Математик, астроном и астролог - това е кратката визитка на човека, към чиито живот и постижения се връщаме днес. Но това, което го описва най-добре, е признанието ключова фигура в Научната революция с изведените от него закони за движението на планетите, изложени в серия книги, които по-късно стават основа за теорията на Исак Нютон за всеобщото привличане. Говорим за Йохан Кеплер, дошъл на този свят на днешния 27 декември 1571 година.
Йохан Кеплер е роден в деня на свети Йоан Богослов в свободния имперски град Вайл дер Щат, днес в германската провинция Баден-Вюртемберг. Дядо му, Зебалд Кеплер, е бил кмет на града, но по време на раждането на Йохан общественото положение на семейството е западнало. Баща му, Хайнрих Кеплер, се прехранва като наемен войник и изоставя семейството си, когато Йоханес е петгодишен. Предполага се, че умира в Нидерландия по време на Осемдесетгодишната война. Майката, Катарина Гулденман, е дъщеря на ханджия. Тя е лечителка и билкарка и по-късно е съдена като вещица. Роден преждевременно, Йохан е слабо и болнаво дете, но впечатлява посетителите на хана на дядо си със своите забележителни математически способности.
Още в детска възраст Кеплер проявява интерес към астрономията, която ще играе централна роля в живота му. Когато е на шест години, той наблюдава Голямата комета от 1577 година, като по думите му е специално заведен от майка си на високо място, за да я гледа. Деветгодишен става свидетел на друго астрономическо явление, лунното затъмнение през 1580 година, за което пише, че е „извикан навън“, за да го види, и че Луната „изглеждала доста червена“. В същото време прекарано заболяване от едра шарка го оставя с влошено зрение и осакатени ръце, което през целия му живот е пречка за извършване на астрономически наблюдения.
През 1589 година, след като преминава през начално училище, латинско училище, начална и висша семинария в държавната протестантска образователна система на Вюртемберг, Йоханес Кеплер постъпва в Тюбингенския университет като студент по теология. В университета  става известен като отличен математик и умел астролог, изготвяйки хороскопи за своите състуденти. Под ръководството на професора по математика Михаел Местлин той се запознава както с астрономическата система на Клавдий Птолемей, така и с тази на Николай Коперник. Станал привърженик на Коперник, той защитава в студентски диспути хелиоцентризма от теоретична и теологична гледна точка, твърдейки че Слънцето е основният източник на движеща сила във Вселената. Въпреки неговото желание да стане свещеник, в края на обучението си Кеплер получава препоръки да бъде назначен за учител по математика и астрономия в протестантското училище в Грац и през април 1594 година приема назначението.
„Тайната на космографията“
Първият значим астрономически труд на Кеплер е „Тайната на космографията“, 1596), първата публикувана защита на системата на Коперник. Той твърди, че на 19 юли 1595 година, докато преподава в Грац за периодичното съединение на Сатурн и Юпитер в зодиака, е получил прозрение - осъзнал, че правилните многоъгълници имат вписана и описана окръжност с определено съотношение на радиусите, което, според него, може да е геометричната основа на Вселената. След като не успява да открие уникално разположение на многоъгълниците, което да съответства на известните астрономически наблюдения (дори с добавяне в системата на допълнителни планети), Кеплер започва да експериментира с триизмерни многостени. Той открива, че за всяко от петте Платонови тела могат да се дефинират вписана и описана сфера, след което сферите се влагат една в друга, образувайки шест пласта, съответстващи на шестте известни по това време планети - Меркурий, Венера, Земя, Марс, Юпитер и Сатурн. Подреждайки телата по определен начин - октаедър, икосаедър, додекаедър, тетраедър, куб, той установява, че сферите могат да се разположат на интервали, съответстващи на относителните размери на кръговата орбита около Слънцето на всяка от планетите. Кеплер извежда и формула, свързваща размера на орбитата на всяка от планетите с дължината на нейния орбитален период. По-късно обаче самият той отхвърля тази формула, тъй като тя се оказва недостатъчно точна.
Разрез с вътрешността на модела
Както отбелязва в самото заглавие на книгата, Кеплер смята, че е разкрил геометричния план на Бог за Вселената. До голяма степен ентусиазмът му към Коперниковата система произтича от неговите богословски убеждения за връзката между физическо и духовно - за него самата Вселена е образ на Бог със Слънцето, съответстващо на Отеца, звездната сфера - на Сина, а междинното пространство - на Светия дух. Първоначалният ръкопис на „Тайната на космографията“ съдържа обширна глава, примиряваща хелиоцентризма с откъси от Библията, които изглежда поддържат геоцентризма.
С подкрепата на своя учител Михаел Местлин Кеплер получава разрешение от ръководството на Тюбингенския университет да публикува своя ръкопис, премахвайки коментарите на Библията и добавяйки опростено и по-разбираемо описание на Коперниковата система и на своите нови идеи. „Тайната на космографията“ е издадена в края на 1596 година, като Кеплер получава своите копия и започва да ги изпраща на известни астрономи и потенциални спонсори в началото на 1597 година. Книгата, макар и не четена масово, утвърждава репутацията му като компетентен астроном. Освен това
прочувствените посвещения на влиятелни меценати и на влиятелни хора в Грац
изиграват важна роля за по-нататъшната му кариера.
„Тайната на космографията“ може да се разглежда като важна първа стъпка в модернизирането на предложената от Коперник теория.
