Зрелищните ритуали на Богоявление година след година като че ли оставят в сянка една особено важна за България дата, свързана с един от вдъхновителите и мъчениците на българската свобода Христо Ботев. Текстът на Йордан Борисов и посветен на тази годишнина.

Изминаха 173 години от 25 декември 1847 година и 172 години от 6 януари 1848 година откакто се е родил Христо Ботев. Объркано е нали? Знам и не го приемам! Рождената дата си е рождена дата! Прибавените 13 дни по Григорианския календар не променят Акта за раждане. А и никоя от административните и църковни служби не вписва двете дати.
Не е нужно да преповтарям казаните и написани заслужени определения за Ботев като: гениален поет, публицист, издател, патриот, революционер с хъс за борба срещу обществената несправедливост, турските своеволия и чорбаджийски хитрости.
Христо Ботев още от рождение е проявявал своята непримиримост към всичко, което е спирало свободния му дух. Ботев винаги е бил свободен и устремен към съвършенство!
Такъв сме го запомнили и от детските си години. За домашно по литература винаги ни даваха да научим наизуст неговите невероятни стихотворения „На прощаване“, „Хайдути“, „Хаджи Димитър“, „Обесването на Васил Левски“... С патос ги декламирахме вкъщи и в клас. Гордеехме се, че сме българчета. Благоговеехме в спомена за безстрашните хайдути - закрилници от турските безчинства.
С годините проумявахме, но не всичко, онова, което е изпитвал Ботев в сърцето си и го е предал вълнуващо в стихотворенията „Майце си“, „Към брата си“, „До моето първо либе“, към потиснатите българи в „Елегия“, към хъшовете в Румъния в „В механата“, към младостта си в „Борба“. Жигосва безжалостно лъжепатриотите в „Патриот“, лъжепоетите и драмописците в „Защо не съм?...“, които не отправят зов за борба, а пишат оди за „обувките и за хурките“, „за жабите, за мишките, и боя им с цар Радина...“.
После, като студенти, цели вечери сме чели сатиричната проза, като най-много ни допадаше „Примери от турското правосъдие“, „Това ни чака“, „O, Tempora! O, Mores!“, „Послание от небето“, „Фабрика за попове“,  „Политическа  зима“ с нашия „патриот“ в „топлата соба, самун хляб и парче сланина...“. И тъжно, и смешно, и истинско! Ботев сигурно много се е забавлявал, когато е писал сатиричната си проза!
А четенето на критичните му статии е истинско предизвикателство да открием отношението му към хора и събития от предосвобожденските години.
Идейно свързан с Революционния комитет в Букурещ, Ботев е устремен към свободата на „бащино му огнище“. Убеден и ентусиазиран, повежда чета от истински патриоти и апостоли да отдадат своето верую за свободна България Но не би. В похода от Козлодуй до Околчица, войводата Ботев не може да повярва на онова, което вижда, чува и преживява. Неговият интелектуален и революционен заряд е противопоставен на страха, предателството и безпросветността. Как ли го е възприел всичко това Христо Ботев си остава загадка?! Куршумът в неговото чело е убило и това чувство! Съдба!
И когато всяка година гледам по телевизията небивалия фурор на така нареченото Ледено хоро на Богоявление в Калофер си мисля за обществената ни обреченост. Та нали Христо Ботев, синът на възрожденския учител, книжовник и просветител Ботьо Петков, е роден в Калофер на Рождество, а и на Богоявление!