През тази година отбелязваме две годишнини, свързани с най-известното и най-обичано от русенци военно формирование - Пети пехотен Дунавски полк. Това са 135 години от формирането на полка чрез съединяването на трите дружини - Шуменска, Русчушка и Силистренска, през есента на 1884 година, както и 75 години от участието на полка в първата фаза на Втората световна война на територията на днешна Северна Македония. Те останаха на по-заден план заради друг кръгъл юбилей - 140-та годишнина от създаването на Дунавската флотилия и Българския военноморски флот, но русенските запасни не пропускат да отдадат внимание и почит на своите героични предшественици, напомняйки с дела и думи за тях. 
Един от примерите за това е откриването и запазването за поколенията от Регионалния съюз на офицерите и сержантите от запаса и резерва-Русе и сдружение "Русчук-БГ" на уникален фотоалбум, подарен на командира на Пети пехотен Дунавски полк полковник Васил Тодоров от подчинените му в началото на 1945 г.
Албумът, носещ заглавието на статията, описва живота на полка точно през превратната 1944 година. Неговата уникалност не са снимките, които вероятно имат и други копия, а и качеството на много от тях не е добро, най-вече по вина на фотографа-любител, чието име не знаем.
Уникален го прави посвещението на гърба на първата страница
"На своя командир - полковник Тодоров за спомен от службата му в полка през 1944 г. От чиновете на полка".
Разлиствайки пожълтелите страници на Заповедните книги на полка в ДВИА-В.Търново разбираме, че в края на 1944 година командирът, водил полка през войната, е преместен на служба във военната школа. На 7 януари 1945 г. е изпратен тържествено и на това изпращане от подчинените му е подарен албум с фотографии от службата му в полка.
Албумът съдържа 20 листа. На първия, с художествен шрифт е изписано заглавието, а на гърба на листа, по същия начин - цитираното посвещение. На останалите 19 листа са залепени двустранно 206 черно-бели снимки, формат приблизително 5,5х8 см, изрязани с къдрав нож. Снимките са подредени хронологично и обхващат период от живота на полка от 23 май до 7 декември 1944 година. На някои страници има пояснителен текст.
Пети пехотен полк провежда частична мобилизация от 3 до 10 май в своя постоянен район в Русе и окомплектован до 80%, на 24-ти същия месец е насочен към район, близо до югоизточната ни граница. На втората страница от албума са разположени 
7 снимки на офицерския състав на полка, направени пред главния вход на щаба ден преди заминаването
на 23 май. Следва група от 11 снимки на две страници, отразяващи моменти от товаренето на ешелоните на жп гара Запад и изпращането от русенското гражданство и командването на дивизията. снимка 1 На гърба на четвъртата страница в 5 фотографии е показано разтоварването на гара Карнобат на 25 май. Следващият лист е с надпис "На юг към ю.и. граница" и от 12-те снимки можем да видим преминаването на колоната на полка през различни населени места, навсякъде приветствани от населението, а на места устроени посрещания, превърнати в празник с кръшни хора и общи снимки. Специално е отделено място на единствения автомобил, в който се вози командирът на полка. Подразделенията се разполагат в района на селата Горска поляна, Вълчи извор, Ружица и Момина църква. На два листа са пресъздадени моменти от бойно учение, разбор и занятия при височините Инджели баир и Сарлъка, които имаха стратегическо значение и в днешните военни планове - до съкращаването на наборната армия. 
Следва страница, с полагането на военна клетва от младите войници в село Ружица.
Прави впечатление униформата на войниците, която в летния си вариант е с къси панталони и ботуши
Няколко страници са отделени на спортните и културни развлечения, организирани за войската. На проведеното състезание по волейбол се открояват вдигнатите десни ръце в нацистки поздрав на част от публиката и състезателите. Явно "гвоздей" на културната програма е било посещението на "фронтов театър от родния русенски край", подробно показано на 2 листа и цели 19 фотографии. Артистите са представили богата и разнообразна програма, включваща скечове, музикални изпълнения, народни танци, а също и акробатични и жонгльорски номера. На десети лист ни канят на сбор отново в Ружица. В селото, което днес е забравило за своя храмов празник и не го празнува, а 30 от къщите му са собственост на английски граждани, основните действащи лица на селските борби, танците и музикалното оформление, разбира се, са бойците от полка. Пъстрата картина на войсковото ежедневие се допълва с четири снимки, запечатали моменти от неделната "хигиена" на реката, грижите за конете и сутрешните разводи. В този район, с малки размествания в източна посока, полкът престоява до края на август. 
Три дни преди края на месеца е получена 
заповед подразделенията в бърз марш да се изтеглят към жп гара Бургас, откъдето да се превозят до Разград
и отново с преход да прикрият сухоземната граница при Силистра пред настъпващите части на Червената армия. На 6 снимки е показано преминаването в тържествен марш през село /сега град/ Средец. Бързата смяна на правителството и политическата ситуация води и до отмяна на заповедта, която заварва 3-та дружина вече стигнала Разград, а останалата част от полка - в Бургас, в очакване на ново разпореждане. Явно това са били запомнящи се дни с много емоции, защото страницата със снимките от бургаските дни е надписана "Помните ли БУРГАС?". Но хубавите неща са хубави и защото са кратки. На 13 септември подразделенията, останали при бургаската гара, са натоварени на 4 ешелона и поемат през София за Дупница, където се разтоварват на 15 и 16 септември и веднага поемат към югозападната ни граница. 
