наличие на три симфонични оркестъра, СО за ноември 2019г. е имала 12 симфонични концерта от 47 събития.
2. В Русе почти не се изпълнява класическа опера
Ноември 2016 г. - 5 спектакъла с класически опери в Русе, ноември 2019 г. - 6 спектакъла с класически опери в София, а ноември 2019 г. - 2 спектакъла с класически опери в Русе, от които единният - моноспектакъл с клавирен съпровод.
3. Русе се превръща в световна столица на оперната чалга
През ноември 2016 г. в Русе и през ноември 2019 г. в София не е изпълнявана оперна чалга. За сметка на това в Русе през ноември 2019 г. има 8 събития (50% от събитията през месеца), за които думата „оперна“ пред думата чалга е излишна. Дори самото заглавие на едното събитие е повече от красноречиво - „Нина Николина - традиция и класика с Русенска филхармония“. Даже и лондонската English National Opera - меката на оперната чалга не може да се похвали с такива „висоти“.
4. ДОР поема функциите на Национална опера
В Русе през ноември 2016г. не е имало нито едно събитие извън града, в София през ноември 2019 г. е имало 1 събитие извън града, докато в Русе през ноември 2019 г. има 8 събития (50% от събитията за месеца) из цяла България от Варна до Благоевград. При това с публика в Русе, която, ако прецени, че събитията са обещаващи, посещава по няколко събития в рамките на една седмица. Да търсиш публиката на Нина Николина из цяла България, ако разполагаш с русенска публика е или престъпление или (което би било по-лошо) целенасочена провокация.
5. Русе е загубило възможността да възпитава децата си в традициите на класическата оперна и симфонична музика
В Русе през ноември 2016 г. няма нито едно събитие за деца, в Русе през ноември 2019 г. има 2 събития за деца, докато в СО през ноември 2019 г. има 18 събития за деца (38% от всички събития за месеца, от които 9 Концерта за бебоци, както и две адаптации за деца - на „Вълшебната флейта“ и на „Рейнско злато“ (!!!)). А в противоположния край на спектъра, на връх юбилейния спектакъл на „Травиата“ в Русе, в присъствието на много деца в залата, Виолета Валери танцува, неизвестно защо, гола кючек в компанията на плазмодии две минути преди смъртта си.
Интерес представляват и финансовите данни, цитирани в публикация на „Клуб Z“ (https://clubz.bg/74765-nikoq_demokratichna_dyrjava_ne_finansira_100_kulturata_si), която показва собствените приходи, държавното финансиране и реализираните разходи на всички оперни театри в страната за 2017 г.
В тези данни, според мен са важни два факта:
1. Само Държавна опера Варна има разходи за 2017 г. по-малки от наличното финансиране за годината, което показва ниска бюджетна дисциплина на оперните ни театри.
2. Рекордьор по разходи над осигуреното финансиране е ДОР (138.88% - 1.78 млн. лв. задължения) при положение, че в края на 2016 г. тази опера не е имала нито лев задължение, което показва крайно некомпетентно администриране на този оперен театър след края на 2016 г. В добавка трябва да се отбележи, че към 30 ноември 2019 г. задълженията на ДОР са значително нараснали и наближават почти 4.0 млн. лв.
II. Отговори на въпроса „Какво ми липсваше на юбилея?“
За да избегна възможен субективизъм и неточности, ще отговоря на този въпрос, като разкажа чути от мен разкази или преки мои спомени както за някои от участниците в музикалния живот на Русе, така и за близки за мен хора от публиката, всички те напуснали ни през годините.
1. Липсваше ми дълбокия професионализъм, перфекционизъм и пълна отдаденост на музиката на създателите на Филхармонията и Операта в Русе.
Двама сравнително млади по това време (пролетта на 1957 г.) диригенти (Добрин Петков и Константин Илиев) с часове се разхождат по кея (от страната на днешния хотел „Рига“) и разгорещено обсъждат интерпретации на произведения, концепции за оперни спектакли, избор на програми за тематични концерти, технически въпроси за подреждане на оркестъра, събития от лондонския музикален живот и какво ли не още.
