От повече от три месеца до китното село Церовец не пътува нито един междуградски автобус. Единственият начин човек да се придвижи от и към селото, което според сайта на община Иваново е "чудесно кътче за отмора с чистия си въздух и чудна природа", е или да търсиш някого със собствен автомобил, или да вземеш автобуса до Сваленик и след това да трамбоваш 5 километра пеш по пътя до Церовец. 
Направо сме откъснати от света, каза вчера в редакцията на "Утро" русенецът Тодор Атанасов, който има къща в Церовец и обича да прекарва в нея свободното си време. Това удоволствие обаче започва да става все по-съмнително. Освен че автобусната връзка вече не съществува, в Церовец магазинът се отваря за по един час дневно - ако успееш да се класираш навреме, ще си купиш хляб, олио и цигари, ако не - прибираш се у дома да пренощуваш и чакаш да изгрее слънцето на следващия ден, за да свариш магазинера с ключовете. 
С пощата нещата са още по-кахърни - тя отваря единствено в петък. Преди време редовно се абонирах за вестници, за да се информирам какво става в Русе и по света, но при тези обстоятелства няма смисъл в петък да чета стари вестници, казва русенка с имот в селото. 
От известно време там няма вече и фелдшер, какъвто донеотдавна се грижел за жителите на Церовец. А учителката, която всяка сутрин ходи на работа в детската градина в Сваленик, е принудена да ангажира мъжа си да я кара с колата на работа - просто няма друг начин да стигне до работното си място.
Според обясненията, които получил Тодор Атанасов, разпитвайки защо няма автобус до Церовец, линията била прекъсната, защото за частния превозвач не било изгодно "да дрънчи автобуса само за трима души". Засега нямало прогнози, че ситуацията можела да се промени.
Потърсихме за коментар кметския наместник на селото Галена Банева, но въпреки уверенията на съпруга й, че ще й предаде да се обади, вече няколко дни позвъняване не последва.
Затова за церовчани единственият начин да излязат извън пределите на селото се оказва "споделеното пътуване" - да съчетават нуждите и възможностите на хората с леки коли, за да стигнат "до града", за да свършат нещо нужно и важно.
В кой век живеем и дали това не е някакъв своеобразен геноцид спрямо хората, избрали да не допуснат едно село да се обезлюди - питат се жителите на Церовец.
Впрочем, според данните на същия общински сайт те, жителите на откъснатото от света село, са 160 души. Толкова човека в 21 век трябва да вървят пеш 5 километра през гората, за да стигнат до Сваленик, което днес за церовчани се явява пик на цивилизацията - с работещ магазин, с лекарски кабинет и със спирка на автобуса за Русе...