В края на 1595 година Кеплер се запознава с Барбара Мюлер, 23-годишна вдовица с малка дъщеря, за която се опитва да се ожени. Тя е наследница на имотите на двамата си покойни съпрузи и дъщеря на заможен мелничар, който се противопоставя на брака - макар че Кеплер е наследил от дядо си благородническа титла, той е относително беден. Бракът е сключен едва след публикуването на „Тайната на космографията“ и със съдействието на видни протестанти - двамата се женят на 27 април 1597 година. Първите им две деца умират рано, а след това имат дъщеря и двама синове.
След публикуването на „Тайната на космографията“ и с подкрепата на училищните инспектори в Грац Йохан Кеплер предприема амбициозна програма за разширяване и задълбочаване на своя труд. Освен това се допитва до мнението на множество астрономи, на които изпраща копия от книгата. 
Сред тях е Николаус Раймерс, придворен математик на император Рудолф II 
и яростен съперник на Тихо Брахе. Раймерс не му отговаря пряко, но публикува ласкателното писмо на Кеплер, за да демонстрира своето преимущество пред Брахе и неговата гео-хелиоцентрична система. Тихо Брахе започва кореспонденция с Кеплер, подлагайки на критика неговата система, включително използването на неточни числени данни, взети от Коперник. В писмата помежду си двамата обсъждат широк кръг астрономически проблеми, като лунните явления и богословската интерпретация на Коперниковата система. Лишен от значително по-точните данни от обсерваторията на Тихо Брахе, Кеплер трудно успява да отговори на много от забележките.
На 4 февруари 1600 година Кеплер се среща с Тихо Брахе и неговите асистенти Франс Тенгнагел и Христен Сьоренсен Лонгомонтан в Бенатки над Изероу край Прага, където се строи новата обсерватория на Брахе. През следващите два месеца Кеплер остава там като гост, разучавайки някои от наблюденията на Брахе на Марс. Брахе обикновено пази строго данните си, но е 
впечатлен от теоретичните идеи на Кеплер 
и скоро му предоставя по-голям достъп до тях. Кеплер планира да тества своята теория от „Тайната на космографията“, използвайки данните за Марс, но по негова преценка тази задача би му отнела до две години, а не получава разрешение да копира данните за собствени нужди. Със съдействието на Ян Йесениус той се опитва да договори с Тихо Брахе по-формално назначение на работа, но не постига успех и след разгорещен спор Кеплер заминава за Прага на 6 април. Не след дълго двамата се сдобряват, в крайна сметка се договарят за заплата и жилище и през юни Кеплер се връща в Грац, за да отведе със себе си своето семейство.
На 2 август 1600 година, след като отказва да приеме католицизма, Кеплер със семейството си е прогонен от Грац и няколко месеца по-късно пристига в Прага. През по-голямата част от 1601 година той е издържан от Тихо Брахе, който му възлага да анализира наблюдения на планетите и да напише трактат срещу вече починалия му съперник Николаус Раймерс. През септември Брахе му намира място като сътрудник в новия си проект, който предлага на император Рудолф II - Рудолфинските таблици, които трябва да заменят тогавашните астрономически таблици на Еразъм Райнхолд. Два дни след неочакваната смърт на Тихо Брахе на 24 октомври 1601 година Кеплер е 
назначен за негов наследник като императорски математик
със задачата да довърши неговата работа. Следващите 11 години като императорски математик ще бъдат най-продуктивните в неговия живот.
Продължавайки постепенно да анализира наблюденията на Марс на Тихо Брахе, Йоханес Кеплер се заема и с изучаване на законите на оптиката, маркирани в неговото есе за Луната. По това време както при лунните, така и при слънчевите затъмнения има необяснени явления като неочакваните размери на сенките, червеният цвят на пълното лунно затъмнение и необичайната светлина, окръжаваща пълното слънчево затъмнение. Свързаните въпроси за атмосферната рефракция засягат всички астрономически наблюдения.
През по-голямата част от 1603 година Кеплер спира останалата си работа, за да се концентрира върху оптическата теория. В резултат на това на 1 януари 1604 година представя пред императора ръкописа, публикуван като „Оптически дял на астрономията“. В книгата Кеплер описва закона за обратните квадрати, описващ интензивността на светлината, отражението от плоски и криви огледала и принципите на стенопеичния фотоапарат, както и астрономичните следствия на оптични явления, като паралакса и видимите размери на небесните тела. Той разширява изследванията на оптиката към човешкото око, като в невронауката се смята за 
първия учен, осъзнал, че образите се проектират върху ретината обърнати
Разрешаването на този проблем не е от особено значение за Кеплер, който не го разглежда като свързан с оптиката, но все пак той предполага, че впоследствие образът се коригира „в дълбините на мозъка“ вследствие на „дейността на душата“. Днес „Оптически дял на астрономията“ се смята за основа на съвременната оптика.
През 1628 г. след военните успехи на армията на Фердинанд под командването на генерал Валенщайн Кеплер става официален съветник на Валенщайн. На тази длъжност се занимава главно с астрология и хороскопи. Последната си година прекарва в пътувания от Прага до Линц и от Улм до Регенсбург. Умира на 15 ноември 1630 г. в Регенсбург и е погребан в тамошната църква. Гробът му не е запазен.
Целият живот на Кеплер е труден - крехко здраве, семейни несполуки, тежко материално положение, религиозни преследвания. Всичко това пречи на научната му работа, но въпреки това той твори с размах.
По материали от интернет