Изложбената зала на "Борисова" 6 отдавна май не е била толкова много посещавана. Освен хората, които проявяват определен интерес към изобразителнотго изкуство и се опитват да не пропускат стойностни събития от такъв характер, в залата често се виждат цели класове ученици. При това личи, че децата се чувстват комфортно сред абстрактните работи в залата. А и свободно разговарят с художника. 
Няма тайни и няма загадки. Класовете, които мине-не мине нахлуват на "Борисова" 6, са от Националното училище по изкуствата. А там на много от тях преподава художникът Живко Лазаров. С това се обяснява почти свойският въпрос на петокласника Ангел: "И всичките сте ги нарисувал вие?!", както и признанията на момичетата, които изброяват кои картини са им харесали най-много. 
А като си помисля, че 
за малко щях да отложа тази изложба
усмихва се Живко Лазаров. "Имах дата, но в един момент през юли като се огледах, установих, че нямам никакво време, а още не съм готов. Бях решил да направя 50 рисунки в смесена техника на картон, така да отбележа 50-те години, които навършвам. После се отказах - не можех да си представя да правя еднотипни работи. И реших да се откажа. Някъде тогава срещнах Николай Караджов. Заговорихме се и аз му признах какво мисля - още не съм си избистрил концепцията. "В никакъв случай! - решително каза той. Юбилейна изложба не се отлага! Напротив, в нея трябва да представиш и някои предишни свои работи, за да се види как се развиваш". Размислих малко - прав е! И както имах десетина нови рисунки, огледах какво имам отпреди, а след това седнах през ваканцията и се залових за работа. Така четири-пет дни преди откриването завърших и последните неща, които показвам. А заедно с тях - и цветни литографии на камък, които съм правил през 1996 година като студент в пети курс във Великотърновския университет. Имам също и някои стари картини върху платно, имам и нови - смесена техника, молив, акрил", обяснява Живко Лазаров.
За зрителя, навикнал честичко в тази зала да гледа загладени, лакирани и лустросани картинки, в много случаи откровено любителски, със сигурност ще бъде изненада /да не кажа шок/ срещата с изкуството на абстракцията. Затова пък за тези, на които душата им е тъгувала за артистична провокация, за откриване на цветни и графични метафори, за търсене на подтекстове, за удоволствието да споделяш триизмерния свят и да намираш в него музика, поезия, мъдрост, страст, любопитство, размисъл, волност и какво ли още не - за всички тях в залата на "Борисова" 6 цари усещане за празник. И който го е пропуснал, има само още два дни да му се наслади. 
Хората с въображение ще открият в работите на Живко Лазаров 
птици, силуети, изгреви, неосъществени срещи, разминавания на хора и луни
лутания в полунощни лесове, пътеки към непознати небеса, космически орбити, по които се спускат мислите за земното и преходното, стръмнини и върхове, но също и плавни мелодии, които са част от мирозданието, пълно с незададени въпроси и неизречени отговори. 
За него живописецът Николай Караджов каза в словото си при откриването на изложбата: 
"В чисто колоритен план, художникът борави умело с доста широк регистър от изразни средства - вертикални и хоризонтални петна и контури, ползва една богата градация от полутонове от тъмни стойности на черното, синьото или зеленото, до почти чисто бяло. Всичко това е оживено от силни и звучни акценти в червено, жълто, синьо, бяло.
Платната на Живко Лазаров звучат автентично - в тях и най-информираният зрител няма да открие и следа от чуждо влияние, нито пък заиграване с модни хватки и трикове. Авторът следва една своя линия на изразяване, която развива и усъвършенства. Най-добрите платна на Живко дават възможност за двойствено възприятие - имаме усещане за някакъв интериор или пейзаж и заедно с това сме наясно, че пред нас е една абстрактна композиция". 
Аз не съм изоставил напълно пейзажа, признава Живко Лазаров. "Пейзажът винаги ми е бил на сърце. Но 
в абстракцията се чувствам най-свободен
Връщам се често към реалистичните сюжети, но съм се улавял, че зареждайки се с фигуративното, винаги избивам на абстракции. Въпреки това смятам, че един ден ще направя изложба и с фигуративни неща", казва той. 
Вероятно това ще бъде също една доста интригуваща изложба - и със сигурност би било прелюбопитно как ще изглеждат неговите реалности, след като зрителят вече ги е виждал в полифоничната му трактовка. 
За него всичко започва, когато е ученик в пети клас. Учителката по рисуване забелязва дарбата на момчето и съветва родителите му да го заведат на уроци при прословутия Бай Киро - Кирил Станчев. "Заведоха ни двамата с брат ми Иван, който е четири години по-голям от мен, той също рисуваше. На един от уроците Бай Киро както разглеждаше рисунките, спря и ме тупна с ръка по рамото: "Живо, ще станеш художник!". Тогава брат ми се отказа, а скоро след това аз започнах да ходя на курс и при Румяна Паличева в Младежкия дом. И докато Бай Киро беше ревнив и се сърдеше, ако разбере, че не идваш само при него, Паличева ми казваше: "Ходи при него, рисувай, прави скици, а при мен ще работиш по натюрморта...". Заедно с това ходех на школа по китара и на колоездене - и това криех от Бай Киро. Но когато дойде време да се готвя за Художествената гимназия в Казанлък, Паличева ми каза: "Избирай!". И аз веднага съкратих китарата и колоезденето", разказва Живко Лазаров. 
