Здравейте! От половин година се чувствам зле. По-точно преди половин година претърпях нещо странно - едно объркване и сърцебиене, което още не мога да си обясня. Месеци наред много се страхувах да не се повтори. Смених работата си. Харесвах старата работа, но шефът ме засипваше със задачи и главата ми беше пълна със срокове, контакти, търчане. Минах на по-спокойна работа и ето нови проблеми. Детето е на 1 година и 10 месеца. Като че ли се стреми да обсеби цялото ми внимание. Когато най-много ми се иска да ми е тихо, ще се скъса да ме дърпа за нейни занимания или да реве за щяло и за нещяло. Не мога да изпия едно кафе с приятелка. Гледам други майки наоколо - пият си кафето и си приказват, децата им спокойни, играят си и не са така залепени за майките си като моята дъщеря. Опитвам се да споделя с мъжа ми. Той или мълчи, или е раздразнителен, все едно само се оплаквам и го занимавам с глупости, а той е зает с важни служебни планове. Не мога да разбера аз ли съм станала много капризна и прекалено хленча - не бях такава, повярвайте ми, или той се промени. А детето постепенно ще се оправи ли? Чела съм Ваши отговори във вестник „Утро“ за децата от една до три години. Може би е само период и ще отмине? Женя, 28 г.

Здравей, Женя! Изглежда, че през последната година ти се е натрупало много напрежение. Има разлика, когато приемаме вдъхновено моментите на затрупване с работа, справяме се творчески, защото имаме сили, удивляваме се на интересните начини на разрешаването на задачите и това ни зарежда с енергия, и
периодите на пренапрежение, когато едва смогваме
Иска ни се да спрем, да сме в почивка. Всеки нов неочакван ангажимент ни раздразва така, все едно ни е дебнал и когато мъничко сме си поемали въздух от предното затруднение, ни се стоварва и той на главата.
От писмото изглежда, че ти се иска малко
тишина, пощада и внимание
от страна на съпруга ти, а срещаш неразбиране. Детето не те разбира, защото е малко, а съпругът ти - защото е зает с важни за работата му неща. На твоите послания за нужда от разбиране отвръща вероятно със същото - че очаква ти да проявиш разбиране към него.
Някои млади жени на твоята възраст и в подобно на състоянието, в което си в момента, са ми споделяли колко болезнено приемат забележки от съпрузите си, че изостават с домакинството, че са се пуснали по течението. Така може да се стигне до непълна откровеност към партньора поради страх от неразбиране, от отхвърляне. Може да се стигне и до отчуждаване и
там, където преди е имало любов
постепенно да започне да вирее силно разочарование и враждебност.
Казваш, че заради претоварването си загърбила работата, която си харесвала. Дали нейната интензивна динамика не е пасвала на твоите физически възможности, за което не ти е достигала нужната издръжливост? Дали пък натоварването ти там е било вследствие на недобре съставена организация от страна на шефа или пък недобра самоорганизация от твоя страна? Все пак в началото тази работа може би те е вдъхновявала? Представям си, че може да си била щастлива, когато си получила някога назначението си. Дали си имала фантазии за себе си в нея, които се разминават с реалността?
Когато загубим сигурност в нещо обичано
- работата, любимия човек, когато и най-близкото същество детето добавя към напрежението и раздразнението, какво друго ни остава? Може да изригнем навън и да залеем с лавата си обичаните хора. Едни са свикнали да причиняват щети на хората от обкръжението си и после бързо да "охлаждат атмосферата" с някакви поправки на отношенията. Други обаче се чувстват зле от това, което са причинили със слабостта, в която са изпаднали, и са допуснали да засегнат близките си. Когато усетят, че са на предела, с усилие те потискат ново изригване на този вулкан и може да си причинят
изригване навътре
В резултат може да отключат в бъдеще телесна болест. Може и само сигнал от тялото - нещо като това, което си преживяла преди половин година.
Избягвам да му давам определение. Някои читатели с опит от такова преживяване може би ще го разпознаят. Каквото и да е то, единичната му проява е само сигнал, че нашето психично и телесно напрежение има
предели, които понякога достигаме
Никой не е застрахован от такива кризи. Могат да се случат на хора с различни професии, включително и на лекари, а когато човек е по-млад, все още не е достигнал до мъдростта за разбирателство с нуждите и възможностите на тялото.
Разбира се, посещение при лекар и прием на медикаменти може да помогне, но ако продължаваме по обичайния начин, който ни е довел до това състояние, за да се балансираме, свикваме да приемаме средства отвън - хапчета, и да възприемаме като заплашителни задачите на живота, без да променим нагласата си отвътре. Може да създадем порочно отношение да считаме, че
проблемът ни е завладял и той ни контролира
По-добре би било, използвайки това клише - "да вземем проблемите в ръцете си", да вземем добри мерки за себе си чрез организацията на живота ни, да ограничим тяхното влияние и да изпробваме кога и как всъщност ние допускаме те да ни влияят и така да си създадем нагласа, че ние ги контролираме.
