Здравей, Петя! Живея в друг град и ми тежи, че не съм близо до родителите ми, когато имат нужда от подкрепа. Те са здрави, доколкото им позволяват възрастта, редовната им грижа за здравето си и късметът - могат да излизат да си пазаруват, да се разхождат на близки разстояния, да си следят приема на лекарствата. Аз и сестра ми се тревожим за тях, те се тревожат за нас - децата и внуците. Освен като се разболеят, много мъчно ми става и когато ги излъжат в магазини и аптеки. Добре, че като има нова случка (както в момента, затова се реших да пиша) са позабравили вече за предните. Ядосвам се, защото не стига, че ни е страх да не станат жертва на телефонните измамници (беше ми полезен твоят отговор по темата защо се лъжат старите хора), но и в хранителните магазини и аптеките ги лъжат. Ето два примера, от които може да са засегнати и други хора, не само моите родители. В седмична брошура на голям магазин виждат на половин цена едри маслини с артикулно име, което са запомнили, защото са ги харесали по-рано. Отиват да си пазаруват, поръчват да им отмерят желаното количество. На касата плащат доста повече от очакваната крайна цена. Вкъщи си разглеждат дългата касова бележка и виждат, че маслините са на много по-високата редовна цена. Ядосват се и отварят пак брошурата. Откриват малка разлика в името на маслините там и в касовата бележка. Е, манипулацията е съвсем легална - с това име в брошурата са маслини на промоционалната цена, а жената зад щанда явно им е отмерила от съда, в който са едри маслини със същото име, ама с още една думичка в повече към името, които са на редовната скъпа цена. А тази жена зад витрината дали не се е досетила, че пенсионерите най-вероятно идват за големите маслини, които са на промоция? Ама, защо да им обърне внимание, ако такава ценова клопка с почти еднакви имена на артикули е политика на тази верига? Обаче, когато си пазаруват стари хора това не е ли подвеждане, не е ли цинизъм?! Редовен номер в други случаи е, когато някои касиери им вземат банкнота и им кажат, че не са взели и им я искат втори път. Как да докажат, че са я дали, когато отсреща упорито се твърди, че не са, и когато няма свидетели? Честните продавачи държат с едната ръка банкнотата и не я слагат в касата, докато с другата не отброят рестото. Дори преповтарят на глас цената на стоката, колко им дава клиентът и какво ресто връщат. Ама, шефовете на магазини и аптеки да си сложат по една камера не само против крадци, ами и насочена към касата и да преглеждат действията на продавачите си, особено ако се оплаче клиент. Защото, както измамват клиентите, така утре-вдругиден ще измамят и работодателя си. Ставам като болна, когато ми разкажат майка и татко нещо такова. Не е всеки ден, но има-няма месец и все нещо са ги „преметнали“. Ядосана по телефона, понякога им правя забележка, че не внимават и после ми става още по-мъчно. Питам се, ако си бях в моя град, дали можех да ги защитя – да отида там, където са ги ощетили и да се скарам, но какво ще стане, ако няма как да го докажа? Допускам, че има хора, които броят стотинките си за месеца и ми пука за всички стари хора и още повече се ядосвам на такива безчувствени измамници, които въпреки разликата в размера на паричната щета не са с нищо по-добри хора от телефонните измамници! Можем ли да направим нещо полезно, с което да помогнем на нашите родители, преди да са се натъкнали на подобно шмекеруване и след него? След такъв инцидент вдигат кръвно, не могат да спят! Анета, 54 г.

Здравей, Анета! Към чувствата ти, които споделяш, че изпитваш, когато родителите ти са ощетени в търговски обекти - че си ядосана и ти става мъчно, съм съпричастна не само аз, но сигурно всички читатели, които имаме възрастни родители. И на нас по-младите може да ни се случи да ни измамят, но по-често мишена за измами са старците. Чувстват се унижени и безпомощни, когато няма кой в момента да ги защити. Измамниците разчитат на
характерното за възрастта по-бавно мислене
на недовиждане, недочуване, на лесното им разсейване, когато бъдат заговорени за нещо, на склонността на старите хора да влизат в разсейващ диалог, с което сами отслабват своята бдителност.
Моите родители също скоро се подведоха от името и цената на едни хубави големи маслини. Не знам доколко тези трикове не са нарушение на правата на потребителите. Това могат най-добре да кажат съответните държавни комисии.
Налага се ние като клиенти да внимаваме
като си набелязваме нещо от брошури, и да напомняме на нашите родители подобни случаи като техен неприятен урок.
Питаш: „А тази жена зад витрината дали не се е досетила, че пенсионерите най-вероятно идват за големите маслини, които са на промоция?“. Вярвам, че има и продавачи с чувствителна съвест и биха проявили
милост към старите хора
да не рискуват да се подведат. Може би им е трудно, ако имат инструкции, че си е проблем на клиентите от какво ще се подведат при „добросъвестно“ обозначени стоки с етикети с имена и цени. „Ама, защо да им обърне внимание, ако такава ценова клопка с почти еднакви имена на артикули е политика на тази верига? Обаче, когато си пазаруват стари хора това не е ли подвеждане, не е ли цинизъм?!“ Да, и на мен ми се струва, че е предпоставка за подвеждане сходството на имена на стоки и артикули дори за млади клиенти. Не знам колко си струва рискът търговска верига да заложи на печалба, наброена в съответния период, когато е приложено шмекеруване. Във времето тя може да се компенсира с негативен имидж. Какво бихме могли да направим ние, клиентите? Добре би било
да преодолеем срама от нашия заплес и да говорим за подвеждането
да му придадем отличителност за съответната верига, да го назовем, примерно „Гигантските маслини на еди-коя си верига“, като между тези кавички изписваме и изричаме името от етикета на маслините и конкретната верига. Така можем да допринесем за повишаване на нивото на търговската етика.
