Д-р Огнян Игнатов е завършил Медицинския университет в Плевен през 1991 година. Две години след това работи като началник на селски здравен участък в Раданово, община Полски Тръмбеш, откъдето е родом. През 1994 година постъпва в отделение „Неврохирургия“ към тогавашната Окръжна болница-Русе, а след 5 години защитава специалност „Неврохирургия“. След това специализира при светилата в неврохирургията проф.Венцислав Бусарски и проф.Кирил Романов в неврохирургичната клиника към Медицинската академия в София. От 13 май 2015 година д-р Игнатов е началник на отделение „Неврохирургия“ в УМБАЛ „Канев“, където работи вече 25 години.

- Д-р Игнатов, какво представляват мозъчните аневризми?
- Мозъчните аневризми представляват разширения на мозъчните съдове. За да се разбере механизмът, по който те се получават, трябва да се знае анатомията на стената на кръвоносните съдове. 
Стената на кръвоносните съдове има три слоя - вътрешен - туника интима, съставен от ендотел, среден - туника медия, изграден от гладко-мускулна тъкан, и външен - туника адвентиция, изграден от съединителна тъкан. Характерното при мозъчните съдове е по-малкото съдържание на еластични влакна в средния слой на съда - туника медия, което, съчетано с хемодинамичен стрес при някои заболявания, води до промени в лумена на съда предимно
в областите на разклонението му, където най-често се срещат аневризмите
Това заедно с атеросклеротичните промени, инфекциозни заболявания и травми водят до образуването на аневризмите.
- В коя част на мозъка са разположени мозъчните аневризми?
- Най-често мозъчните аневризми са в предната част на вилизиевия кръг - около 80%, след това в тилната част - 10-15%, и по-рядко в областта на басейна на артерия базиларис в близост до малкия мозък. 
Според големината си аневризмите са разпределени в три групи - малки до 10 мм, големи 10-24 мм и гигантски над 25 мм. По своята форма биват предимно сакциформени /балонообразни, торбовидни/, при които се различават шийка, тяло и дъно, като стената им се изгражда от интима и адвентиция, съвсем малка част от туника медия и по-рядко фузиформени /вретеновидни/, които се срещат при по-големите мозъчни съдове.
Често при един пациент се срещат няколко аневризми
разположени в различни области на мозъчното кръвоснабдяване.
- Има ли симптоми, които да подсказват наличието на мозъчна аневризма?
- Симптомите на неруптуриралата мозъчна аневризма са разнообразни и зависят от разположението и големината й. Малките аневризми обикновено не дават някаква значима симптоматика. Понякога пациентът може да чувства пулсиращо главоболие, което да се засилва при високи стойности на кръвното налягане. Големите и особено гигантските аневризми водят до притискане на съседни структури на мозъка по типа на туморните образувания и могат да доведат до проява на неврологична симптоматика. 
За сведение, има описан такъв случай на диагностицирана аневризма на предната съединителна артерия с гигантски размери, довела до прогресивно намаляване на зрението на пациент и дори до слепота. По този повод е направен скенер на пациента, който е открил
гигантска аневризма, притискаща зрителните нерви
в областта на хиазма оптикум /мястото, където се кръстосват очните нерви/.
- До какви усложнения за пациента може да доведе наличието на мозъчна аневризма?
- Непълноценната съдова стена в областта на аневризмалния сак при определени обстоятелства води до най-честото усложнение на мозъчните аневризми, наречено руптура /спукване/ на стената и получаване на субарахноидален кръвоизлив.
Това е опасно състояние за пациента, защото кръвта се излива извън мозъчните съдове и уврежда мозъка в съседство. Също така кръвта дразни съседните кръвоносни съдове и води до тяхното свиване /вазоспазъм/, който от своя страна води до нарушаване на кръвоснабдяването на мозъка в съседните на кръвоизлива зони поради намаляване на притока на кислород и хранителни вещества. Трябва да се знае, че
мозъчната тъкан е изключително чувствителна на недостиг на кислород и хранителни вещества
при което може вторично да се получи инсулт, а ако съдът в съседство се запушни, се стига и до исхемичен мозъчен инсулт.
- Какви обстоятелства благоприятстват спукването на аневризмата и последвалия кръвоизлив?
- Рисковите фактори за възникване на субарахноидален кръвоизлив от мозъчна аневризма са недобре лекувана артериална хипертония, тютюнопушене, злоупотреба с алкохол, употреба на лекарства - симпатикомиметици, генетичен риск /бъбречна поликистоза, Ехлер Данлос синдром / и други.
- Спрете се по-подробно на отделните фактори.
- Тютюнопушенето например изменя структурата на епитела, който изгражда стените на съдовете.