Колкото и по-спокойна да е дадена нова работа, през първите месеци нашата адаптация е пак на изпитание - нови шефове, нови колеги, взаимодействия с хора и организации отвън,
нови срокове в работата в етап на опознаване
А да не забравяме, че като фон ти си била изтощена от предишната работа.
Казваш, че си чела предишни консултативни отговори тук във вестник "Утро" за децата от една до три години и питаш: "А детето постепенно ще се оправи ли? Може би е само период и ще отмине?". Действително интензивното развитие в този период преминава през различни етапи, но това предполага родителите да са отзивчиви към нуждите на детето в тях, защото и преходите, и отделни етапи са свързани с голямо напрежение у детето, а то е малко и не знае какво и защо му се случва в този момент.
Всичко ново, което идва по реда си
- прохождането и проговарянето, после интегрирането на опита му, който ни се струва елементарен, но при неговата крехка психика е изключително сложен процес, в който се развива самосъзнанието, следва да се обгрижва със спокойствие и внимание и да се посреща с радост от родителите. Така то ще може да настрои положително възприятието си за новия опит, да асоциира новите си възможности с положителни емоции. Това ще му даде
важна основа в бъдеще да се справя
с всички промени и трудности, дори, Жени, в трудни моменти като твоя, в който ми пишеш писмото си. Не следва ли изводът, че, както ти се нуждаеш сега от подкрепа, от разбиране, така и детето всъщност показва, че се нуждае от твоята подкрепа с това, че те дърпа за всяко нещо? Може би в етапа на неговите нови нужди то те възприема като отсъстваща, отплесната и не на негово разположение. А то е още много малко, във време на важна за развитието му
зависимост от разположението на родителите си
за него. След всичко това, ако се върнем на въпросите ти - "А детето постепенно ще се оправи ли? Може би е само период и ще отмине?", следва да се запитаме - да се оправи от какво или за кого? За да премине по-леко в по-високото стъпало на своето развитие, за което трябва да бъде подпомогнато от родителите си, или за да стане безшумно и нетърсещо вниманието ти? Периодът ще отмине, но нуждата, която следва да се удовлетвори в този период, не е за отлагане, защото с идването на нови нужди в следващия период би нараснало пренапрежението на детето. На това психиката реагира или със застой, или с връщане назад. Ако за детето е важно
да се зарежда с "ток" от благоразположението на майката
откъде да вземе тя самата заряд за себе си, за да бъде отзивчива към неговите нужди? Има откъде, Женя. Може да си поиска ток от своята майка, като се обърне за помощ за грижите за детето. Също и от любовта, която възвръща всички сили и дава енергия.
Ако е нарушено общуването със съпруга в този момент, ако бариерите ти, които са се появили, са трудно преодолими поради изтощението ти, може би е добре да потърсите помощ от специалист, когото си изберете.
Споделяш за твоята раздразнителност спрямо детето - че то има нужда непрекъснато от вниманието ти, но и за напрежение между теб и съпруга ти, когато той е уморен. Може би чувстваш обида и се оставяш тя да те владее, не смееш да реагираш, задържаш я в себе си, потискаш се
за да не стане проблемът по-голям
А той може да стане по-голям, ако не решите да го преодолеете така, че в бъдеще в други трудни моменти да си спомняте за това и да имате увереност, че пак ще се справите.
Ако не намериш свои начини да се справяш със стреса в ежедневието, при психолог би могла да получиш подкрепа и с негова помощ да откриете този, който ще е подходящ за теб. Би могла да достигнеш до знание за по-лесни и добри
начини да поискаш помощ
от твоите родители и от родителите на съпруга ти. Те обаче може да са далече и да не са на разположение. При всички случаи с приоритет изглежда задачата с него да се преоткриете и да се свържете наново, като откликнете като вече по-големи на вашите взаимни нужди. Така ще си припомните множество важни и за двама ви
хора, неща и лични идеи със стойност за вас
от които да черпите допълнително сили. Щом ги усетите наново, ще почувствате израстването и повишаването на вашата увереност, че се справяте на този ваш етап, в този период на напрежение, който прилича на онова, което изпитва и детето ти, само че вие сте големите и можете за разлика от него да го направите един за друг и сами със себе си.
Така и доверието, уважението и любовта ще заемат важното си място в центъра на вашия съвместен живот и ще станат източник на сили и на вдъхновение за посрещане на всички нови задачи на живота.