За Еврозоната рецесията не се задава, тя вече е тук. Това коментира финансистът Емил Хърсев в ефира на Bloomberg TV Bulgaria относно представянето на европейската и конкретно българската икономики. По думите на експерта за задаване на рецесията е можело да се говори преди шест месеца, когато се е наблюдавал един, макар и забавящ се, устойчив икономически ръст.

„В момента имаме свиване на брутния вътрешен продукт (БВП) в редица страни от Еврозоната. В България той продължава да расте, но това е по-скоро въпрос на инерция“, каза Хърсев.

„В света продължава една криза, която временно беше в ремисия, тъй като основните причини за кризата от 2007-2008 г., не са решени, те само бяха туширани. Наистина имахме период на относителен растеж след края на дългогодишната депресия, но този растеж се оказа крехък. Проблемите не са решени, зомби фирмите, които не могат да се издържат сами, не са напуснали пазара, продължават да се подхранват от отрицателните лихвени проценти“, каза Хърсев и добави: „Има опасност цялата банкова система в Еврозоната да пострада от политиката на отрицателните лихви, това е един гигантски проблем. Проблемите не се решават, като просто си пъхаш главата във финансовите пясъци“, добави финансистът.

Въпреки това ЕЦБ аргументира своите нови понижения на лихвите с твърдението, че благодарение на ръст в кредитирането и подхранване на компаниите по този начин новата рецесия може да бъде преодоляна сравнително бързо.

Идеята за криптовалутата на Facebook – Libra – има за цел да ограничи монопола на ЕЦБ и националните централни банки при емисионната дейност. Въпреки че на пръв поглед този проект би ограничил евентуалните негативни последици от действията на банките, а също така би направил разплащанията по-евтини и по-бързи, той крие и много рискове.

„Идеята е да се създаде единна световна валута и разплащателна система плащанията в рамките на този твърде широк пазар, без намесата на държавата. Опасностите са много. Така например би било твърде лесно да бъде атакуван емисионният монопол, т.е. основната част от парите в света да се емитират по една различна схема, която да направи невъзможен сегашният вид рефинансиране и парична политика, която се основава върху контрол на паричното предлагане“, обясни Емил Хърсев и добави: „Но за да може всяка национална централна банка да контролира паричното предлагане на своя местен пазар, тя трябва да е единствената, която предлага пари в дадената страна“.

По думите на експерта, ако един ден Libra бъде въведена в цял свят, то ще станем свидетели на един общ дигитален пазар за платежни услуги, на който ще има възможност въпросните услуги сериозно да поевтинеят и да се ускорят.

„Сегашните забавяния при обработката на плащанията няма да се налагат, няма да има нужда от посредници между страните по плащането. На практика ще имаме единна световна валута, но издавана от един независим център - Libra Association. Този потенциален бъдещ свят обаче би бил опасен, защото въпросната асоциация ще може с един клик на мишката да изключва от платежната система  не само отделни личности и фирми, а и цели държави. През последните пет години имаше доста случаи, в които видяхме как се прави това – по нареждане на американската администрация банки от няколко страни бяха изваждани от световната система за разплащания. Имахме изключване дори на цяла държава – Северна Корея“, обясни Хърсев.

Друга голяма опасност според финансиста е фактът, че в частна корпорация ще започне да попада огромно количество опасна за потребителите информация – какви продукти си купуват офлайн и за какви суми. „Вече няма да се събира само маркетингова информация. Огромен обем опасна финансова информация ще се съсредоточи в частни ръце“, заяви Емил Хърсев и предположи, че проектът за Libra в бъдеще ще бъде спрян насилствено от регулаторите по света, защото централните банки ще защитят емисионния си монопол.