Две оркестрантки Венчето и Ляшка (леля ми Невянка Редкостъпова и приятелката й от дете Лиляна Тодорова-Русева) използват като прикритие бебешката ми количка с мен (на няколко месеца) в нея, да следват от дистанция диригентите и да се наслаждават на разпалените им дискусии.
2. Липсваше ми пламъка и отдадеността на професионалните музиканти и педагози от онова време
Първия ми урок по пиано (на четири години и половина) беше при Катя Рашенова. И до днес си спомням как ми разказваше за дяволчетата (нотите) в стаичките (тактовете). И как в края на всеки урок, след като първо ми се е накарала хубаво, след това ми е разказала много нови и интересни неща, накрая сяда сама на пианото и ми свири нещо много хубаво и сложно, обикновено съобразено с нейното настроение, но винаги страшно живо и пълно с емоции.
Добре съм запомнил от разказите на Венчето и друг образ от това време - дедичко Селимски. Той е бил професионален оркестрант с опит, с много търпение и такт. В моменти когато младите диригенти в изблик на гняв, че нещо не се получава, хвърлят палката и спират репетицията той се обръща към тях с думите „Не така... еще раз, еще раз... докато се получи“. От това „еще раз“, на което той беше научил Венчето и аз после доста си патих пред пианото.
Лични са впечатленията ми от ранното ми детство, как диригента Илия Темков правеше образователни концерти за деца в стил подобен на това, което сега прави Пламен Карталов в София. Още си спомням Прощалната симфония на Хайдън дирижирана от него и изпълнена на свещи, по време на изпълнението на която оркестрантите един по един загасяха своите свещи, ставаха и напускаха сцената - докато в залата настанаха пълна тишина и мрак.
3. Липсваше ми на юбилея, че не бяха споменати изключителни стълбове на русенската опера
Разбира се остана необяснимо за мен, защо никой на 70-годишнината не спомена онези трима, на които пред операта има издигнат паметник - Пенка Маринова, Николай Здравков и Кирил Кръстев. Не е имало техен спектакъл, който родителите ми (Марийка Редкостъпова и Николай Станев) и Венчето да не посетят.
Не ми стана ясно и защо основатели на операта като Тодор Маринчевски (съпруг на братовчедка ми Цветанка Рибарова) и неговите колеги от онези времена не бяха споменати на юбилея. Неговите разкази за кухнята на операта винаги бяха много живи и интересни, изпъстрени с тънък хумор и самоирония. Благодарение на него като дете успях да разменя няколко думи с Николай Гяуров по време на гастрола му в Русе, а много по-късно и с Борис Христов, когато записваха Литургия Доместика в храма „Александър Невски“.
Взаимното уважение и дълбокия професионализъм в тези среди бяха на изключителна почит. Това не бяха хора, които си позволяват да кажат на бялото черно. При тях по отношение на тяхната собствена работа компромис нямаше.
4. Липсваше ми пламъкът и всеотдайността на онези почитатели и професионалисти, които живееха с музиката
Такъв беше вуйчо Борис (Борис Петров, водач на социалдемократите в Русе, баща на двама забележителни музиканти - братовчедите ми Петьо Парчето и Кольо и дядо на Малкото Парче Борко). Аз го помня като пенсионер, който изпълняваше доброволно и с радост важната задача да разпространява информация за всички събития от музикалния живот. Имаше изключителни познания за музиката и перфектен вкус. Обикновено идваше в къщи с билети, новини или покана за концерт към 10 часа заранта, по правило за 5 минути, които (пак по правило) се превръщаха в поне два часа сладки приказки с баба ми (Цветанка Рибарова) и дядо ми (Иван Редкостъпов). Говореха си за всичко, свързано с театър, литература, живопис, но най-вече за музика.
