Димитровден 1185 година - да наречем ли това първия български Великден? Не би било нито невярно, нито несправедливо. Защото на 26 октомври преди 834 години избухва въстанието на Асен и Петър - първа крачка към създаването на Втората българска държава, която просъществува до 1396 г. (според някои до 1422), когато Видинското царство е превзето от Османската империя.
Предлагаме ви материала за въстанието на Асеневци на един известен русенец - професора по история от Великотърновския университет Пламен Павлов. Текстът е публикуван във в.“Труд“ по повод 83-ата годишнина от избухването на въстанието на Асеневци под заглавие „Петър и Асен - братята освободители“.

На Димитровден през далечната 1185 г. братята Теодор (Петър) и Асен канят в Търново гости от близки и далечни места. Поводът е освещаването на изградения от тях храм, посветен на Солунския чудотворец. Събира се голямо множество, присъстват дори видинският епископ и още двама владици. Атмосферата на празника обаче не е само "църковна" - напротив, тя е наелектризирана от мълвата, че "...христовият мъченик Димитър е напуснал града на солуняните, тамошния храм и пребиваването си при ромеите, а е дошъл при тях, за да им бъде помощник и покровител в делото...". Понасят се възгласи, че "не е време да се седи, но да се грабне оръжие и да се тръгне срещу ромеите /.../, сърцето да не се размеква пред коленопреклонни молби, но народът да бъде твърд като /.../ Увлечен от такива пророчески слова, целият народ масово грабнал оръжието. А понеже веднага им провървяло във въстанието, те още повече се уверили, че Бог гледа благосклонно на тяхната свобода /.../ Единият от братята, Петър, увенчал главата си със златна корона...".
Така според византийския историк Никита Хониат избухва освободителното въстание през есента на 1185 г.
По-големият брат Теодор заедно с царската корона приема името на "светия цар" Петър (927-969) в израз на възобновената държавна традиция. Два месеца преди това двамата братя са имали среща с император Исак II Ангел (1185-1195), която прераства в скандал! По-дръзкият Асен, който открито заплашва с бунт, е публично опозорен с няколко плесници... Според Хониат българските първенци умишлено търсят повод за замисленото от тях въстание, претендирайки за някакво "мъчнодостъпно" място в "Хемус". 
Въпреки разпрата с императора, Петър и Асен не са задържани, нито са подложени на по-специални репресивни мерки. Личната им среща със самия Исак Ангел, а не с неговите чиновници, показва, че те са 
хора от "по-първа ръка", чието благородно потекло и авторитет са широко известни
В писмата си до папа Инокентий III цар Калоян, по-малкият брат, помощник и наследник на Петър и Асен, споменава за пазените във фамилията "книги и законници на нашите стари царе". Нещо повече, той нарича Симеон, Петър и Самуил "прародители мои"!
Според френския хронист Робер дьо Клари преди въстанието Петър и Асен снабдявали императорската армия с ездитни коне - средновековният "еквивалент" на днешните бойни машини. Освен това братята явно са оглавявали български военни сили - обичайно явление във византийската армия през онази епоха. Нека отбележим, че името на търновската крепост Трапезица съвсем не идва от "трапеза", "трапец" и тем подобни наивни обяснения, а от византийското понятие "трапезити" - войници, пазещи пътища и планински проходи, сходни с по-късните войнигани и дервентджии.
Въстанието на Петър и Асен избухва близо две столетия след падането на Първото българско царство през 1018 г. 
Нашите предци така и не приемат властта на Византия
която продължава да ги третира като завладян чужд народ. Произволите и корупцията са обичайно явление в българските земи. От друга страна, защитата от чужди нашествия, често явление в земите между Дунава и Балкана през ХI-ХII век (на първо място на номадските народи печенези, узи и кумани), не е сред приоритетите на държавата. След серия от въстания и бунтове през XI век (сред тях се открояват онези на Петър Делян през 1040-1041 и Георги Войтех през 1072-1073 г.) при могъщата византийска династия Комнини нещата като че ли се успокояват. Това обаче е само привидно. През 1183-1185 г. Византия търпи военни неуспехи, а българското общество отново е обхванато от идеята за отхвърляне на "гръцкото робство", както е казано в Бориловия Синодик.
