Русенски екип на БНТ показа преди десет дни в рубриката „Знание.БГ“ на националната телевизия интересен филм за Тараклийския университет, за Българския теоретичен лицей „Васил Левски“ в Кишинев и  за образованието на бесарабските българи в Молдова. „Утро“ покани автора на филма Ралица Маринова да опише видяното и почувстваното сред българската диаспора в Молдова.

63 000 - това е броят на етническите българи, които живеят в Молдова. Около 15 000 от тях са в Тараклия - административен и културен център на българите в бившата съветска република. Честването на 15-ата годишнина от основаването на Тараклийския държавен университет "Григорий Цамблак" е поводът, който ни води тук. На входа на градчето ни посреща табела с надпис "Центр болгар Молдовы". Спираме до полицейски служител, за да попитаме за пътя до университета. Докато се опитваме да обясним накъде сме се запътили на позабравения от ученическите ни години руски език, младият мъж ни пита с усмивка: "Българи ли сте?". На утвърдителния ни отговор, отвръща: "Не се мъчете". И на чист български ни обяснява как да стигнем до висшето училище.
Вече сме тук. Посрещат ни топло. Интересуват се как сме пътували и къде ще отседнем. Предлагат чай. 
Ректорът на университета, доц. Мария Паслар, усмихната и лъчезарна жена, разказва с вълнение за подготовката на екипа за 15-я рожден ден на висшето училище.
Тръгваме на обиколка. Влизаме в час по български език, воден от доц. Васил Кондов - един от първите преподаватели в университета. Разказва, че сред възпитаниците му има не само бесарабски българи. Местните диалекти се оказват най-сериозната спънка за изучаването на българския език. Сред студентите има и от близките гагаузки села. Като първокурсничката Мария Фучеджи, с майка българка и баща гагауз. Не крие, че знае български език много по-добре от гагаузкия. 
В аудиторията на доц. Кондов 
се срещаме и със семейство Тодорови - Мирослава и Александър. Тя е от Казанлък, а той от Тараклия
Заедно са от 15 години. Срещнали се, докато Сашо учел в България. След това решили да следват заедно педагогика в Тараклийския държавен университет. В началото били скептични, но сега не съжаляват. Признават, че възнамеряват да се завърнат в родината след завършването си.
В съседната зала ни посреща сърдечен женски смях - на преподавателя по литература доц. Елена Рацеева. Тя пътува два пъти в седмицата от Кишинев, за да преподава тук. В часа анализират юбилейно слово на Иван Вазов по повод 70-я му рожден ден. Студентите видимо не се затрудняват нито да пишат, нито да говорят на български. Доц.Рацеева не пропуска да ги похвали. И не само казва, а и показва, че ги чувства много близки. Като роднини, както самата тя казва. Затова не се изненадвам, когато ни изпраща с думите: "Аз ги обичам".
Звучни български ритми се разнасят по коридора и ни отвеждат в кабинета по музика. От доц.Паслар научаваме, че над 95% от завършилите музикална педагогика тук, успяват да се рализират професионално като преподаватели по музика, музиканти и танцьори в Професионалния ансамбъл "Родолюбие" и читалище "Олимпи Панов", в Дома на културата и Школата по изкуствата. 
След секунди
сякаш попадаме в машина на времето
Етнографският музей в Тараклийския университе ни отвежда в 19 век. Подредената в три стаи експозиция показва бита на бесарабските българи отпреди 100 години и разказва за поминъка им. 
Доц.Паслар не премълчава, че въпреки силният български дух, съхранен между стените на университета, са изправени пред редица предизвикателства. Демографската и миграционна криза не са ги подминали и това се отразява негативно на финансирането.
Но решение има. Докато сме там, достига новината, че на среща на българския президент Румен Радев с молдовския му колега Игор Додон са били обсъдени възможностите Тараклийският университет да се трансформира във филиал на Русенския.
Съвместната работа на висшите училища датира още от създаването на университета в Тараклия. Преди 5 години, от там са заявили желание да се присъединят към Русенската Алма матер. И оттогава се работи активно в тази посока. 
Тръгваме си с надежда от Тараклийския университет, че той ще продължи мисията си на пазител на българщината в региона. 
Но с това не приключва срещата ни с българската общност в Молдова
Отправяме се към Кишинев, където се намира Българският теоретичен лицей "Васил Левски". Приятно изненадани сме от факта, че тук се обучават 360 деца от 1 до 12 клас. И точно както в Тараклийския университет, и тук учениците не са само от българската общност. Директорът, Наталия Ярославская, ни показва училището с вълнение. По коридорите срещаме бившата възпитаничка на лицея Алина Стоянова. Тя разказва, че в семейството й говорят само български и пази топъл спомен от посещението си на българското Черноморие. И допълва, че се е почувствала като у дома си и няма търпение да се върне отново.
В стаята на второкласниците ни посрещат с две български стихотворения. Отново звучи българска народна песен. Този път я изпълнява седмокласничката Делия Паола Перчун. От гагаузки произход. Родителите й я записали в училището още в първи клас. И не съжалява. Да, българският я затруднява, но го говори твърде добре за език, който не й е роден. 
Влизаме в часа на Катерина Данаилова - преподавател по история, култура и традиции на българския народ в лицея в Кишинев. Тук е вече пета година по Постановление 103 на Министерския съвет. Тя е 
един от тримата учители от България, които работят в лицея
По пламъчето в очите на възпитаниците й разбираме, че е успяла да спечели интереса и вниманието им. Активни са и присъствието ни не ги смущава да вдигат ръка и да отговарят на поставените въпроси за историята на България. 
Катерина Данаилова пристига тук след 25 години учителски стаж в родината. Споделя, че всеки ден, още с отварянето на училищната врата, усеща силата на българския дух тук.
"Урокът, който научих от тези деца е, че няма нищо по-ценно от това да съхраниш родовата памет", казва учителката по история и не сдържа сълзите си. 
На тръгване ни очаква още една изненада. В двора на училището виждаме 
модерна спортна площадка, подарена от Ротари клуб Русе-Дунав
"Дела трябват, а не думи!" С тази мисъл на патрона си Васил Левски ни изпращат от Българския теоретичен лицей в Кишинев. И вярват, че ще намират все повече последователи в благородната си мисия да съхранят българското самосъзнание и любовта на бесарабските българи към родния им език и техните корени. За да продължат да носят България в сърцето си, дори и на стотици километри от нея.

Ралица МАРИНОВА