- Госпожо Николова, всички говорят за върховенство на закона. Вие как тълкувате това?
- Темата за справедливостта и възмездието винаги е вълнувала хората. Дефицитът на справедливост, както всички се изразяват, може да се реже с нож във въздуха. 
Смятам, че едно от големите очаквания към бъдещия кмет е да направи пълен одит на управлението досега, да се види как са правени обществените поръчки, в колко фирми са съсредоточени парите на града, кой е живял добре на държавна и общинска ясла. Много важно е да се разбере дали срещу дадените пари ние сме получили очакваното качество. Фактически русенски фирми отсъстват от важните проекти, които благоустрояват точно този град и всичко би трябвало да се прави в интерес на тези граждани. Огромен по мащаби ресурс не остава тук, в Русе, а пътува към други градове, където са централите на тези бизнес субекти.
Аз знам как се върши одит, знам как се събират доказателства и съм наясно кога има данни за престъпен състав или административно нарушение. Когато открия такива, винаги влизам в съда. Силата ми е в събирането на доказателства, в анализа им и отстояването на обществения интерес.
- Вярвате в неговата независимост?
- Вярвам в неговата мъдрост.
- Да, но съдът наложи глоби на фирми, които замърсяват въздуха на Русе, а хората продължават да съобщават за зловония.
- Без доказателства няма съдебно решение. Освен това трябва да допълня, че нашето законодателство е модерно и ние сме приели всички норми, които важат за всяка страна, членка на ЕС. В този смисъл и фирмите производители трябва да се съобразяват със закона. Познавам добре нормативната уредба, включително и екологичната част. В този смисъл съм убедена, че трябва да има производство, но то да е съобразено с нормите за чистота, за здравословни условия на работещите и за отговорност към околната среда.
- В този смисъл какво е отношението ви към екологията на Русе?
- Вижте, синът ми се роди през 1980 г. Питате ли ме как съм преживяла хлорните обгазявания! Тогава заради българо-румънската дружба, която не биваше да бъде помрачавана, цял град беше подложен на геноцид. Сега нямаме такава обвързаност и всичко е в нашите ръце - българското законодателство и българските контролни органи.
Вече имаме план, направен от специалисти, които ме подкрепят, на осем места в жилищната част на града да поставим измервателни станции, както и на четири локации около промишлени обекти. Ще купим такива от общината и ще работим с доказателства за замърсяванията.
- Трябваше ли му на Русе толкова много фабрики и  леярна?
- На Русе му трябват инвестиции. Това, което направихме с моя екип, беше да създадем Индустриалния парк. През 2003 г., когато фирмата „Шише Джам“ се отказаха да инвестират в Русе, за нас стана ясно, че общината трябва да разполага с терен, който да е газифициран, електрифициран, водоснабден и с пътища. Така направихме Парка. Държавният терен от 700 декара беше прехвърлен на общината и в последствие фирмите разположиха там своето производство.
За добро или лошо нямах възможност да направя нито една първа копка или да прережа лентичка за откриването на нито един от заводите. Интересно хрумване на собствениците на френския завод е да запечатат подметката от обувката на кмета, откривал завода. Всеки може да види, че няма токче.
Правилно беше да направим Индустриален парк и аз се гордея с това, че успяхме.
- Как оценявате развитието му?
- Опасявам се да не кажа, че идеята е опропастена, защото после са продавани терени не за инвестиции, а като недвижими имоти с цел препродаване на значително по-висока цена. Освен че е разочароващо, това също е за проверка според закона.

КУПУВАНЕТО И ПРОДАВАНЕТО НА ГЛАСОВЕ Е ПРЕСТЪПЛЕНИЕ!