Здравейте! Нямам сили за куп неща. Не ми се прави нищо. Вкъщи на село не е така, особено откакто си сменихме къщата и все има какво да се подрежда. Там помагам на майка ми, която остана сама. Бях в седми клас, когато родителите ми се разведоха. Няколко години не можех да дойда на себе си. Тогава баща ми за известно време е имал връзка с друга жена. Всичко се обърка. Дали разбра какво ни причини?... Майка ми беше в шок, сестра ми - по-голяма от мен, като завърши гимназия, набързо се омъжи и може би го преодоля. Докато учих средното образование далеч от къщи, все мислех за майка ми, за отношенията между нея и баща ми - как е възможно една голяма любов изведнъж да се изпари? Но бях повече заета с ученето, много ни изпитваха. Като ме приеха в университета, отначало всичко беше ново, интересно и малко трудно и гледах да се справям на ниво като в гимназията. Постепенно се отпуснах. Налегнаха ме тъгата, съмненията - какво прави приятелят ми на село, дали новите ми приятелки са коректни... С приятеля ми се виждаме все по-рядко, той се държи все по-несериозно. Не съм сигурна в бъдещето ни заедно. Майка ми ми казва да се стегна. Мърмори, че оценките ми са ниски. От училище е свикнала да изкарвам петици и шестици. Скоро приятелка ми се ядоса. Бях забравила за уговорка с нея. Просто ситуацията се промени - отидох си вкъщи за почивни дни, а бяхме говорили, че като се прибера, вечерта ще ходим да гледаме един нов филм на кино. Върнах се в града на сутринта. Когато тя ми звънеше предната вечер, не ми се искаше да се чувам с никого, не й вдигнах. Напоследък тя се дразни, като сме заедно. Казва, че съм в апатия. Питам я: „Какво знаеш ти? Никога не си имала моите проблеми, родителите ти са си заедно...“. Не й се налага да ги мисли. Баща ми дали мисли за мен, за кака, за майка ми? Сигурно съжалява, може би иска да се върне, но не знае как... Мисля, че мама ще му прости. Тя беше отчаяна и обидена, а той си тръгна като обиден и наранен! Знаем, че живее в онзи град с друга жена, не с тази, заради която изневери на майка ми и на всички нас. Не мога да повярвам, че може да обича друга повече от мама! Тя казва пак да го обичаме, защото ни е баща. А той дали още ни обича? Дали е страдал, когато си тръгваше? Наближава краят на семестъра, после са празниците. Не ми се мисли дори. Празници имаше, когато бях малка, когато бяхме „на татко момичетата“... Миналата година учихме за изпити с приятелката ми. Бях по-мобилизирана. Знам, че ще си оправим отношенията, но не знам дали искам пак да учим заедно. Тя е все ентусиазирана. Може да се нареве за нещо, но на другия ден има сили. Не знам дали й завиждам... Но като ми прави забележки и тя като майка ми, че съм се отпуснала, още повече не ми се прави нищо. Искам да се върне времето, когато отношенията между мама и татко можеха да се поправят!... Тогава всичко нататък можеше да е хубаво и да имам сили като другите. Катя, 21 г.

Здравей, Катя! Споделяш ни твоята тъга по радостта, останала далеч в детството, преди да надвиснат облаците на раздялата в семейството. Татко ти ви е напуснал, настанала е бъркотия, после от семейството скоро се е отделила сестра ти, ти си заминала в далечен град, за да учиш в гимназия. Тези вълнуващи ученически години заради предизвикателствата за самостоятелно справяне и първите влюбвания за теб са били
белязани все от тъгата
за самотата на майка ти, за възможното съжаление на баща ти, за тяхната изгубена любов...
Хората от моето поколение и по-възрастните от мен, повечето от които от онези времена са франкофони, добре помнят една от най-популярните песни на актрисата Мари Лафоре „Viens, viens“ - молитва на момиче баща й да се завърне при майка й. Тази тъга и копнеж, възпети поетично в песента, се четат и в твоята история.
Но да видим дали е възможно
животът да продължи въпреки тъгата
на която като че ли се доверяваш като на най-вярна спътница в сравнение с младите хора около себе си. „Налегнаха ме тъгата, съмненията - какво прави приятелят ми на село, дали новите ми приятелки са коректни...“ Казваш, че с приятеля ти се виждате все по-рядко, че той се държи все по-несериозно, но и ти не си сигурна в бъдещето ви заедно. Може привличането между вас да изветрява - той си остава в село, ти се развиваш в града. Може да ти се струва, че той не би те последвал, а ти не би искала да се установиш на село след гимназия в град и след университета в друг град?
На съмнение подлагаш и коректността на новите приятелки. В същото време споделяш случка, в която ти самата си постъпила некоректно, след като сте имали уговорка и приятелката те е чакала. Да,
понякога на човек не му е до излизане
не му се забавлява, иска му се да остане малко сам, но в бъдеще би могла да се обадиш и така човекът, с когото си имала уговорка, ще реши как да постъпи - дали да си намери компания за кино, ако много иска да гледа този филм, или да използва по друг полезен за себе си начин времето, вместо да очаква да се обадиш, а защо не и да се тревожи за теб.
