"Дидо, трябва да направите един малък музей - на Игнат Канев, в Горно Абланово"... От тази реплика в края на месец август започва всичко в историята, която следва. Казва я ректорът на Русенския университет чл.-кор.проф. Христо Белоев на медийния човек Димитър Липовански. Не е тайна, че професорът е довереник на канадския бизнесмен-филантроп от Горно Абланово. Предизвикателството е значимо: експозицията трябва да отвори врати около датата 6 октомври - рождения ден на Игнат Канев. По традиция по това време той пътува до България за благотворителни жестове и срещи с хората.
Липовански и неговият екип са точните хора по няколко причини
Следят изявите на Игнат Канев в Русенския регион от години и имат впечатляващ визуален архив. През 2014 г. по покана на фамилията Арена Медиа прави серия антропологични интервюта с Игнат Канев и членове на семейството. Разбира се - имат визуални свидетелства от 2013 г., когато филантропът става почетен доктор на Русенския университет, и още назад в годините. Но и нещо още много важно: има го партньорството с проф. д-р Николай Ненов - професорът по музеология е създал концепции за различни признати експозиции в България, живи и привличащи публика. Дни, след като благотворителната фондация "Игнат Канев" потвърждава ангажимента и финансирането, концепцията на музейната експозиция е готова. Основната й цел е да припомня, да вдъхновява и да увековечи името на Игнат Канев.
Ама той нали е жив, как така музей му правят, питат често в България
Идеологическите наслоения от миналото често водят до представи, че Героят трябва или непременно да е умрял, или поне да е "загинал геройски"... Мемориалното признание тук често води до парадокси хората да получават почит, едва когато тя вече не им е нужна... За разлика от Канада, например. Eдна от най-уважаваните инициативи за почит на град Мисисага - "Алеята на славата", чийто член е и Игнат Канев, е населена с усмихнати лица на млади, по-млади и още по-млади хора. Без значение от възрастта им. Мисисага е мястото, където живее и работи фамилията Канев - малко над 721 хиляди души население днес. А когато Канев стартира строителния си бизнес там, е просто констелация от двайсетина малки селища. Той строи първата триетажна сграда през 1956 г., после - първия квартал от дървени къщи, първата многоетажна жилищна сграда, първия небостъргач... Даже първото публично голф игрище. И това е разказано в експозицията в Горно Абланово. 
За Цвета Ненова, която е редактор на съдържанието, основен изследовател на визуалната информация и автор на постерите,
най-голямото предизвикателство е отговорността
Да разкажеш живота на една световно призната личност с факти и изображения, събирайки това в няколко десетки квадратни метра постери... Времето е толкова кратко да изградиш невероятната история на българското момче, тръгнало към съдбата си едва на 14-годишна възраст, за да се превърне в един от преуспелите бизнесмени и филантропи на Канада. Пътят му започва през 1941 г., от Австрия, по време на война. В Канада пристига през 1951 г. - с пет долара в джоба и почти никакъв английски език...
Основните извори са няколко: автобиографична книга на Игнат Канев, новото й издание на английски и български език, онлайн ресурси на университетите в Йорк и Торонто, на Русенския университет. От Канада оказват специално съдействие чрез дългогодишната лична секретарка на г-н и г-жа Канев - Трейси МакМейхън, която изпраща скромна колекция значими снимки от историята на фамилията.
И една безценна помощ: архивите на Велика Цанева - племенницата на Игнат Канев
Крехката жена от Горно Абланово е посветила част от живота си да събира снимки, вестникарски публикации, списания за известния вуйчо. Дарява за експозицията портрет на родителите му, негови снимки, предмети, родословното дърво. Та нали той си е дошъл за пръв път от Канада през далечната 1968 г. за нейната сватба! И така досега... През това време преводачката Милена Попова работи светкавично бързо по текстовете - целият музеен разказ върви на двата езика: български и английски. Явор Цанов реди съдържанието на постерите по мярка на пространствата, докато Роман Антонов и Юлиян Томов действат на място. Анелия Николова в печатницата на Русенския университет изпълнява проектите за часове. Христина Трифонова прави връзката между отделните сегменти, докато художникът Огнян Балканджиев рисува ли, рисува образи-места от местната история.
Да дадеш думата на героите, разказът да върви от първо лице
за да постигнеш автентичност и да потърсиш доверието на аудиторията - правилото важи и се спазва и тук. Целият музеен свод се опира на цитати от Игнат Канев: за птицата, която трябва да се гордее от гнездото си, за честността в бизнеса, за удовлетворението да даряваш, за откровението, че семейството е на първо място, после идват бизнесът, родината, страната, на която дължиш просперитета си. Безпристрастният професионалист обаче трябва да потърси корективите на героя: затова го има и мнението на другите, признанието, ордените... Футболната легенда Христо Стоичков гостува в дома му, президентите Георги Първанов и Росен Плевнелиев му отдават най-големите почести на България, министър-председателите Джъстин Трюдо и - преди това - баща му Пиер Трюдо, го почитат. Хейзъл Маккелиън е отдала 36 години от живота си на поста кметица на Мисисага - тя е приятелка завинаги и даже е идвала в Русе по покана на Игнат Канев.
Благотворителната фондация "Игнат Канев" е създадена през 1986 г. от съпругата Диди Канев и се фокусира в няколко приоритета: университетско образование, здравеопазване, социални дейности. В България - основно в Русенския регион, даренията вече надхвърлят осем милиона лева. Игнат Канев прави първото си дарение за една болница в Канада, още докато строи първите си къщи там. Жестът дава криле на бизнеса му и затвърждава увереността, че
щом можеш да помагаш на другите, това помага и на теб
В Русе и в Горно Абланово изгражда Канев центрове. В университетските градове Торонто и Йорк именуват сгради и улици на негово име. Човекът за едното си име живее. Държи на него. Когато през 1979 г. дарил пари да се построи детска градина в Горно Абланово, я вдигнали. На откриването сложили негов портрет над входа. А като си тръгнал, го сменили с портрет на комунистическия вожд от това време. Затова десетилетия по-късно казва волята си: името ми да е вградено в стената на дарението. За да не могат да го махнат оттам. Така е и с Канев център в Русенския университет. В музейната експозиция в Горно Абланово посетителите могат да видят уникална "Книга на спомените" - единствено издание. Сред документите е снимка на Игнат Канев пред неговия баралеф - заради тази случка.
Аудиовизуални свидетелства са организирани в специално създаден дигитален сегмент. Серия разкази от първо лице
срещат посетителите с образите на самия Игнат Канев, съпругата Диди и дъщерите Ана-Мария и Кристина
Всички говорят брилянтен български език - чуден, леко архаичен. Теодор Мечев и Мирослав Първанов работят по конструкцията на сегмента - събрани са над 20 свидетелства от медии и институции в България и Канада. Тези от вестник "Утро" са най-старите: от 1991 досега. Редом с видео от парламента на Канада, от българското Президентство и от университетски медийни канали. Разбира се, и от другите русенски медии.
Благодаря ви, вие сте изключителни професионалисти. Никога не съм си представял, че на едно толкова малко и компактно място може да се разкаже толкова много история. Това каза Игнат Канев, когато за пръв път видя музейната експозиция в Горно Абланово. Тя отваря врати днес, 19 октомври 2019 г., за всички, които пожелаят да се почувстват малко повече горди от страната, в която живеят.

Ана АЛЕКСАНДРОВА