Като дете го наричат Ябълката. По-късно светът го знае като Мъгси, а лигата на извънземните, огромни типове - НБА, днес го нарича "легенда". Заслужи си го.

Тайрон Богс не е предполагал, растейки в гетото на Балтимор, че един ден ще му бъде оказвана такава чест.

На 9 януари 2020 г. той навършва 55 и не спира да ни преподава по предмета "непримиримост". Датата е идеален повод да ви разкажем историята за това как няма значение колко си голям на ръст. Има значение колко голямо е сърцето ти и колко силен е характерът.

Ябълката Богс расте в предградието Лафайе, което е най-бедната и престъпна част на града. Прякорът идва от постоянно лъснатата му глава, която прилича на ябълка.

На 5 г. го прострелват - наистина, с пушка. Маниак от квартала се появява пред дома си с оръжието и открива огън на улицата, а там има десетки деца. Едно от тях е Тайрон, който е прострелян в ръката, губи много кръв, но оцелява.

 

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

 

По това време баща му вече е в затвора, расте само с майка си. Тя му казва всеки ден - спортът е твоето спасение. Спортът и семейството. В онази махала няма по-добър съвет, който можеш да получиш.

 

Тренира борба, която му дава страхотна сила в ръцете и краката, пъргав и жилав е. Но си е дребосък - във всяка възрастова група, през която минава в баскетбола, е видимо по-нисък от останалите.

"Другите растяха, аз - не - разказва след години. - В един момент осъзнах, че това е положението и трябва да използвам това, което имам. Силните ми страни бяха пъргавина, усет за баскетбола, добра стрелба и отскокливост. Освен това бях непримирим, бърках през ръцете на огромните съперници и не им давах покой на игрището."

Мъгси се ражда в баскетболните години, но никой не вярва, че момчето може да стигне до НБА. А той го прави през 1987 г., когато е на 22. "Под номер 12 в драфта Вашингтон Булетс избира Тайрон Богс", чува на церемонията в Ню Йорк.

Най-важният ден в живота му.

В този момент вече е 160 см, колкото си остава. Един метър и шестдесет сантиметра! По това време средният ръст в НБА е около 2.02, а за цялото десетилетие на 90-те е изчислен като 2.01. Сами разбирате - той е с около 40 сантиметра под останалите, поне!

Никой не му дава шанс. Но в НБА обидите поне не са като в детските години в Балтимор. Там подигравките са брутални, децата нямат скрупули да те наранят и нагрубят.

Най-лошото, което чува по терените на Лигата, е "джудже". Е, ок - някои преминават границата и го наричат "шибано джудже", като се говори за един прословут случай в плейофите, когато точно този израз използва и самият Майкъл Джордан.

И двамата никога не са потвърдили или отрекли.

Колко пъти е чул, че "няма как да си в елита на баскетбола с този ръст"...? Колко пъти е разбирал за насмешка в интонацията на коментатори, докато е играел в поредния си мач в НБА?

Или пък - да прочете как "малкият Мъгси няма никакъв шанс срещу най-добрите гардове в Лигата..."? Сигурно се е случвало всяка седмица.

 

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

 

Но дали му е пукало? 

"Винаги съм вярвал, че съм с огромно сърце и талант за баскетбол. Значи съм от най-добрите - е неговият начин да гледа на нещата още тогава. - Веднъж ме питаха как се адаптирам към тези играчи-исполини около себе си. Аз отвърнах, че те трябва да се адаптират към мен, а не обратното!"

Това е неговата защита срещу очевидното пренебрежение, съвсем обяснимо в спорта за високи момчета. Освен този щит обаче, Мъгси знае и да играе добре баскетбол.

 

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

 

Най-ниският в историята на НБА влиза в месомелачката на най-великото първенство в този спорт със самочувствието на световен шампион. Играе в отбора на Щатите през 1986-а на турнира в Испания и стига до златото. По пътя се изправя срещу звезди като Дражен Петрович, който в Европа вече е с изключителна популярност. По-късно се срещат и в НБА.

Как отвръща на обидите?

"Говори каквото искаш, идиот. Когато ме простреляха, оцелях. Да не мислиш, че твоите глупости болят повече!?", изстрелва в отговор обикновено.

Друг път не отвръща, хили се от височината на своите 160 сантиметра. Това дразни допълнително гардовете срещу него. "Толкова бях агресивен и досаден в защитата и посягането към топката, че се обръщаха с гръб към коша и нападението ставаше бавно - разкрива. - А треньорите ми само това искаха от мен."

Дребосъкът прави 39 чадъра и блокирани удара в кариерата си, което за човек, който трябва да се качи на стълба, за да види очи в очи Шакил О`Нийл, е направо невероятно.

Така и никога не успява да забие, макар да твърди, че веднъж го е правил на загрявката преди мач. Не е документирано на видео, така че не се брои.

"Все пак трябваше да има нещо в баскетбола, което да не мога", смее се с огромно самочувствие.

Най-силното му качество е, че никога не се предава. Никога не се оставя на обидите и продължава да опитва да е сред най-добрите.

Записва кариерата си с такива статистики, с каквито би бил горд всеки играч. За Шарлът играе 632 мача, като неговите 5557 асистенции и 1067 откраднати топки са рекорд в историята на отбора. Номер едно е и по играни минути в НБА с екипа на този тим.

Остава в Лигата 14 години, играе още за Вашингтон (дебютния сезон), Голдън Стейт и Торонто. С три от отборите си стига до плейофи, а през 1993 г. го спира Ню Йорк на Пат Юинг.

Тогава той прави и прословутия блок на негова стрелба - а един от най-големите центрове в историята на НБА е висок 214 сантиметра!

Тръгва си от Лигата през 2001 г., като оставя зад гърба си 908 мача (583 в стартовите състави), средно по 7.7 т. в редовния сезон и 8.9 на мач в плейофите. Прави по 7.6 асистенции.

И навсякъде остава запомнен като лидер на отбора и душата на съблекалнята.

Днес прави баскетболни кампове из цяла Америка, изнася лекции из различни университети, занимава се с благотворителност.

"Няма нищо невъзможно", е слоганът, който следва навсякъде и с който започват речите му - пред деца или студенти.

Той е доказателството.

Мъгси Богс - най-ниският играч в историята на НБА, който се изправи срещу гигантите и не трепна от тях.

 

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

 

 

Снимка: Getty Images/Guliver Photos