Здравейте! Пиша отдалече, но това няма значение, след като с интернет всички сме близо един до друг. Не само сме близо за свързване с когото пожелаем, но за съжаление в социалните мрежи то става публично достояние. Не знам как да го разкажа. Ако го направя, това означава, че отвръщам със същото, от което съм засегнат. Няма да посочвам човека и това, което се случи между нас, или по-скоро не се случи, и ето, че вече съм или тема №1, или тема №2 ежедневно и по много пъти в профила на човека в една социална мрежа. Исках да възразя, да се обадя по телефона, директно да кажа, че това е несправедливо, но, разбирате ли, обективно погледнато, в коментарите, които разпознавам, че са атака срещу мен, не съм назован по име и те са ограничени в профила на човека до достъп на приятелите му, не се виждат масово от всички. Не знам колко време ще продължи това. Каква заблуда е да не подозираш, че на вид високоинтелигентен човек може да прибягва до такава война! Все едно съм някакъв злодей, някакъв демон. Споделих с приятел, на когото показах тези публикации. Казва ми да не изпадам в параноя, че е възможно да не съм аз мишената, а някой друг. Това не ми помогна много, затова Ви пиша, знаейки, че писмото и отговорът се публикуват и като допускам, че има и други хора с моя проблем, които нямат на кого да споделят, нито възможност да се защитят. Емо, 29 г.

Здравей, Емо! Споделеното дава повод да се замислим каква част от живота като взаимоотношения с другите и от вътрешния ни живот - възприятия, мисли, чувства, преживявания, заема виртуалната социална мрежа и доколко тя е виртуална или напълно реална.
В психологическите консултации, както и тук във вестник "Утро", обръщаме внимание на чувствата на човека, който се нуждае от подкрепа. В твоето писмо си се постарал да не разкриваш този (или тази), който ти причинява неприятности, и покрай това си спестил, с което вероятно и потиснал, твоите чувства. Ще разгледаме
етичната страна на проблема
която като че ли е повече акцент в писмото ти, а покрай това и емоционалното отражение на такъв проблем, за да бъде консултацията, както и ти би искал, полезна и на други хора в подобна ситуация, а също и на тези, които я причиняват, без да си дават сметка как това се отразява на засегнатите.
"Пиша отдалече, но това няма значение, след като с интернет всички сме близо един до друг". Първите ти думи може да отключат у читателите много посоки на разсъждения. Наистина, в интернет няма километрична отдалеченост. Това е голямо облекчение, когато между хората има искрено близки отношения. Ние сме си под ръка и за ново свързване. 
Леснината за свързване изкушава
за бързо установяване на контакт. Толкова бързо, че създава и измамно чувство за близост, и предизвикателство за съобразяването на нашите и на чуждите граници. Няма време човек да прецени докъде допуска другия, когато още не се познават достатъчно; каква част от себе си разкрива, дали присъства с една публична маска, която си е създал да го представлява специално в социалните мрежи.
"Не само сме близо за свързване с когото пожелаем, но за съжаление в социалните мрежи то става публично достояние". Да, Емо, може да стане
публично достояние по наша воля или по волята на друг
Това предполага риск не само ако не познаваме някого достатъчно. Може да сме познавали отдавна човека от реално, непосредствено общуване. През това време обаче той се е развивал, променял. На някакъв етап на развитието му и на събитията в живота му той може да е особено чувствителен към дадени обстоятелства и безразличен към други. Попадаме на него в социалната мрежа, очакваме, че срещаме онзи човек, който имаме в представите си, но ето че го виждаме в нова светлина. Много са вариантите на взаимно възприятие - и ние се развиваме и човекът отсреща също може да ни открие
различни от очакванията му за нас
Не разказваш по-конкретно ситуацията на вашето свързване и разминаване, защото не би искал да причиниш същото, от което си засегнат. Как може да се чувства човек, който е тема номер едно в мислите на някого, с хъс за наказване, и то публично, в профила му в социална мрежа? А какво ли мисли и чувства и другият? Някой би предположил, че си бил значим за този човек и неочаквано за него си направил нещо трудно простимо. Друг би допуснал, че човекът е егоцентричен, за него чувствата му са с по-висока стойност от тези на другите, възмутен е от теб и решава, че е в негово право да налага
наказание "обществено порицание"
което имаш да изтърпиш.
За разлика от него (или нея), ти си бил склонен да разрешиш тази ситуация директно - да се обадиш по телефона, да възразиш на несправедливото отношение. Кое те спира - коварството на анонимните послания, нали? В коментарите, в които се чувстваш атакуван, всъщност не си назован. Би изглеждало, че си приписваш, че в тях ти си герой. Няма доказателства, че визират теб. А нали всеки има право да си споделя каквото реши с близките си приятели, макар да не знаем колко са те на брой в социалната му мрежа.