Нелекуваната хипертония води до резки промени в кръвното налягане и до високи стойности
при които рискът от разкъсване на аневризмалния сак е много по-голям. Алкохолът води до намаляване на еластичността на съдовете и ги прави по-ригидни и късливи.
- Как се поставя диагнозата?
- Диагнозата на мозъчните аневризми са поставя най-често по спешност, и то с компютърна томография /скенер/, който показва мястото и обема на кръвоизлива. Типичната диагностика, тоест къде е разположена аневризмата, се осъществява с контрастно вещество, наречено ангиография или с конвенционална ангиография. Друг метод за установяване на аневризма е ядрено-магнитна резонанс ангиография. 
- Каква е клиничната картина на субарахноидалния кръвоизлив?
- При него обикновено началото е остро, драматично, с
нетърпимо внезапно главоболие най-често в тилната част на главата, разпространяващо се към шията
в съчетание с гадене, повръщане и светобоязън. Понякога може да започне и с епилептичен гърч, а впоследствие да доведе до психомоторна възбуда и рязко нарушение в съзнанието към унесеност, сопор /необичайно дълбок сън/ и кома. След появата на първите оплаквания на аневризмалната субарахноидна хеморагия впоследствие се развива различна по тежест неврологична симптоматика според локализацията на аневризмата и кръвоизлива. Важно е пациентите да знаят, че аневризмалната субарахноидна хеморагия представлява 1-7% от мозъчните инсулти и засяга най-често хора от 40-60 години.
В редки случаи аневризмата започва с по-лека хеморагия, която предхожда от 6 до 20 дни субарахноидалния кръвоизлив. Тя се изразява в леко тилно главоболие, което се повлиява по-трудно от аналгетици.
- Какво е лечението? 
- Пациентите се настаняват в болница, като тежките състояние на сопор и кома влизат в интензивно отделение, където се започва терапевтично лечение на мозъчния оток с противогърчови средства, повлияващи съдовия спазъм за профилактика на вторичните увреди на мозъка. Доказано е, че
оперативната намеса, извършена при изразен вазоспазъм, не води до добри резултати
Важното при тях е да се следи за възникване на хидроцефалия, която се дължи на натрупване на кръв в базалните цистерни на мозъка и затрудняване на ликвороотичането, което налага поставяне на ликвородрениращ шънт. 
Освен това по време на лечението се преценява оперативното лечение, като основен критерий за него са две скали WFNS-Глазгоу кома скала и Хънт и Хес скала, които се базират на степени на промени на съзнание и неврологичен дефицит. Най-добри резултати от оперативното лечение на пациенти с аневризми има при неруптурирални аневризми или при такива, които добре са се възстановили след остър кръвоизлив. 
- Има ли опасност от рецидив след излекуването?
- Пациентите, които живеят без операция за изчистване на руптурирала аневризма, са с висок риск да получат повторен кръвоизлив. По статистически данни той протича с по-висока смъртност и инвалидност. Това показва, че
оперативното лечение има за цел да се изключи аневризмата от мозъчното кръвообращение
за да не предизвиква повторен кръвоизлив.
- Кои методи на лечение на аневризмите се използват в България?
- Първият е микрохирургичният метод, чийто основоположник проф. Гази Яшаргил през 1960 година популяризира клипсирането на мозъчните аневризми, използвайки микрохирургична техника чрез поставяне на аневризмални клипси. Сега тази техника е възприета като стандарт в хирургичното лечение на мозъчните аневризми. 
- Какво представляват аневризмалните клипси?
- Това са малки титаниеви щипки, които се поставят в основата на аневризмалния сак и прекратяват циркулацията на кръвта в него. Този способ е класически и се осъществява с операционен микроскоп и специален набор за микроневрохирургия.
 Наличието на аневризми с широка шийка и на гигантска аневризма не позволяват да се обхванат с клипс и да се изключат от кръвообращението.
Друг метод е съвременната ендоваскуларна методика, която е широко използвана в момента
Тя е изобретена през 1991 година от италианския неврохирург проф. Гуидо Джулиелми с въвеждането на откачащи се спирали. Това е минимално инвазивен метод за лечение на мозъчните аневризми, при който най-често през бедрената артерия със специални микрокатетри и под рентгенов контрол се достига до аневризмата и тя се запушва. Поредица проучвания доказаха високата ефективност на този тип лечение при сравнително по-нисък процент на усложнения в сравнение с хирургията. Наскоро този метод бе приложен успешно на наш съгражданин в столична клиника. Накрая искам да посъветвам русенци при най-малките симптоми за продължително главоболие да потърсят навреме помощта на неврохирург, защото навременното започване на лечението, бързото диагностициране и преценката за оперативно лечение водят до по-добри резултати, особено при случайно откритите аневризми по повод други оплаквания.