Апелативният съд във Велико Търново, който на втора инстанция намали присъдата на Валентин Маринов от 20 на 3 години затвор, не е мотивирал решението си. Не е подкрепена преценката им защо нападателят Валентин трябва да бъде осъден за смърт по непредпазливост, а не за убийство. Това посочи състав на Върховния касационен съд и върна казуса обратно в Търново за ново разглеждане.  

Кошмарът, след който Алекс остана завинаги на 18 години, е от 8 юли 2017 година, когато тийнейджърът и Валентин се засекли в центъра на Бяла посреднощ. И двамата били на градус, разменили си реплики и възникнал спор за цигара. Валентин го ударил, Алекс паднал на земята, ударил си лошо главата в тротоара и изпаднал в кома. Седмица по-късно тийнейджърът издъхна.
Валентин бе задържан и предаден на съд с обвинение за умишлено убийство, а на първа инстанция Русенският окръжен съд го осъди на 20 години затвор, както и да плати общо 200 000 лева обезщетение. Присъдата стигна до обжалване пред съда на втора инстанция във Велико Търново, който през юни тази година излезе с коренно различно становище.
Решението, с което наказанието на сочения за убиец бе намалено на 3 години общ затвор, предизвика възмущение и у близките на покойния Алекс, и у обществото. Според магистратите нападателят не е имал за цел да убие тийнейджъра, тъй като просто го е ударил с не голяма сила и не е можел да предвиди фаталните последици от падането и удара в плочките. А заради алкохола Алекс е бил по-нестабилен, лесно изгубил равновесие и паднал. Самият юмрук дори не бил довел до нараняване по лицето му, затова според съдиите няма връзка между удара и смъртта на момчето. Затова престъплението бе преквалифицирано като умишлено нанесена лека телесна повреда, която е довела до причиняване на смърт по непредпазливост.
Това виждане на съда доведе до серия протести с настояване за справедливост. Съдът излезе с писмо, в което затвърди и защити решението си, а прокуратурата обеща докрай да се бори за по-тежка присъда и така то стигна до последната възможна инстанция.
Съдът е следвало да посочи защо намира, че Маринов не е съзнавал възможността действията му да причинят последвалата при падането върху бетонните плочки средна телесна повреда. Наред с това е трябвало да се аргументира защо според него Маринов не е предвиждал и допускал като реална възможност тя да настъпи, но въпреки това се е отнесъл безразлично. Съставът само е отбелязал декларативно, че не са налице „доказателства по делото подсъдимият да е желаел или да е допускал настъпването на по-тежкия резултат - черепно-мозъчната травма, а още по-малко смъртта на пострадалия“. Не е изложил обаче никакви съображения как този му извод кореспондира с алкохолното повлияване на пострадалия и обстоятелството, че ударът, нанесен му от подсъдимия, е бил изненадващ. Тези обстоятелства са останали извън вниманието на решаващия съд, а те несъмнено са от значение за установяване на умисъла на подсъдимия и в частност по въпроса дали умисълът е обхващал представата за реалната възможност от настъпване на по-тежките последици и смъртта на пострадалия, казва в мотивите си ВКС.
Отделно върховните магистрати посочват, че неправилно колегите им по-долната инстанция са отхвърлили искането за назначаване на медицинска експертиза със съдебен лекар и физик.
Тя е трябвало да отговори на въпросите около това как е въздействал изпитият алкохол на Алекс и доколко е повлиял на неговите реакции, координираност, възможност да избегне нанесения удар, както и за механизма и траекторията на движението на тялото при падането. 
Отказът да се назначи исканата от страна на държавното и частното обвинение експертиза пряко е рефлектирал на възможността за разкриване на обективната истина по делото, а оттам е довел и до неубедителност на изтъкнатите съображения, казват в решението си върховните съдии.