Политика, финанси, управление и изкуство се преплитат в живота на общинската съветничка, която през деня успешно работи като мениджър в голяма застрахователна компания, а вечер и в свободното си време хваща платната и четката вкъщи. Деана е от онези хора, чийто живот е немислим без изкуството, а картините й са израз на нейната емоционалност. И ако за нея сега рисуването е хоби, за което все по-рядко намира време, резултатите от това занимание са впечатляващи, което се вижда и в произведенията й. В момента четири от творбите на общинската съветничка, която е член на групата на русенските художници, са подредени в малката изложбена зала на „Борисова“ 6, като едната още в деня на откриването на експозицията е откупена.
Времето на Деана е разчетено до секунди
но тя е категорична, че човек не може да се застави да рисува.
„Истината е, че трябва да ти дойде отвътре, да имаш желание, да си в кондиция. Човек рисува, когато има вътрешен усет, иначе се мъчиш и не се получава“, споделя общинската съветничка от групата на „Демократична България“.
Деана винаги рисува различни картини - пейзажи, натюрморти, портрети. Не обича да се повтаря, иска всеки път да преоткрива нови неща, да експериментира и да се получи различна картина.
За нея изкуството идва от сърцето. Желанието й да рисува се поражда още докато е ученичка, може би защото баба й и баща й също рисуват.
Деана е русенка четвърто поколение. Отгледана е от баба си, която е завършила френски пансион и с която имат силна връзка. Баща й е бил строителен инженер, който е живял и следвал дълги години в Братислава. Когато се завръща в Русе, се жени за майка й. Майка й е била главен счетоводител към „Просвета“. Деана обаче губи родителите си много млада и е принудена да се справя сама с трудностите в живота.
Преди да се породи страстта й към рисуването, мечтае да свири на пиано
Докато е ученичка в „Отец Паисий“, всеки ден на път за училище тя минавала покрай една музикална школа и гледала през прозореца как децата свирят.
„Реших сама да отида и да се запиша в школата и поставих родителите си пред свършен факт. Три години ходих на пиано и солфеж. Но семейството ми ми каза, че няма да имат възможност да ми купят пиано, затова ходех да свиря в съседката и, за съжаление, се разминах с тази мечта“, споделя тя.
Въпреки артистичните си заложби след завършване на основното си образование Деана не се насочва към Музикалната гимназия. След седми клас тя кандидатства в Математическата гимназия.
„Математиката също много ми вървеше. Седми клас дипломата ми беше пълно 6, а и тогава, както и сега, беше престижно да се учи в Математическата“, спомня си Деана.
Дотогава тя рисува вкъщи любителски, но в гимназията заедно със своя съученичка решават да се занимават по-професионално.
„С моята приятелка започнахме да посещаваме народния художник Кирил Станчев -
Бай Киро, който имаше ателие на тавана на една от старите сгради на „Славянска“.
Това беше дейност към Младежкия дом, като ние ходехме всеки ден от 14 до 18, а след това започвах да си уча уроците“, спомня си Деана.
След завършване на средното образование мечтата й е да следва изобразително изкуство в София. По това време обаче приемът е много труден, а и няма възможност да се кандидатства на няколко места. Тогава силно влияние върху решението на Деана оказват родителите й, които я насочват към Русенския университет.
„Сърцето ми беше на друго място, но родителите ми бяха възрастни, здравословно не бяха добре и нямаха възможност да ме издържат в друг град. Единствената възможност беше да следвам в Русенския университет. Баща ми беше строителен инженер и ме посъветваха да поема по неговите стъпки, като записах „Технология на металите и металообработващи машини“ и станах машинен инженер. Бях подготвена, тъй като в Математическата гимназия последната година учехме висша математика. Беше ми много лесно, всички преписваха домашните от мен и на контролни сядаха около мен“, споделя Деана.
Докато е студентка тя не загърбва рисуването, като
става член на клуба по изобразително изкуство „Илия Бешков“
който се ръководи от Тодор Делев и впоследствие от Иван Токаджиев. Хората, които са посещавали клуба, продължават и досега да поддържат връзка, организират съвместни изложби вече доста години. Това са само инженери, които се занимават с рисуване, и тази година също им предстои обща изложба.
