След проливните дъждове през пролетта и началото на лятото, сега небивала суша мъчи местните фермери. Спеклата се от жегите земя не може да се разоре както трябва, затова есенната сеитба закъснява. Тъй като оптималните срокове вече изтичат, много стопани решават да оставят незаетите площи за догодина и да ги засеят с пролетници. А засетите досега пшеница и рапица са в лошо състояние.
От 2 юли в областта не е падал дъжд със стопанско значение. Около 70% от нивите са засети, но в много малко райони пшеницата е поникнала и стои в горния сух слой, така че може да изсъхне. Само сутрешните мъгли носят някаква минимална влага, голяма част от поникналите стръкове са на две листенца, има опасност да не зазимят правилно и да измръзнат. Още по-лошо е положението с рапицата, тъй като не може да се зарови дълбоко, обясни пред "Утро" председателят на фермерския съюз "Дунавско зърно" Иван Караиванов. 
Сравнително топлият октомври е довел и до увеличаване на болестите и вредителите, като житна муха за които жегите са благоприятни. Което налага допълнителни разходи за препарати.
Зависим много от климатичните условия, а тази година те са много неблагоприятни за целия бранш, обобщи Караиванов. Глътка въздух за земеделците е отлагането с три месеца на влизането в сила на Закона за горивата, който макар да не ги третира като търговци, ги натоварва с допълнителни изисквания за отчетност.