Едва ли сте чували за „Битката на книгите“, нито пък за Айзък Бикърстаф. Но със сигурност знаете кои са Гъливер и лилипутите. Е, дължим ги на днешния ни гост - роденият точно преди 352 години ирландско-британски писател и публицист Джонатан Суифт, който в произведенията си показва идейната панорама на ранното английско Просвещение. 
Бъдещият прочут автор е роден в Дъблин, Ирландия, на 30 ноември 1667 г. Той е второто дете и единственият син на Джонатан Суифт (1640-1667) и съпругата му Абигейл Ерик (или Херик). Баща му, родом от Гудрич, Англия, заедно с братята си, търсят справедливостта пред закона, след като имуществото на баща им е унищожено по време на Гражданската война в Англия. За жалост бащата умира 7 месеца преди раждането на Джонатан и майка му се връща в Англия, като го оставя на грижите на влиятелния му чичо Годуин. Той пък е близък приятел и довереник на сър Джон Темпъл, чийто син по-късно наема Суифт за секретар.
Суифт има няколко
интересни роднински литературни връзки
баба му Елизабет (Драйдън) Суифт е племенница на сър Еразмус Драйдън, дядото на поета Джон Драйдън. Лелята Катрин (Тръкмортън) Драйдън на същата баба е първа братовчедка на Елизабет, съпругата на сър Уолтър Роли. Прабабата му Маргарет (Годуин) е сестра на Франсис Годуин, автор на „Човекът на луната“, който влияе отчасти на „Пътешествията на Гъливер“. Чичо му Томас Суифт е женен за дъщерята на поета и драматург сър Уилям Дейвнант, кръщелник на Уилям Шекспир.
Чичо му Годуин Суифт поема отговорност за младия Джонатан и го праща заедно с негов братовчед в Килкени Колидж. През 1682 г., финансиран от Уилоуби, синът на Годуин, Джонатан Суифт посещава и завършва Тринити Колидж на Дъблинския университет. Там придобива бакалавърска степен през 1686 г. и се сприятелява с Уилям Конкрийв.
Суифт учи за магистър, когато политическите проблеми в Ирландия около Славната революция го принуждават да замине за Англия. Там майка му помага да получи работа като секретар и личен асистент на сър Уилям Темпъл в Мур Парк, Фарнъм. Темпъл е английски дипломат, който след като е ръкоположен от Тройния съюз през 1668 г., се оттегля като обществена личност и почва да пише своите мемоари. Печелейки доверието на своя работодател, Суифт
често получава работа по въпроси от голямо значение
В рамките на 3 години Темпъл го представя пред Уилям II и го изпраща в Лондон, за да призове краля да даде съгласието си за законопроект за тригодишния парламент.
През 1690 г. Суифт заминава за Ирландия заради здравословни проблеми, но се завръща в Мур Парк през следващата година. Страда от виене на свят, като впоследствие става ясно, че това ще го съпътства през целия му живот. Получава магистърска степен в Оксфорд по време на втория си престой с Темпъл.
Суифт е ръкоположен за свещеник от Църквата в Ирландия през 1694 г., а през 1695 г. става доктор по богословие и викарий в Ларакол (Ирландия). През 1701 г. е назначен за пребенда на Килрут в епархията на Конър.
Той е нещастен в новата си длъжност, заради която е изолиран в малка, откъсната общност, далеч от центровете на власт и влияние. В Килрут Суифт има връзка с Джейн Уоринг, сестра на негов приятел от колежа. Има запазено писмо от него, в което й 
предлага да остане, ако тя се омъжи за него
и обещава никога да не напуска Ирландия. Предполага се, че тя е отказала, защото той напуска заемания пост и се връща в Англия, в Мур Парк, като остава там до смъртта на Темпъл.
Темпъл умира на 27 януари 1699 г. и Суифт заявява, че всичко добро в човечеството си е отишло със смъртта на неговия покровител. Суифт остава за кратко в Англия, за да завърши мемоарите на Темпъл, надявайки се, че ще получи признание за работата си. Но именно заради тези действия той си намира врагове, като най-яростен от тях е сестрата на Темпъл - лейди Жифар, която го обвинява в недискретност.