В Художествената гимназия влизат пет русенски момчета, като и петимата са в челото на списъка. Класовете ни бяха по 15-16 души, ние, русенците, бяхме едната  школа, другата бяха бургазлии, спомня си Живко. "Гимназията е нещо невероятно, 
това са най-хубавите години - ти си един бял лист 
и попиваш всичко, което те въвежда в света на изкуството. Докато учехме ние, почина Дечко Узунов и училището прие неговото име. Там наистина са ми най-хубавите спомени - от дете ставаш човек... Още там бях решил, че ще се занимавам с графика - бях гледал илюстрации на Киро Мавров, Румен Скорчев. Завладя ме магията на пространствената линия. И нямах никакви колебания, когато кандидатствах във Велико Търново, беше ясно: графика!", продължава художникът. 
Междувременно обаче още в гимназията китарата отново се появява в живота му. "Още първата година ме взеха в групата на гимназията, казваше се "Розов октопод". После като се връщах в Русе, започнах да свиря с други групи по рок клубове, свирили сме даже и в Бургас, правехме записи... Първата ни група се казваше "Реквием", после бяха "Селект", "Джу бокс", "Агутадо", това, последното аз го измислих - това е надпис на табела, която в Испания слагат, когато билетите за концерта са свършили. После стана ясно, че това хоби яде много време. Но ето че сега то отново се събуди", засмива се Живко Лазаров. Само че сега е сменил китарата с микрофона - и излиза на сцената като вокал. Изведнъж разбрах, че такова нещо като "дърти години" няма, усмихва се художникът, който вече е не просто фен, а участник в Грийн рок феста. 
Но преди да стигне до равновесното делене на времето между рисуването, пеенето и преподаването, изминава дълъг лъкатушещ път. 
"Като завърших ВТУ, започнах да редувам работа в училище със свободна практика - сменях ги все с надеждата, че ще дойде момент на стабилност. Първото ми преподавателско място беше в училище "Йордан Йовков". Това беше през учебната 1996/1997 година. 
Заплатата ми беше три долара и половина, равняваше се на 10 000 лева
Изкарах един срок и се махнах. Времето беше ужасно. Помня, с приятели сядаме на ресторантчето "Рибката", по някое време един от нас отива до съседния магазин и като се връща, съобщава, че са вдигнали цените. И ние веднага си поръчваме още - в "Рибката" цените са още старите...", разказва Живко. 
В търсене на баланса, той преминава през Корабния техникум, през Строителния /там беше интересно с архитектурното рисуване, което директорката Камелия Денчева беше въвела, вмята художникът/, през "Васил Априлов" /то му било слабост, там се задържал най-дълго/, Спортното и Помощното "Св.св.Кирил и Методий". 
А през 2011 година кандидатства в Националното училище по изкуствата. "Извикаха ме, гласуваха ми доверие и започнах. И както винаги докато самият аз бях ученик, съм си казвал аз един път да се махна от училище, няма да стъпя повече, а установих, че работя тук с огромно удоволствие. Разбрах го още в първия ден, когато попаднах в НУИ. Вървях по коридора и изведнъж чух някой да свири на пиано "Hit the Road, Jack" /"Хващай пътя, Джак" на великия Рей Чарлз - б.а./. Разбрах, че тук е моето място. Давам си сметка колко много ми дават учениците. Тук нито един ден и час не си прилича с предишния. Днес можеш да се срещнеш със 100 различни характера и ако 20 от тях ти вземат по нещо, другите 80 ти дават", казва Живко Лазаров. 
И добавя: "Понякога си мисля колко благодарности всъщност дължа. Ако не беше брат ми, с когото започнах да рисувам, ако не беше разбирането на майка ми и баща ми, които в прекия смисъл на думата отделяха от залъка си, само и само аз да мога да уча и да следвам, вероятно нещата щяха да потеглят в друга посока. Така и сега - в Училището по изкуствата. Чувствам се добре - 
избрах да бъда учителя-неделен художник
Важното е да знаеш какво искаш и какво правиш, да не се суетиш и да не окайваш себе си. С времето разбрах, че Господ си знае работата - трябвало е да стана учител, това е част от мен. Като гледам понякога реакцията на някои от моите ученици, това, към което се стремят и което правят - се убеждавам, че не съм си загубил времето, а напротив - върша нещо смислено и стойностно. А за рисуване време винаги се намира. Ето, и сега успях", казва художникът, който посреща русенци на четвъртата си самостоятелна изложба.
Пътешествията са другата му слабост. Само преди дни се е върнал от Испания. Заедно с колеги от училището си организираме такива пътувания, ходим в галерии и музеи, сега бяхме в Мадрид и Толедо, казва русенецът. И добавя: "Да видиш на живо Ел Греко и Веласкес, Пикасо и Дали - това е наистина несравнимо преживяване". Те са обиколили Рим, Сиена, Флоренция, Неапол, вече кроят планове за следващото пътуване. За други Живко не мисли - преди време е поживял в Малта, но половин година му е била достатъчна, за да разбере, че България е неговото място, тук се чувства най-равновесен. Може би трябваше да мина и през това - така разбираш, че можеш да се справиш на много места и ти остава сам да избереш къде всъщност искаш да бъдеш, казва Живко Лазаров. Видимо спокоен, че е направил единствено верния избор.