Междувременно, докато следва, Деана се омъжва, а през 1980 се ражда и големият й син Петър. Поради тази причина тя е освободена и от задължителното за онова време разпределение след завършване. Тя има и още един син - Пламен, който е на 25 и в момента учи и работи.
Впоследствие започва работа в „Печатни платки“ като редови технолог, където работи 21 години. През годините минава по всички стълбички в йерархията, като стига до поста на изпълнителен директор.
Работата обаче е доста стресираща и след дълги години всеотдайност
през 2006-а Деана решава, че е време за промяна
„Човек трябва да се развива и ако не може нагоре, трябва да мине встрани. Тогава случайно кандидатствах по обява за мениджърска позиция за офис в „Алианц България Холдинг“. Казах си, че трябва да променя нещо в живота си. Минах три интервюта и започнах в застраховането като мениджър на офис, а в момента отговарям за над 50 души. В началото ми беше различно, защото производството е едно, а тук съвсем друго, но ми беше интересно. Допадна ми самата фирмена политика да се мотивират хората да работят, а не да се налагат диктатура и наказания“, спомня се Деана. Тя успява да се докаже като професионалист и в сферата на застраховането, като успехите й се увенчават с много грамоти и отличия. През 2016 г. става и най-успешен регионален координатор за страната.
През 2007 г. Деана се запознава с втория си съпруг, който е българин, но с американско гражданство. Тогава влюбената Деана решава да го последва заедно с по-малкия си син и
тримата заминават в Сент Луис, където живеят около година
„Тогава беше кризата и беше много тежък период. Аранжирах букети от плодове, но разбрах, че не е за мен. Носталгията, която имах към България, надделя. Този бизнес се държеше от рускини, които бяха много отзивчиви, мили и внимателни, за разлика от българите, които там не си помагат. Благодариха ми в края на работния ден, че съм работила за тях, а когато напуснах, ми дадоха допълнителен бонус, понеже са били доволни от мен“, споделя впечатленията си Деана, която през 2009 се завръща в родния град и продължава в „Алианц“, където работи и досега.
От 30 години вече Деана е неизменно зад десните идеи. Казва, че е възпитавана в семейство, в което комунизмът като система не е на почит. Дядо й, който е бил търговец на кожи, след 9 септември 1944 е бил затворен, а за да го пуснат, е трябвало да даде всички стоки, които притежава. Баща й също е имал проблеми с властта. Затова още от учредяването на СДС тя става член на партията и редовно ходи на митингите на площадите. Впоследствие,
когато Иван Костов създава ДСБ, тя преминава в структурата, чийто член е и досега
„Винаги съм била дясномислещ демократ. През 2006 г. бях в листата с кандидати за народни представители, след това съм получава също предложения, но заради служебни ангажименти не съм участвала в избори. За първи път на местните избори през 2019-а бях кандидат за кмет и за общински съветник“, казва Деана.
Предложението да се кандидатира за кмет на коалиция „Демократична България“ идва от ръководството на ДСБ. Деана признава, че доста дълго време е обмисляла дали да поеме тази сериозна стъпка.
„Имах етапи, в които си мислех да се откажа, защото поемам изключително голяма отговорност. Напоследък обаче много ме ядосваше случващото се в града и си казах, че ако съм отстрани, нищо не мога да направя и е редно да опитам да променя нещо. Това надделя в решението ми. Не съм доволна от резултата. Очаквах повече. Истината е, че СДС с издигането на тяхната кандидатура ми попречи доста и разби десните гласове“, казва Деана. Тя обаче беше втора в листата със съветници и в следващите четири години ще кове местните закони. Тя е член на комисията по екология, към която обществото има големи очаквания, на комисията по култура, КОНПИ и по приватизация.
Предвид увеличилите се служебни ангажименти обаче
Деана намира все по-рядко свободно време, за да рисува
Вече дори е запланувала какво ще рисува, като обмисля идеи.
„50% една картина е нарисувана, когато имаш точна и ясна представа какво ще нарисуваш, и остава изпълнението, което е останалите 50%. Сега съм на този етап, но не знам кога ще е изпълнението“, споделя Деана.
Двамата със съпруга й обичат да пътуват. А вкъщи Деана е перфектна домакиня, което си пролича и от участието й в кулинарното състезание за непрофесионални готвачи „На върха на ножа“, където тя и дванадесетокласничката от Гимназията по туризъм Искра Монева заеха второ място с рецептата им за печено пилешко по николовски.