Джонатан Суифт умира в Дъблин на 18 октомври 1745 г. Но оставя безсмъртно творчество.
През 1702 г. той получава докторска степен в колежа Тринити в Дъблин. Същата пролет пътува за Англия, а след това се връща в Ирландия, придружен от Естър Джонсън и Ребека Динглий. Загадка са взаимоотношения му с Джонсън: мнозина смятат, че е бил тайно женен за нея. Други пък, като икономката му Брент и Ребека Динглий, отхвърлят слуховете.
По време на посещенията си в Англия Суифт написва първите си произведения
определени като памфлети: „Битка между книгите“ и „Приказка за бъчвата“. Тези творби излизат от печат след смъртта на Уилям Темпъл, но са били известни в ръкописните си варианти.
По същото време Суифт се сприятелява с Александър Поуп, Джон Гей и Джон Арбътнот, които са ядрото на клуба на Мартин Скрайблърс. Суифт става все по-активен в политиката. Той е във вътрешния кръг на правителството на торите. Често действа като посредник между Хенри Джон (държавен секретар на външните работи) и Робърт Харли (главен касиер и министър-председател). Суифт записва случващото се по време на тези трудни за Англия моменти в писма до Естър Джонсън. Преди падането на правителството на торите Суифт се надява, че ще бъде назначен в църква. Кралица Анна изпитва неприязън към него и осуетява намеренията му. По-късно Джонатан Суифт е принуден да напусне Англия.
След това се установява пак в Ирландия, където започва и работата си по „Пътешествията на Гъливер“.
Първите му големи прозаични творби, които го утвърждават като автор
са памфлетите „Битка между книгите“ и „Приказка за бъчвата“.
„Битката между книгите“ е произведение в стил бурлеска, което му печели име като писател. Творбата е отглас от актуалния по това време спор за „битката“ между древните и модерните. Творбата Суифт написва в подкрепа на своя покровител. Остроумното в бурлеската на младия писател е умението му да представи нагледно и комично един абстрактен спор. „Битката между книгите“ загатва безспорния талант на сатирик и хуморист на Суифт още в началото на кариерата му.
„Приказка за бъчвата“ се смята за най-значителното произведение на Суифт след „Пътешествията на Гъливер“. Тази творба също е определяна като памфлет или като философска бурлеска. Тя представлява сатира срещу религията и църквата. Първите й 5 издания са анонимни, защото Суифт се притеснявал от отрицателни отзиви. Голяма част от творбата заема притчата за тримата братя и полученото от тях наследство - връхни дрехи от баща си със заръката да ги пазят. Това е 
алегория на трите вида християнска църква - католическата, англиканската и пуританската
Възприемането на творбата не е еднозначно и дори възпрепятства изкачването на Суифт в църковната йерархия по-късно.
През 1708 г. обущар на име Джон Партридж публикува популярен годишник. Той определя смъртта на няколко църковни служители. Суифт обаче напада Партридж, като пародира смъртта му. По-късно твърди, че в действителност е починал, което е прието, въпреки изявленията на самия обущар.
„Писмата на Драпиер“ е серия от брошури срещу монопола.
Романът „Пътешествията на Гъливер“ е публикуван през 1726 година. Книга на Суифт е всъщност една пародия на романа на Даниел Дефо „Робинзон Крузо“, той осмива желанието му и на други писатели от същата епоха да представят фантастични истории като реалистични или документални. Похватът, който Суифт използва, се нарича реалистична фантастика или фантастичен реализъм.
През 1729 г. Суифт публикува „Скромно предложение“ („Скромно предложение за избягване на това децата на бедняците да бъдат в тежест на родителите си или на страната, като бъдат направени полезни за обществото“), сатира, в която разказвачът умишлено и с гротески елементи препоръчва на ирландците да избягат от бедността, продавайки децата си за храна на богатите.

Пътешественикът по широкия свят.
И из английската действителност

„Пътешествията на Гъливер“ е книгата, оставила името на автора в историята на литературата. Творбата е издавана в целия свят, послужила е за създаването на три филма (последният през 2010 г.) и един мюзикъл. Състои се от 4 части.
