Откога Русе не може да се похвали с футболист в националните отбори? Не помним откога, мина толкова много време. Но ето - едно наше момче се утвърди в държавния тим за състезатели до 19 години. При това играе редовно като титуляр в състава на селекционера Ангел Стойков. 
Кратката дотук кариера на Кристиан Върбанов е низ от доста сложни перипетии. Тревогата в семейството идва, когато младият национал е едва на 2 годинки. Тогава става ясно, че трябва да носи очила. Неочакваните и ранни проблеми със зрението не го спират да тръгне към футбола. Вече е около 7-годишен, когато родителите му го водят за първи тренировки в школата на "Левски" /Русе/. Има и логика - баща му Емануил Върбанов е футболен треньор. Дядо му - Георги Върбанов, също е бивш футболист. 
Момчето обаче е на път да опровергае приказката, че кръвта на вода не става.
В началото като че му липсва ентусиазъм и не проявява очакваната слабост към най-популярната игра.
Семейството даже умува дали да не го изтегли от терена. 
"В крайна сметка със съпругата ми 
решихме да му дадем един месец
Казахме си - ако и тогава не погледне с желание към топката, ще забравим за футбола", спомня си баща му.
Само че Кристиан минава през истинско преображение - през тези 30 дни стъпва първи и си тръгва последен от игрището в "Дружба". Даже играе с по-големи от него момчета, а първият му турнир е в Слънчев бряг. После преминава в набиращата по онова време сила школа на "Аристон".
"Реално негов първи треньор при подготовката му в "Аристон" бе Драгомир Григоров. С него почнаха да учат азбуката. Драго му помогна много", казва Върбанов-старши. 
Модата обаче в онези години е академията на "Литекс". Баща и син хващат пътя към Ловеч. На кастинга се изсипват куп треньори. Един от тях е русенецът Евгени Колев. Кристиан е едва на 11 години.
Конкуренцията е като за приемане в университет преди 1989 година - около 50 деца спорят за едно място
Кристиан влиза в игра, но го вадят от терена само след две минути!...
"Той бе първият, на когото подвикнаха да напусне игрището. Изтръпнах, стана ми криво, отидох при Колев и го попитах дали проблемът не са очилата. Колев се обърна към Кристиан, потупа го и му каза: "За тези две минути видяхме достатъчно! Браво! Добре дошъл при нас!", разказва Емануил Върбанов.
В академията на "Литекс" е като казарма - училище, тренировки, учене, тренировки, общежитие, храна, сън и пак отново по същата спартанска програма. За реда по цялата верига винаги са грижат по двама треньори. Някои от момчетата тепърва трябва да свикват с подобна желязна дисциплина и то далеч от дома си. 
"Ивайло Станев /русенец, който работеше тогава в "Литекс", а сега е в ЦСКА - б.р./ ми каза: "Слушай, ако издържи 1 месец, ще издържи въобще и напред в кариерата си", връща лентата назад Върбанов-старши.
И синът му 
не се огъва, даже тренира с групата на по-големите момчета
Негов треньор в Ловеч е Николай Димитров-Джаич.
С Джаич отборът на "Литекс" стига до финал в турнира за купата на БФС и печели на два пъти ученическата държавна титла. Кристиан е титуляр. И все така играе с очила. Борбен и неотстъпчив. Опорен халф. Винаги е бил такъв. Напоследът Ангел Стойков го ползва в националния отбор като централен защитник.  
"Позицията на халф ми допада, защото имам възможност да играя повече с топката", казва Кристиан.
И не се притеснява да говори по мъжки за проблема с очите. А диоптрите не са малко, над 6.  
"С очилата ми беше трудно, защото на практика бях лишен от периферно зрение. Сега съм с лещи", казва Кристиан пред "Утро".
Треньорите, за разлика от тъй жестоките понякога в подмятанията си момчета, не се интересуват с какво играе. Те оценяват безспорната му дарба.
И когато "Литекс" става вече ЦСКА, местят русенчето в София
За него този ход е дар от съдбата, защото той и баща му винаги са били фенове на "армейците".
Само че в столицата ги очаква неприятна изненада. Тренировките не вървят, а в отбора с наставник Сашо Борисов е истински хаос. Върбанов играе с тима в първенството на зона "София". По това време получава и първата си повиквателна за националния отбор с футболисти до 16 години. Селекционер на държавния отбор е Викторио Павлов. С тази селекция излиза на лагер в Германия и участва в контрола със сборен състав на Вестфалия. 
Върбанов-старши усеща, че този ЦСКА като че ли не е неговият и на сина му любим ЦСКА. И прибира сина си в Русе. Само че момчето е без отбор.
"Целта бе една - да играе някъде. Тогава ми се обади шефът на детско-юношеската школа в "Левски" /Сф/ Нестор Юруков. Обади ми се и Даниел Боримиров - и двамата го поканиха да тръгне веднага към "Левски", разказва Върбанов-старши.
Само че 
и там трябва да се пие от горчивата чаша
- и другият гранд се оказва гнездо на щуробаджанащина.
А Емануил Върбанов вече тренира юношите на "Дунав" до 19 година. Мисли, решава и рискува - прибира сина си в своя тим. За да избегне каквито и да било подводни камъни и злостни приказки, предлага на момчетата да гласуват за капитан. С гласове в кутия, таен и честен избор. 
Момчетата са единодушни - лентата трябва да е за Кристиан. Категоричен през този сезон е и наследникът на Върбанов-старши при юношите - Мартин Цирков. Той е убеден - неговият капитан е Кристиан Върбанов! 
Силните му игри с "Дунав" правят впечатление на Ангел Стойков, който му праща редовни повиквателни за националния отбор. Наскоро Кристиан играе с държавния тим три мача в рамките на германски подготвителен лагер. И в трите мача е на терена от първата до последната минута. Негов партньор в центъра на защитата е Християн Петров от ЦСКА. 
Ако искате да разберете какъв футболист е Върбанов-младши, може да се сетите за Тони Кроос или Стилиян Петров. С ръста си от 190 сантиметра и голямата си крачка покрива огромен периметър от терена.
Той е от мислещите играчи, от тези, които четат играта, премислят два хода напред и могат да градят
За него не е проблем да подаде извеждащ пас на 50 метра или да се нагърби с изпълнение на фаул. Не е от обичайните опорни халфове, които минават обикновено за разбивачи и "убийци". 
На кой от известните халфове иска да прилича? Отговаря, че не обича да имитира някого и не се опитва да напомня на когото и да било. В света на големия футбол има слабост към великия Лионел Меси и "Барселона". За него те са най-добрите. 
Голямата му мечта? 
"Първата ми следваща цел е да са наложа в мъжкия отбор на "Дунав". Ще се опитам да дам всичко", казва Кристиан.
Не крие, че 
интерес към него има от сериозни клубове, включително и от чужбина
Именити агенти следят всяка негова крачка и се интересуват от развитието му. Само че той продължава да мисли само в една посока - за "Дунав" е за времето, когато ще излезе като титуляр за представителния отбор. 
А и този час изглежда не е толкова далеч, защото старши треньорът Людмил Киров го включва редовно в подготовката на батковците. И има право да му гласува доверие. 
Това момче, минало през толкова перипетии в кратката си все още кариера, притежава всички качества да стане футболист, за когото ще се говори дълго. Пък и доказа - футболната кръв не става на вода.