"Възмутен съм от цялата тази история, която се случва около фестивала "Мартенски музикални дни" в Русе! Това е пълно безобразие! Отказвам да приема това посегателство и единственият начин, по който мога да реагирам, е този: заявявам категорично, че се отказвам от званието Почетен гражданин на Русе!". Това обяви по телефона за вестник "Утро" маестро Георги Димитров.  
Очевидно за маестрото този краен жест, какъвто несъмнено е публичният отказ от почетно гражданство, не е просто спонтанна и моментна реакция. 
Публикацията в „Утро“ по повод подмяната на програмата на предстоящото юбилейно 60-о издание на международния фестивал „Мартенски музикални дни“ и фактическото прогонване на дългогодишния артистичен директор на фестивала Ива Чавдарова е била капката, която преляла дълго трупания гняв на маестрото. 
Аз знаех за това, което се готви, но все пак не допусках, че ще се случи, и то точно така, каза той пред „Утро“. Всичко е организирано отдавна, като намерението беше фестивалът да бъде прехвърлен към операта, аз съм присъствал на предварителни разговори при кмета Стоилов още преди около година, каза маестро Димитров. 
Той е категоричен, че не бива по този безцеремонен и безпардонен начин да се подменя истинското изкуство и да се съсипва фестивалът „Мартенски музикални дни“, който е граден с години и се цени високо и в страната, и в чужбина.
С името на маестро Димитров са свързани едни от бележитите периоди в биографията на Русенската опера. От 1981 до 1985 г. е главен диригент на операта, след това до 1990 г. е неин директор, както и диригент в Софийска опера. В периода 1990-1995 г. е диригент на Симфоничния оркестър на Сан Марино, където получава най-високото отличие на републиката - Кавалер на ордена „Санта Агата“.
От 2000 до 2005 г. Георги Димитров е главен директор на Оперно-филхармоничното дружество в Русе, след това до 2009-а е директор на ОФД Пловдив, а от 2009 г. отново е главен диригент в Русе.
Почетен гражданин на Русе маестрото става през 2015 година. 
Макар и понякога да страдат от хипервисоките му изисквания и от прямотата му, която трудно би могла да се нарече благ характер, всички музиканти и певци, които са работили с него, безапелационно признават извънредно високата му класа като професионалист и перфекционист и не пестят суперлативи и признателност. 
В последните години обаче Градът на Дунава му носи огорчения и обиди. През лятото на 2017 година маестрото дори преживя унижението да бъде уволнен - уволни го станалата за кратко временен директор млада завеждаща отдела „Човешки ресурси“ . 
За отказ от почетно гражданство няма предвидена специална и нарочна процедура, коментира бившият председател на Общинския съвет Васил Пенчев. Според него това може да стане чрез изрично публично заявление на носителя на званието, възможно е да стане и като бъде обявено на заседание на общинския съвет. 
Второто обаче няма как да се случи. На мен кракът ми повече няма да стъпи в Русе! - зарече се маестрото по телефона. И настоя неговото категорично желание да бъде изпълнено с помощта на вестник „Утро“. 
Правим това с ясното съзнание, че необмислени действия и непомерни амбиции не само рушат културни емблеми на града, но и водят до справедлив гняв, който удря звучен шамар на Русе. 
Преди време виолистът Юрий Башмет се беше позасмял, когато разпитал и научил, че почетното гражданство на Русе ще му даде възможност да пътува безплатно с градския транспорт. Не е много, наистина.
Но затова пък петното, което градът си лепва с това, че един голям артист, какъвто несъмнено е маестро Георги Димитров, иска да изтрие дори спомена за своята свързаност с Русе, е не просто голямо. То е грандиозно. А шамарът ще кънти дълго и надалече.