Какъвто е моралът на първите ни футболни ръководители, такова е нивото и на футбола ни.
Такова заключение може да се направи за пореден път, особено покрай последния фарс с автор първия вицепрезидент на БФС Йордан Лечков. Това е човек, който се провиква често, че, видите ли, играе в съюза само от чисти подбуди и че тази игра не прибавя нищо в джоба му. 
Като дясна ръка на подалия оставка Борислав Михайлов деятелят от Сливен трябваше да наследи по право своя шеф. Но понеже игра и в борбата за кмет, по закон нямаше как да стане.
Тогава Лечков подписал протокол от заседание на Изпълкома, който делегира президентски пълномощия на Михаил Касабов. Човекът от Града на сините камъни обаче крушира на изборите и изведнъж се сеща да оспори документа пред съдия по вписванията. Вече иска да дърпа конците като временен първи в БФС и да бие шута на възпитания и кротък като нрав Касабов.
Този финт на Лечков не може да бъде описан по никакъв друг начин, освен като жалка борба за кокала. От "чисти подбуди". А и навярно по този кокал има нещо за ръфане, щом не изпитва никакъв свян да посегне с подсечка в гръб към другарчето си Касабов.
И после да се чудите защо футболът ни е на този хал! Или по-скоро да се чудите дали без нова генерация млади, смели и почтени началници в БФС скоро няма да смятаме загубите с под 5-6 гола за морални победи.