Такъв беше в пенсионерските си години и Вили Стамболиев. Неговата активна дейност за създаване на обществото „Приятели на музиката“ е неоценима. Помня как Стамболиев не остави Венчето на мира, след като тя се беше върнала от Лондон, докато не разкаже за преживяванията си там. А тя имаше какво да разкаже - в рамките на два месеца беше слушала поне 20 концерта в „Royal Festival Hall“ и поне 15 опери в „Covent Garden“, не беше пропуснала нито една голяма галерия и беше посетила всички места, които по един или друг начин се докосват до музика. Преживените от най-високо световно ниво събития в Лондон не и попречиха да обича и активно да участва в русенския музикален живот след завръщането си. Тя твърдеше, с което съм съгласен, че в Русе има образци (особено по време на Мартенските музикални дни), които се доближават и дори са равни на най-високите достижения в световната музика, при неизмеримо по-трудни за реализация условия. По-късно Стамболиев я направи активен член на филхармоничното дружество.
И до ден днешен ми липсва стремежът на тяхното поколение към съвършенство и красота. Нещо, което нашето поколение не успя добре да усвои от тях.
III. Отговори на въпроса „Какво (според мен) ръководството на града е реалистично да направи, за да промени изпадналия в дълбока криза музикален живот на Русе?“
Няма ръководство (общинско, партийно, държавно), което би могло да направи резултатни промени в музикалния живот на Русе, без да получи пълната подкрепа на русенската общественост.
Не може обаче такива промени да се случат без силната амбиция на общинско ръководство, което е готово да търси и налага професионализъм, честност, почтеност и прагматизъм в музикалния живот на Русе. И това ръководство може да постигне резултати само ако работи с много търпение, такт, разум и твърдост по договаряне на дейността на ДОР с нейния съпринципал - Министерството на културата.
От техническа гледна точка един от възможните начини за решаването на тази задача може да се опише само в рамките на следните няколко стъпки:
1. В ДОР да се възстанови в количествено отношение онова, което и без друго е функционирало до края на 2016 г. - всеки месец да има минимум 4 оперни / балетни спектакъла, 4 симфонични концерта, 2 събития за деца и 10 репетиции или записи.
2. Община Русе да дофинансира с около 400 000 лв. годишно (малко под 0.36% от общинския годишен бюджет) недофинансираните в момента дейности на ДОР - изнасяне на симфонични и кантатно-ораториални концерти, и реализация на звукозаписна дейност.
3. Община Русе да предоговори с Министерство на културата сега съществуващото „безусловно дофинансиране на ДОР“ от общината, като го преобразува в „дофинансиране с условия“.
4. Важни принципи на „дофинансирането с условия“ на ДОР от Община Русе, които след договаряне с Министерство на културата да бъдат заложени в методиката за управление на ДОР да станат: (1) дейността на ДОР да се контролира от назначаван от кмета на Община Русе борд, включващ директора на ДОР, мениджъра на ДОР, директора на звукозаписно студио на ДОР и четирима членове на Русенско филхармонично общество „Добрин Петков“, които имат висше образование, несвързано с областта на културата. (2) Бордът на ДОР да утвърждава количествени и качествени показатели за изпълнявани произведения, назначавани и гостуващи диригенти и музиканти, да утвърждава програмата за следващия сезон, както и да утвърждава избора на ръководни органи на ДОР. (3) Директорът на ДОР (едновременно и главен диригент), единствен да отговаря за програмата на следващия сезон. (4) Мениджърът на ДОР (подчинен на директора на ДОР) да управлява организационната и финансова дейност на ДОР. (5) Директорът на звукозаписно студио на ДОР (подчинен на директора на ДОР), да организира и управлява звукозаписната дейност на ДОР.
Според мен въпросът за музикалния живот на Русе е един от задължителните въпроси, по които Русе трябва да търси консенсус - без партийни цветове, без професионални интереси, без измислени противопоставяния. Консенсус, който трябва да бъде постигнат с много обич, много разбиране и най-вече с много мисъл как да дадем на децата си един отличен пример за висок професионализъм, честност, почтеност и прагматизъм. Пример, който ще ги накара да дават най-доброто от себе си, за да останат в Русе, вместо да отиват в Оксфорд, Кеймбридж или Хайделберг. Консенсус, който ще позволи на ДОР да получи полагащия и се дял от музикалния пазар на Европа, а гастролиращите диригенти и изпълнители да считат за чест и удоволствие гостуването в града ни.

Иван СТАНЕВ