Проф. Харалампи Тачев е един от големите български художници и пръв декоратор-приложник. В началото на 20 век на него са възложени оформянето и декорацията на българските павилиони на международните изложения в Лиеж (1905), Милано (1906), Лондон (1907), Гент (1923), които той изпълнява в модерния за онова време стил сецесион. А неговите майоликови и мозаечни фризове на фасадата на Централната софийска баня, Синодалната палата, вътрешните декорации в мавзолея на княз Александър I, катедралата „Св.Ал.Невски“, двореца „Врана“, стъклописите в Софийския университет „Св. Кл. Охридски“ очароват с красотата си софиянци и гостите на нашата столица. Той е автор и на първия герб на София от 1900 година, както и на много други гербове.
В Централния държавен архив се съхранява ценният фонд на професора.
Малцина знаят или си спомнят
връзката между български художник-декоратор, една от най-големите и досега парижки забележителности и един обикновен човек от Русе
За нея искаме да напомним тук, пише Сашка Жечева от Централен държавен архив във вестник „Трета възраст“.
През 1939 година проф. Тачев пише следното до редактора на вестник „Русенска поща“: „Четох в един от последните броеве на вестника Ви, че за боядисването на Айфеловата кула в Париж никой от тамошните бояджии не смеел да се наеме с тази работа и само наши двама българи се явили и взели работата.
Изглежда, че Айфеловата кула е станала в тази връзка нещо си като рекламно средство за дързостта на българина.
Не само в това боядисване се проявява нашият ...[неразчетена дума], и в 
първото качване на нея до върха е извършено пак от наш българин
Когато е било съобщено, че е била готова вече да приеме посетители в себе си, никой не е смеел да се изкачи и французите се навъртали около нея и плахо я оглеждали.
Най-после явява се българинът Стоян Самоука, родом от Русе - боравещ с много занаяти, тенекеджия, бояджия, столар и пр. ... той ми се похвали, че той е първият човек, който се е осмелил да се качи до самия връх на кулата и това било писано в списание „L` Illustrarion“
Писмото дотолкова заинтересова редактора, че той явно веднага се свързва с художника и го моли да опише по-подробно спомена си, който е публикуван в броя от 16 май 1939 година. И тъй като статията е прелюбопитна, я предаваме изцяло и дословно - така, както е написана от проф.Тачев. 
„Русенец, който пръв се възкачил на Айфеловата кула
Тия дни в Париж ще се празнува 50-годишнината от построяването на Айфеловата кула в парижкото всемирно изложение през 1889 година, която на времето се смяташе като велико дело на техниката и железната конструкция.
По повод на това искам да изложа тук една дребна история с един българин и кулата.
През 1898 година живеех в Подуенския квартал - източно от София.
Този квартал се смяташе малко по-културен от другите квартали на софийската периферия, защото се населяваше от много чужденци - чехи, немци, маджари и др.
Всред квартала грандиозно се издигаше мелницата на покойния русенски гражданин Юрдан Джумалиев. Работниците му бяха повечето от Русе и на тях имаше той доверие и на тях искаше да им помогне, като им дава работа. 
Между тия работници имаше един възрастен, около 40-50 годишен човек
доста висок, с прошарена брада и смачкана мека шапка. Един от роднините на Джумалиев и мой състудент ми го представи, като ми предаде, че се казва Стоян Самоука и в цялото Русе тъй го знаели. Бил много оригинален и разбирал от много занаяти, които добре владеел, именно: зидарство, столарство, покривно тенекеджийство, обущарство и др. и даже ходил в Париж и там работил като старши работник. Интересен стана бай Стоян и влязох с него в разговор. Приказваше сладко и интересно.
Питах го пак за името му, той каза: „Казвам се Стоян Самоука, тъй ме знаят в странство. Ако пък много се интересувате за мен - добави той, - то прегледайте французката илюстрация от 1888 година в броевете около месец септемврий и там ще намерите, че е писано за мен.
Не можах да запомня дали във вестник „L`Illustrarion“ или в „Monde illuste“, но след време аз намерих тези илюстрации от това време и в една от тях, една статия писана за изложението и към края й намерих този текст: „le premier homme qui a monte au sommet de la Tour d`Eifel etait le bulgar Stoyan Samoouka, ne a Rouse“, т.е. първият човек, който се е възкачил до върха на Айфеловата кула, беше българинът Стоян Самоука, роден в Русе. /Още един показателен факт - това става преди официалното откриване на кулата на 31 март 1889 година . б.р./.
От нашия разговор с бай Стоян са изминали около 40 години и допускам да е сега вече покойник. Обаче,
останалите след него наследници все ще знаят нещо за този подвиг на своя сродник
Още тогава бях изработил една скица от него, защото главата му беше много интересна. По-после, когато срещнах по европейските илюстрации портрета на полярния изследовател Амунзен, останах поразен от приликата между него и бай Стоян, като че ли е одрал кожата му. Такава поразителна прилика между две лица много рядко съм срещал.
Проф.Хар.К.Тачев“
В Русе и днес има фамилия Самоукови. „Утро“ направи опити да се свърже с нейни представители, на които откликна само един млад човек. За съжаление той не е чувал нищо за тази любопитна и вълнуваща история. Но ако все пак някой от семейството реши да разкаже какво от нея е запазено в родовата памет, ще му дадем думата с удоволствие и радост.
Впрочем в изкачванията на Айфеловата кула има още една русенска връзка, дошла 127 години по-късно. В наши дни това е спорт, който също изпитва волята и духа, макар че условията са много, много различни от края на 19 век. Състезанието предизвиква атлети с вкус към приключенията да преодолеят възможно най-бързо 1665-те стъпала, за да се изкачат до върха на един от символите на световната цивилизация.
Още в първото му издание през 2015 година 
роденият в Русе екстремен бегач Кирил Николов-Дизела бе сред специално подбраните
от международни експерти 41 професионалисти от 15 страни (33-ма мъже и 8 жени), с което стартираха и 20 любители, изтеглени на лотариен принцип.
Дизела стартира силно и оглави временното класиране с резултат 8 минути и 12 секунди. И макар че по-късно бе изпреварен от Пьотр Лободжинзки, който по това време  е водач в Световната купа по скоростно изкачване на сгради. След оспорвана битка атлетът от Русе остава втори, но и победителят, и останалите му съперници признават, че представянето му е било респектиращо.
„Начинът, по който правиш нещо, е и начинът, по който правиш всичко. Благодаря на екипа на XCoSports Bulgaria, че бяха до мен в това начинание и бяха най-гръмогласната агитка. Благодаря и на всички вас за подкрепата пред компютрите и телевизорите“, написа след победата Дизела във фенстраницата си във Фейсбук.