Петър и Асен изпъкват като политически водачи
които с интуиция и прозорливост избират историческия момент за начало на въстанието. Колебанията и страховете на своите сънародници те преодоляват с умела политическа пропаганда и желязна воля, както и с осигуряването на "небесна закрила". При тогавашното религиозно съзнание това е силен психологически ход. На събралото се в Търново множество е показана една "неръкотворна" икона на особено популярния св. Димитър, донесена от Солун.
Големият византийски град малко преди това изненадващо е превзет от нахлулите в империята италиански нормани. В солунския гарнизон е имало войници българи, с помощта на които реликвата попада при Петър и Асен. Прочутият светец е обявен за покровител на България, а образът му традиционно е върху монетите, сечени от българските царе. През лятото на 1186 г., когато византийската армия временно надделява над силите на въстаниците, Исак Ангел влиза в Търново, намира прочутата икона "в дома на Петър" и я връща обратно в Солун. Петър и Асен
преминават на север от Дунав и Днестър, като сключват военен съюз с куманите
Още през есента на същата 1186 г. те се завръщат в родината, като освобождават и немалка част от Тракия.
Идеята за приемствеността в българското държавно развитие е във фокуса на политиката на Петър, Асен и техните наследници. Заедно с Българското царство е възобновена и самостоятелната българска църква. За неин духовен глава с ранг на архиепископ е избран Василий, близък до братята български монах. Първият поход на въстаниците е за освобождаването на Велики Преслав. Преди 1196 г. страната има две столици - цар Петър резидира именно в старопрестолния Преслав, докато неговият по-малък брат и съвладетел цар Асен пребивава в Търново. 
Съзнанието за единството на българския народ от Дунава до Бяло море и планините на Албания е друг елемент от светогледа и политиката
на Петър и Асен. Те категорично заявяват, че крайната им цел е да съединят в едно Подунавието/Мизия и България, както тогава се е наричала голямата византийска провинция с център Скопие - "така, както е било някога...". В поречието на Вардар братята изпращат своя военачалник Добромир Хриз, а в своите военни походи цар Асен достига до Бяло море. И още нещо, като идеолог на възкресената българска държава в преговорите си с германския император Фридрих Барбароса през 1190 г. цар Петър пуска в ход идеята на Симеон Велики за българските права върху византийската корона! Тогава Петър и Асен обещават подкрепа на немските кръстоносци срещу Византия от порядъка на 40 хиляди конници.
Борбата с Византия съвсем не е била лека - независимо от неуспехите си, империята е разполагала с превъзхождащ българите стопански и военен потенциал. Това личи и от действията на Исак II Ангел в България през 1186, 1188 и 1190 г., когато той прониква на север от Балкана. През 1188 г. обсажда войската на Асен в крепостта Ловеч, а през 1190 г. и самата столица Търново. 
Енергичният Асен, който е главнокомандващ българските сили, противодейства успешно
благодарение на своя, признат и от ромеите, изключителен военачалнически талант. Взаимните удари продължават и през следващите години. Към 1193 г. напрежението провокира известни различия между братята - цар Петър е склонен на някакъв компромис с империята, докато Асен изпъква като "лидер" на най-радикалните сили. Това води до нарастването на влиянието на по-младия от двамата водачи, но така или иначе Петър си остава върховният владетел на възобновената българска държава.
Петър и Асен повече от осем века са в пантеона на нашата национална памет. С техните имена патриарх Евтимий вдъхва сили на своите духовни чеда за борба с османските завоеватели. 
Първите Асеневци са пример за нашите политически водачи от Възраждането
Раковски им посвещава книга, а в тефтерчето на Левски е записана песента на Добри Чинтулов за цар Асен и Трапезица... И, не на последно място, Иванко, "убиецът на Асеня", е сред най-омразните примери за предателство към българската кауза!
Няколко думи за един исторически парадокс - в матрицата на нашето мислене се е загнездил изразът "братя освободители", вменявайки ни мисълта, че винаги сме имали необходимост от "по-големи братя" и покровители. Куриозното обаче е, че в собствената ни история присъстват реални братя освободители! Такива в прекия и преносния смисъл на думата са именно Петър и Асен, възобновителите на средновековното Българско царство, великите държавници, които само за две десетилетия превръщат България от забравена и бедна византийска провинция в европейска политическа и културна сила.