Нека поясним нещо за
хора, които не ползват интернет социална мрежа
за да разберат по-добре тази част от проблема, който описваш, Емо. В социална мрежа човек може да определи дали дадена негова публикация да е видима за всички негови контакти там, включително и за външни посетители, или да е ограничена само до тези, с които взаимно са установили приятелство или пък да е с видимост само тези, които е посочил като най-близки приятели. Атаките, които считаш, че са срещу теб, не са с масов достъп, а са с видимост за приятелите му. В социалните мрежи обаче има много хора с над хиляда приятелства, сред които защо не сто-двеста по-близки приятелства. Така дори и този най-ограничен достъп е достатъчно публичен. Интересно е също колко от тях биха могли да бъдат засегнати. Възможно е атаките да уцелват само теб заради това, за което допускаш, че човекът ти е ядосан. Може и, както е предположил приятелят ти, те да са насочени към друг, или пък да са така написани, че
с една публикация да се засегнат няколко души
Особено ако лицето с поведението си предизвиква едни и същи последствия във взаимоотношенията си. Какво разбираме за него? Че за разлика от теб не е склонно да изразява директно чувства и отношение към някого, от когото може да е засегнато. Сега хвърля ракети с малък или със среден обсег - сигнални или поразяващи, не знаем със сигурност, защото не виждаме другите възможни "поразени обекти". Допускаме за човека, че може от малък да е виждал такива отношения сред близките си, или пък в израстването си може да е попивал подобно отношение от връстници, родителите му да не са забелязвали, да не са му давали другата гледна точка - как това се отразява на хората, и да е растял нечувствителен, разглезен, егоцентричен, винаги готов да раздава наказания за всичко, което не е в негова полза. Причудливи са, Емо,
проявленията на личностната незрялост
Допреди да се появят социалните интернет мрежи, тя беше не така изпъкваща. Беше по-незабележима и някак невинна. Днес в интернет се натъкваме ежедневно на манипулации и като инструмент за постигане на цели, и като щит - за предпазване на някой, който се чувства уязвим - "Сега ще ви кажа аз на вас!...". Незрелият няма вътрешната сила да се срещне, да спре този, който му е причинил неудобство - може да заобиколи, ако го види на улицата или да се усмихне уж приветливо и после да го атакува в социалната мрежа. Ако е еднократно, можеше и да не забележиш, но
честото повтаряне на оценки по свой адрес
с подсказани заплахи (понякога като клетви), със себеизтъкване от страна на другия как благородството му е било използвано, поругано и как за пореден път е станал жертва на добродетелите си, настина изтощава. Как се чувстват останалите, които стават свидетели? Може би са снизходителни, съчувстват с емотикон за съпричастие - картинка "сърце", или със словесно или картинково възмущение. Други може да изгубят доверие към публично оплакващия се, ако се почувстват като принудени да изразяват съчувствия. Схващат, че в тези анонимни послания има манипулация срещу някого с цел да му набива, че е "некачествен" и в същото време да осигури съмишленици, които с реакциите си ще потвърдят правотата на внушението. Но се чувстват неприятно, защото манипулацията винаги е към обект -
за манипулаторите хората са обекти
От психологическа гледна точка при хора с поведение, каквото описваш, може личностното им развитие да се е задържало някъде в периода на пубертета или юношеството. Тогава са значими подкрепата на желана група (сега приятелския кръг в социалната мрежа) и избрани кумири - певци, известни спортисти, шоумени, които поддържат популярността си с изявления пред медии във всеки случай, когато им се случи нещо хубаво или лошо. В днешно време образци за отъждествяване са и някои политици. Ако те в социалните мрежи воюват по подобен начин с опонентите си, ето че и други копират от това интересно поведение като на хората със
специален обществен статус
Казваш, че не знаеш колко ще продължи това. Считаш може би, че ако е до време, би го изтърпял. "Каква заблуда е да не подозираш, че на вид високоинтелигентен човек може да прибягва до такава война". Тук май звучи разочарование, Емо. Интелигентността е сложен коктейл от различни съставки, който се допълва и от личните навици. Той е приятен на вкус, ако хората, макар и различни по темперамент, характер, интереси, не прибягват към манипулации - общуват свободно, спонтанно, без приправяне. Може да е горчив, ако в него са примесени нарцистични нагласи или
ако има недостиг на зрелост
Тогава в ситуация, която не е от полза на човека, той би могъл да пристъпи към отмъщаване, обезценяване на другия, да обяснява на света, че е имал работа с некоректен човек, който е злоупотребил с неговото внимание и сега се чувства предаден. Казваш "Все едно съм някакъв злодей, някакъв демон". Не знаем, Емо, дали си сторил зло. Тук е твоята гледна точка, нямаме представа как другият се чувства, но от това, което описваш, дори и действително атаките да са били срещу теб, не си ти демонът. Човекът отсреща си има работа със
собствените си демони, заради които засега е незрял
и се оставя да диктуват мислите, чувствата, поведението му. От това хората, с които го среща живота, близките му, колегите му вероятно често са гневни, обидени, разочаровани.
Време е етиката на общуване в интернет социалните мрежи да се учи и възпитава в семейството и в училище. Без нея там няма правила, общуването става отровно и поразително като от бойна ракета или като от бой с камъни. Така социалните мрежи вместо да свързват, ще започнат повече да отчуждава хората.