Само за десет дни българската култура, а и българската душа понесе две тежки загуби. След отишлия си на 27 ноември Стефан Данаилов вчера към небето отлетя и Стоянка Мутафова - актриса със солидно класическо образование и изключителен талант, която напълно опровергава клишето, че нямало незаменими хора.
Стоянка Мутафова ( 2 февруари 1922 г. - 6 декември 2019 г.) беше дълбоко свързана с Русе и то не само защото баща й Константин Мутафов се смята за Русенец, а в града живее един от малцината й роднини - блатовчед й Стефан Вичев. При всяко идване тук тя с удоволствие е разказвала детски спомени и винаги е твърдяла, че Русе е най-хубавият град в България. Предлагаме ви разказа за едно от гостуванията на голямата Стоянка Мутафова на русенска сцена, публикуван в „Утро“ на 1 март 2013 година. Негов автор е Нели Пигулева.

Госпожа Сиен си разресва косата пред огледалото и с длани кокетно побутва бухналата прическа. В това време не спира да ръси обвинения към мъжа си - генерал, покойник от 27 години. „Не те е срам, че ме остави вдовица! Е, пенсията - верно, че пенсията ти не е малка, ама само с пенсия не се живее!“ - тросва се тя и заядливо посреща съседката си. И двете започват да обсъждат новините - в града шета млад маниак, който се представя за „чиновник по газта“, а всъщност изнасилва и удушава самотни жени. А, че защо да ги души - е, може някоя-друга да удуши, ако много му се е опъвала, ама чак пък всички - размишляват на глас двете възрастни вдовици, които съзират в „новината“ възможност за очаквано отдавна приключение. И то не закъснява - на вратата на госпожа Сиен се звъни и влиза... чиновникът по газта: пенсиониран несретник!
И приключението започва! По време на спектакъла „Палавите вдовици“ по пиесата на Азис Несин
госпожа Сиен танцува танго, валс, дори канкан
пада на колене, просва се ничком на пода, сервира чай, налива ракия, а накрая, във финалния танц на двете вдовици и „чиновника по газта“ дори прави везна! И, разбира се, не излиза нито за миг от ролята - както може да я изиграе само неподражаемата Стоянка Мутафова, с жестове, интонации, закачливи двусмислици - всичко, което публиката добре познава като елементи от искрометния талант на примата на българския театър. В самото начало на спектакъла /който за пореден път показа, че салонът на Военния клуб е уютен, но тесен за подобни бляскави гастроли/ зрителите малко плахо наблюдаваха актрисата, сякаш се притесняваха да не направи погрешно движение и, недай Боже, да се контузи на сцената. Но постепенно стотиците русенци, успели да се снабдят с билети за представлението,
забравиха за достолепната й възраст
А тя не я крие - и русенският й гастрол също бе посветен на рождения й ден, отминал преди дни - на 2 февруари, когато Стоянка Мутафова навърши точно 91 години! Изумителната дарба, невероятното актьорско присъствие, възхитителното излъчване на голямата артистка предизвикваха спонтанните аплаузи на публиката в различни моменти на спектакъла.
Накрая областният управител Стефко Бурджиев излезе на сцената и каза само едно изречение: „Искам пред вас да се поклоня на кралицата на българския театър!“ - и то бе предостатъчно, за да изрази възхитата и уважението на омагьосаната от чара и таланта на Стоянка Мутафова публика. Бурджиев поднесе разкошен букет на великата актриса и й връчи почетен плакет на областната управа.
Искрено развълнувана, Стоянка Мутафова разказа на русенските зрители и на своите партньори в пиесата Златина Дончева и Николай Атанасов-Шуши защо чувства град Русе толкова близък и свиден.
„Аз много обичам Русе. Вероятно не знаете, но
моят баща беше русенец - не е роден тук, но тук е израсъл
тук е завършил Мъжката гимназия. Бил е много речовит и когато като ученик в гимназията произнася една своя реч, в Русе е бил и цар Фердинанд - той го чул и останал много впечатлен. Казал му: „Момче, отпускам ти стипендия да отидеш и да учиш в Оксфорд дипломация“. Баща ми, Константин Мутафов, обаче върнал стипендията и заминал да учи италианско изкуство и филология във Флоренция“, разказа актрисата. Фердинанд много се разсърдил на младия Константин Мутафов, но след време забравил за огорчението си и много ценял този български белетрист, драматург, режисьор, преводач.
Той рано спря да пише - заболя тежко от тумор и рано си отиде от този свят, но има един разказ, който аз много обичам - разказът се казва „Дунав“, сподели талантливата артистка. В него имаше едно такова изречение: „Ех, ти Дунав, мой!“ - баща ми много се възхищаваше на реката, аз също много я харесвах, като заставахме на брега, имах чувството, че отнякъде ще изскочи Том Сойер, засмя се актрисата.
Като дете баща й често я водел в Русе
Спомням си, че зимите тук винаги са били много мразовити, електрическите жици се заледяваха и висулките по тях свиреха чудновати мелодии - пък може и да не са свирили, но на мен така ми се струваше, разказа Мутафова. И си спомни как при едно такова пътуване крадци обрали спалното купе във влака, където тя и баща й спели.
„На сутринта, като пристигнахме в Русе, видяхме, че са ни задигнали дрехите и така слязохме на перона - аз по нощничка, баща ми по пижама. Нашите русенски роднини веднага ни донесоха дрехи да се облечем. А вестниците писаха: „Константин Мутафов по бели гащи“, върна лентата назад Стояна.
И подари още едно признание на публиката:
„Русе беше и сега си е по-хубав от София
Запазили сте красивите стари сгради, които винаги, когато дойда, обикалям и разглеждам с удоволствие. Европейските улици и реката - реката, която идва и носи нещо със себе си, нещо друго пък отнася със себе си... Град без река не е град... Е, ние си имаме Витоша, но не е същото. Обожaвам този град! Обичам ви!“.