Подвеждането, описано от теб, Анета, нека го кажем, е индиректна измама, макар и да може да бъде наречена „легална“ според регламентите. Ако човек се подлъже, ще въздъхне „Сам съм си виновен“ или „Кьорав карти не играе“. Другият случай обаче, който описваш, си е
пряка измама - очи в очи
между търговец и клиент, за която юристи и полицаи вероятно имат специализиран термин. Коварството наистина е в това, че когато парите са вече в касата отсреща, клиентът не може да докаже каква банкнота е подал на продавача и спорът става „дума срещу дума“. Понякога търговците вадят количеството банкноти и ако примерно нашата майка е дала 20 лева, отсреща спорят с думите: „Ама, моля ви! В касата имаше точно три банкноти по 20 лева, ето ги, значи не сте ми дали вашите!“. Наистина, Анета, 
коректните продавачи
държат с едната ръка банкнотата или я оставят на видно място върху щанда си и не я слагат в касата, докато не отброят рестото, или преповтарят на глас цената, колко им дава клиентът и какво ресто връщат. Това не е педантизъм. Когато попаднем на такъв търговец не бива да си мислим, че се престарава. От опит той допуска, че е възможно да се разсея, да сгреши и по този начин предпазва себе си от грешка,
поддържа и вниманието на клиента към точността
в действието. В този момент и двамата не се разсейват с разговори за нещо странично, докато не приключи плащането. В магазин, аптека, ателие за услуги коректността към клиента зависи от личната етика и добросъвестност на продавача, но и от собственика или управителя, който би могъл при приемането на нов работник да постави правила, да го обучи в подобни модели за поддържане на личната 
бдителност към точността в сметките
и в плащането. Ако се появят сигнали за злоупотреби, би могъл да прави касови проверки, да въведе, ако трябва и „таен клиент“, ако му е по възможностите, да сложи и камера, както ти предлагаш, Анета.
Понякога в самия колектив от продавачи се засичат нарушения. Скоро така на баща ми в една аптека му беше върната банкнота. Предния път, като купувал лекарства, опитал да възрази, когато настъпил подобен спор. Друга млада аптекарка го приближила, преди да излезе унизен и огорчен, казала му, че ще бъде направена проверка на касата и ако наличността надхвърля таксуваното със сумата, за която е станал спорът, тя ще му ги даде при следващо идване. Точно така се случи впоследствие и
не е чудо, че има и добросъвестни хора
Но вместо да разчитаме на добрия късмет, ето какво бихме могли да направим, за да помогнем на нашите родители. Касовите устройства имат различни функции (малко от опита с касов апарат в моята практика): освен фискален бон с цената на стока или услуга, който се дава на клиента, на касовия апарат може да се зададе да покаже таксуваното за деня до този момент и излиза разпечатка, която се нарича служебен бон.
При свое съмнение, че може да е сгрешил
или при спор с клиент всеки продавач би могъл да направи сверка - да преброи банкнотите и монетите в касата и да сравни със сумата в служебния бон. Разбира се, ако е в по-късен момент на деня и има голяма опашка, това би отегчило другите купувачи, но добросъвестният продавач би могъл да поиска телефона на този клиент и след ревизия в края на смяната му да се свърже. Ако сме сигурни, че продавачът се е разсеял или това е измамнически трик, можем да кажем уверено: „Пуснете служебен бон на касовия апарат и пребройте парите в касата“. Ако откаже по обиден за нас начин, може да го попитаме дали би искал веднага се свържем за съдействие в НАП. Разбира се, Анета,
не би трябвало да затормозяваме нашите родители
с думички от фискална терминология. С напредването на възрастта не само, че им отслабва краткосрочната памет, но постепенно започват да им се „губят“ думи от собствения им речник, а склонните да мамят търговци разчитат на фискалното им невежество. Бихме могли да напишем на ръка с едър шрифт или на компютър и да разпечатаме на твърда хартия, после да изрежем във формат, подходящ за портфейла им „пенсионерски пищов“, който да подадат и касиерът отсреща да прочете примерно: „Пуснете на касовия апарат служебен бон и проверете касовата наличност. Ако не знаете как, обадете се за съвет в сервиза, който обслужва касовия апарат, в НАП или на дъщеря ми на GSM..., откъдето ще ви дадат компетентен съвет“. Така те ще покажат, че някой бди за тяхната старческа сигурност и
манипулацията може да бъде парирана със знак за осведоменост
Консултирането изключва съвети, а води хората към личен избор на това, с което биха могли в най-добра степен да си помогнат. Но ето, че подаването на идеи е уместно, когато организираме улеснение за някого. След като помислих как би могла да помогнеш на твоите родители, Анета, същото ще направя и аз за моите родители. Ще напечатам и изрежа картончета с размер на визитна картичка да си имат в портмонетата и да ги подават, когато им се наложи.
Надявам се ти и читателите да измислите и още по-добри думи за подобен джобен наръчник за възрастния родител на базата на вашите специализирани компетенции. Грижата ни за нашите родители, за нормалното кръвно и за спокойния им сън си струват подобно малко усилие!