Периодът на войната в албума започва с 
карта, показваща бойния път на Пети пехотен Дунавски полк във войната срещу Германия
обявена на 9 септември и завършила (нейният първи етап) с превземането на македонската столица Скопие на 13-ти ноември. Снимковият разказ продължава в с.Друмохар, където първоначално са разположени на лагер двете дружини. От запечатаните от обектива моменти се вижда, че наред с бойната подготовка, важен дял е заемала морално-волевата подготовка, за която бойните действия по-късно ще покажат, че е била на доста ниско ниво. Редуват се снимки от позициите на граничната линия при върховете Джама и Кадийца в Огражден планина, от командирски рекогносцировки и учения, от дейността в тиловите части, получаването на войсковата поща и унищожени от мини и авиобомби автомобили. Следва страница, посветена на кота 1008 - поредното облято в кръв и възвисено от героизъм място.
Разлиствайки напред, достигаме група снимки, озаглавена "Обиколка из позицията". Командирът на полка и офицери от щаба на армията и дивизията се запознават с обстановката на място и обсъждат варианти за по- нататъшни действия. Особено ценна сред тези снимки е кадърът, запечатал конно-разузнавателния взвод на полка, който двадесетина дни по-късно ще се превърне в истинския победител в кратката война, като пръв без страх и колебание ще влезе в Скопие и ще сложи край на бойните действия. И отново - петнадесет фотографии от посещение на фронтови театър на позициите.
Лист 18 съдържа 
снимки от няколко македонски града, на които би подхождало заглавие "Истинското лице на войната"
Поредицата започва с 5 фотографии от Радовиш с дата 8 ноември 1944 г., на които се вижда опожареният от изтеглящите се немски части град. Следват два общи изгледа от Велес и Щип и взривеният от отстъпващите части железен мост на жп линията при Велес. Последните два кадъра от тази серия показват изграждането на мост през придошлата от силните дъждове река Пчиня при Катланово и групата доволни от свършената работа бойци от инженерната рота. 
Както по-горе споменах, идва големият ден 13 октомври. Действащият като авангард на първа дружина от полка конно-разузнавателен взвод, към 18.30 часа с бърз марш достига Скопие, от ход атакува остатъците от немски части, предимно сапьори, които успели само частично да взривят моста на Вардар и слага край на изпълнението на бойната задача на армията. Радостта обаче е кратка. Макар, че пионерните части веднага се заемат с възстановяването на моста,
уплашеният да не би България да си върне Македония Йосип Броз Тито в нота до българското правителство определя 48 часов срок за изтегляне на войските ни
обратно в пределите на страната. Срокът е непосилен, затова маршът започва още на 14 октомври. Полкът следва маршрут от Катланово - Велес, Джумали, Щип, Облешово, Истибаня, Царево село, Логодаж, Горна Джумая, като в изброените населени места са нощувките. По време на почивния ден в село Истибаня, на около 60 км от българската граница, в района на полка пристига командирът на Пета пехотна Дунавска дивизия, който награждава бойците от конно- разузнавателния взвод и други, отличили се с храброст и героизъм през войната бойци и командири. 
Моменти от церемонията, а също и кадри от похода към дома - общо 14 снимки съдържа предпоследната страница на албума. Връщането на полка в Русе се проточва, поради недостатъчния брой вагони и малката пропускателна способност на железопътното трасе. Пристигащите обратно у дома части не се връщат в полка, а се разквартируват в кварталите около града - Долапите, Средна кула и Басарбово, предимно в училищните сгради, но някои и по квартири. Там се изчаква събирането на всички части, войниците почиват и подготвят оръжието и снаряжението си за демобилизация.
Официалното посрещане на участвалите във войната русенски части
става на тържествена церемония на ул. "Александровска" пред Паметника на свободата на 7 декември 1944 г. Цялата улица е изпълнена с народ. Пред оркестровия павилион е изградена арка с надпис: "Добре дошли скъпи герои". Всички улични стълбове са обвити с гирлянди от живи цветя и с развети знамена. Последната група от 11 снимки са посветени на този празничен ден. Наред с радостта и тържествените награди, не са забравени и тези, които остават завинаги в пантеона на героите, дали живота си за Родината, чиято памет е почетена с падане на колене и едноминутно мълчание под звуците на "Покойници, вий в други полк минахте"... 
Албумът, подарък на полковник Тодоров е прекрасна приказка за един от величавите моменти на славния Пети пехотен Дунавски полк, която се опитах накратко да ви преразкажа. Надявам се, да ви е харесала! Сканирани копия на част от снимките могат да се видят на изложбата, посветена на двете годишнини, която е подредена във Военния клуб в Русе. А дигиталните копия на целия албум ще бъдат достъпни след завършване на пълната реставрация на албума през следващата година.  

Евгени АЛЕКСИЕВ