В началото на писмото признаваш, че нямаш сили и не ти се прави нищо, като разбираме, че нямаш настроение за учене и за излизане с приятели. За разлика от ученичеството
ученето през студентските години
е с по-ниска степен на контрол отвън - от преподаватели и родители, затова изисква по-висока степен на самоконтрол и самоорганизация. Ами, ако обстановката в квартирата сега (или в общежитието) ти напомня за времето в гимназията, когато преживяването на семейния разпад е било трудно поносимо, но си се надявала баща ти да се завърне? Може би, когато скоро сте разбрали, че баща ти е свързал живота си с друга жена, това да е събудило
чувството за повторна загуба
Подобно на самобичуване се питаш дали баща ти мисли за теб, за кака ти, за майка ти. Щом като ги е събрала голяма любов, може би наистина съжалява за случилото се. Но преди 7-8 години не са съумели с майка ти да преодолеят своята криза. Тя е била обидена и силно разочарована, шокирана, както казваш. Той може да се е надявал, че ще го преодолеят, но може за него тя да е давала вид, че отношенията са непоправими и да си е тръгнал с чувство за наказаност, според което да понесе отговорността за разпада на брака им с цената на отхвърлеността и самотата.
В края на юношеството и в началото на ранната зряла възраст
силната ти носталгия по детството, когато семейството ви е било цяло, те задържа в идеализма на голямата любов като неотменно обещание. Понякога в живота идват непреодолими катаклизми. Други твои връстници може да са загубили родител от болест, от катастрофа. Години след това останалият сам родител може да продължи живота си с някой друг. Между майка ти и татко ти в онзи момент са застанали обиди и разочарования, които не са съумели да преодолеят. Сестра ти се е омъжила и с това вероятно е направила по-поносима тъгата си, създала е свое семейство и родното семейство е останало зад гърба й. Баща ти също вече е устроил живота си. Вярвам, че продължава да мисли за вас и вместо да се съмняваш в неговата
вярност към бащината му любов
вместо да те налягат мрачните мисли с предъвкването на едни и същи въпроси, би могла да му се обадиш. Без обвинения. Това, което се е случило, е било между съпрузите - ваши родители. Дали и как са се справили в онзи момент си е тяхна отговорност един към друг и всеки към себе си. Мама и татко са големи. Те са взели своето решение, а днес ти си представяш „нови серии“ за романтичния им филм, когато е
време да режисираш собствения си живот
Изглежда, Катя, че към момента животът ти е отдаден на всепроникващо чувство за измяна към „на татко момичетата“. Искаш да се върне времето в онзи момент, в който е можело отношенията между майка ти и татко ти да се поправят. Дали би помогнало връщане с „машината на времето“? Дали, ако не беше това изпитание, животът не би предоставил друго предизвикателство за мислене и грижи?
Струва ми се, че около теб има
знаци за едно добро разрешение
чрез преподреждане и продължаване на живота. Сама казваш, че къщната работа на село не ти тежи. Майка ти е сменила предишния ви дом - вероятно е решила да започне живота си наново.
При всяка промяна в живота на фона на тъгата ти все си се справяла - въпреки развода на родителите си се класирала за гимназията и си била отличничка там; след приемането ти в университета първия семестър всичко ново ти е било и интересно и макар по-трудно, също си се справяла като в гимназията. А разчиташ ли тези
напътствени сигнали отвън 
- „Майка ми ми казва да се стегна. Мърмори, че оценките ми са ниски“ (смяташ, че е заради това, че в училище си изкарвала петици и шестици, но според мен майките правят разлика между училищното учене и следването), скоро приятелка ти се е ядосала - „Напоследък тя се дразни, като сме заедно. Казва, че съм в апатия“. Към това да добавим и майчиния съвет към теб и сестра ти пак да го обичате татко ти, защото ви е баща. Мама знае, че тази обич може да е неизменна. Тя изрича тези думи, защото като добра майка ви позволява да обичате баща ви свободно, а не от лоялност към нея и от съпричастие към самотата й да го осъждате и да плачете скришом, питайки се дали той ви обича.
Питаш „как е възможно една голяма любов изведнъж да се изпари“. Тя не се е изпарила. От нея са ви създали за да я споделите после в живота ви с вашите любими мъже, с вашите деца. Тя ще те вдъхновява за безброй неща, ако не посветиш живота си на разрива в миналото.
Животът няма посока назад
освен в историята и в изкуствата. Татко ти, Катя, би тъгувал силно, ако посветиш като наказание към него и като самонаказание живота си на носталгията по детството.
Ти носиш този товар от миналото и си мислиш, че твоите приятелки не биха могли добре да те разберат, защото в техните семейства ситуацията е друга. Във възрастта, в която сте обаче,
на всички им се случва да си поплакват
при отдалечаването си от детството (казваш, че приятелката ти може да се нареве за нещо, но на другия ден има сили), докато стават ден след ден все по-уверени възрастни.
Скоро свършва семестърът. Вярвам, че ще минат спокойно и уютно празниците. После дали не би занесла пакет кафе на приятелката ти и да изпробвате отново миналогодишния успешен модел на ученето заедно за изпити?