В първата част корабният лекар и хирург Лемюъл Гъливер попада след корабокрушение в далечната страна Лилипутия, където всичко в нея е дванадесет пъти по-малко. Там пришълецът е безкрайно сговорчив и добродушен великан. Човека планина, както го наричат 15-сантиметровите домакини, играе съвестно ролята на пленник и по-късно верен поданик на „всемогъщия император на Лилипутия, радостта и ужаса на вселената“.
С основание се смята, че първата част на романа е и сатирата на английския политически живот. Императорът Голбасто може да се идентифицира с крал Джордж I, а  дворът на Лилипутия може да се види като сатиричен образ на английската действителност от първата четвърт на XVIII в.
Във втората част „Пътуване до Бробдингнаг“ ситуацията е огледална. Героят попада в страната на великаните, където всичко е дванадесет пъти по-голямо.  Дребното човече, което се оказва Гъливер, е в смъртна опасност в епизоди, чиято битова прозаичност иначе би будила само усмивка. Още докато е в дома на чифликчията, намерил го на нивата си, героят трябва да се сражава с два плъха, големи колкото кучета, които са се покатерили на леглото. По-късно, когато е в кралския дворец, Гъливер за малко не се удавя в супника на трапезата, сражава се с влезлите в трапезарията оси, едва се измъква от костта, където го е затъкнало злобното джудже на краля и т.н.
Някои изследователи твърдят, че втората част от краткия роман на Суифт може да бъде възприеман като своеобразна утопия. Бробдингнаг е щастлива страна, управлявана от крал, учил философия и математика. Хората се прехранват със земеделие, непознати са им пороците, на каквито е свидетел в родината си Гъливер. Като модел на измислена страна Бробдингнаг смятат, че Суифт е имал предвид Шотландия.
Третата част от книгата „Пътуване до Лапута, Балнибарби, Лъгнаг, Глъбдъбдриб и до Япония“ напомня за фантастичното пътуване на компанията около Пантагрюел в романа на Рабле. В нея Гъливер попада на различни острови, пръснати из океана, където става свидетел на редица прелюбопитни неща. Най-напред героят бива взет на летящия остров Лапута. С основание се смята, че в тези страници сатирата на писателя е насочена против Кралското научно дружество, председателствано по времето на писането на романа от великия Нютон. В по-общ план сатирата е съсредоточена върху безплодна наука, която не намира приложение в живота. Най-удивителното е, че Суифт неволно изпреварва някои научни открития, направени след него. Така той предсказва съществуването на двата естествени спътника на планетата Марс цели 150 години преди откриването им от американския астроном Хол. Кондензирането на водни пари пък е осъществено през 1877 г., а производството на амониева селитра от атмосферния азот започва в годините преди Втората световна война.
Финалната част, посветена на пътуването на вече морския капитан Лемюъл Гъливер, е озаглавена „Пътуване до страната на хоинъмите“. При него сюжетът е видоизменен и напомня за релациите на капитан Роджърс, когато е открил прототипа на Робинзон Крузо на безлюдния остров. Моряците от кораба на капитан Гъливер решават да станат пирати и го оставят на някакъв непознат бряг, който се оказва страната на хоинъмите - „говорещите коне“.
Суифт пак използва похвата на „преобръщането“, но вече не като съпоставяне на мащаби. В тази необикновена страна разумни са говорещите коне хоинъми, а деградиралите хора, наричани яху са извършители на грубата работа.
Разказът на състоянието на съвременна Англия и Европа е сбит сатиричен преразказ за европейската цивилизация. Накрая домакинът хоинъм заповядва на Гъливер да млъкне, защото „се наслушал на тема война“.
Днес тази част се възприема като своеобразна антиутопия, при която конете се развиват до нов стадий на разумни същества, а хората деградират до състоянието на животни. Самите хоинъми също не са образец на висок интелект - те имат развито стадно чувство и главната им грижа е равновесието в обществото и грижата за потомството. В това отношение те напомнят за някои хрумвания от друга гениална антиутопия, писана триста години по-късно - „Прекрасният нов свят“ на Олдъс Хъксли.