С любезното съдействие на Русенската света митрополия, както и с благословението и спомоществователството на Негово Високопреосвещенство Русенски митрополит Наум, през 2017 г., под съставителството на Тодор Билчев от ТД Държавни архиви-Русе, са отпечатани изключително интересните дневници на митрополит Павел Старозагорски, чиито ръкописи са съхранени в русенското архивно депо. Те бяха посрещнати доста радушно от любознателните читатели и интересуващите се от църковната ни история специалисти и това подтиква автор-съставителят към нови идеи. Новопостъпили документи по един втори опис от архива на митрополит Михаил Доростолски и Червенски допълват или доказват нагледно изписаните случки и събития в дневниците на митрополит Павел Старозагорски, конкретно визирайки факти и събития от русенската и националната ни история.

Значимостта и приносният характер на наскоро публикуваната книга "Документални доказателства по дневниците на митрополит Павел Старозагорски (1924- 1939 г.)" се подчертава и от факта, че 
над две трети от документите се обнародват за пръв път
Необходимо е да припомним, макар и съвсем накратко неговата биография и свързаните дати от нея с град Русе.
Митрополит Павел е Старозагорски митрополит от 1923 година. Роден е на 5 март 1882 година в Самоков със светско име Петър П. Константинов. Първоначално образование получава в Самоков, а гимназиално - в Русе. През 1897 година постъпва в Самоковското богословско училище, което завършва през 1902 година. Заминава за Русия, където следва в Таврическата духовна семинария, а през 1907 година завършва Петербургската духовна академия с научна степен "кандидат на богословието". На 6 декември 1907 година митрополит Антим Търновски го подстригва в монашество под името Павел, а на 20 юни 1908 година
Доростоло-Червенският митрополит Василий го ръкополага в сан йеромонах
След това е назначен от Светия синод за учител-възпитател в Софийската духовна семинария "Свети Йоан Рилски", а поради голямата му начетеност е назначен и за протосингел на Пловдивската митрополия, където служи осем години и усвоява църковната администрация.
На 26 декември 1913 година Пловдивският митрополит Максим го възвежда в архимандритски чин. На 14 декември 1917 година Светият синод назначава архимандрит Павел за ректор на Софийската духовна семинария, която той ръководи шест учебни години. Поради високите си достойнства дядо Павел бива възведен в епископски сан с титул Драговитийски на 27 март 1921 година. На 23 март 1923 година Светият синод го утвърждава за Старозагорски митрополит. На този пост той остава в продължение на 17 години до смъртта си на 5 октомври 1940 година. 
Павел е един от най-високообразованите и начетени архиереи на Българската православна църква. Оценяван е като блестящ администратор. Като член на намаления състав на Светия синод, заедно с други архиереи, 
Павел благославя брака на Борис III и Йоанна Савойска 
на 31 октомври 1930 година в катедралния храм "Св. Александър Невски".
Оставя в наследство много написани от него и преведени книги, както и дневниците, в които отразява лични виждания за историческите събития, на които става съвременник. 
Освен пряката му връзка с Русе като ученик в Русенската мъжка гимназия и ръкоположението му за йеромонах от митрополит Василий, осезателното му русенско присъствие в неговите дневници е още едно неоспоримо доказателство за обвързаността на този значим български архиерей с Русе, а събитията, които той описва, остават завинаги в документалната ни съкровищница като доказателства за едно достойно и достолепно минало на нашия град.
Първото му завръщане в нашия град е в късната есен на 1933 година, когато гостува Доростолско-Червенския митрополит Михаил и се среща с изтъкнати представители на русенската общественост. Наред със светските и протоколни изяви митрополит Павел проявява и
засилен интерес към каузата за социално подпомагане на бедните и сираците в крайдунавския град
В приложения по-долу запис от дневника му научаваме, че към средата на месец ноември 1933 година привършва строежът на църковния салон/театър, добре функционират сиропиталището на братството "Свети Иван Рилски" (известен по-късно като дом "Райна Гатева"), където има и детска трапезария. При река Русенски Лом е закупена двуетажна къща, където е устроен дневен приют за работнически деца с трапезария към църквата "Свети Георги". Издигнато е ново здание за нов дневен детски приют на братството "Свети Климент". Интересна е записката, че 
Русе е очистен от просяци благодарение на създадения приют за "бедно-недъгави"
Павел остава и силно впечатлен от грижата на общината за здравеопазването и създадения (построен) още тогава Тубдиспансер, работещ и днес като Белодробна болница "Д-р Димитър Граматиков".
"...10. ХI., петък. С другия влак в 10 ч. заминах и в 6 ч[аса] в[ечерта] пристигнах в Русе, гост на Митр. Михаила.
Събота, 11.ХI. Разгледах строящия се (на привършване) при ц[ърквата] "Св. Троица" църковен салон-театър.
В Столарското училище. Директорът г. Бинев се задължи да ми изработи скици за салона на мебел.
На ул. Доростол в сиропиталището на братството "Св. И. Рилски" в къщата на г-жа Гатева; там и братствена детска трапезария, в която се готвеше тоя ден за 55 деца.
При р. Лом в купената за 400,000 лв. двуетажна къща в името на братството "Св. Георги" за дневен приют на работнически деца с трапезария.
В приюта за бедно-недъгави (просяци). Русе е очистен от просяци. В приюта прибрани вече 22 човека - мъже и жени.
Сутринта на татева гроб.
Оставихме карти на началника на гарнизона генерал Пенев и директора на м[ъжката] гимназия Просеничков. Кмета инж. Павлов посетихме в кабинета му.
В държ[авната] болница в построения за около 1,500,000 лв. (и обзаведен) от клона на Ч[ервения] Кр[ъст] павильон за гърдоболни.
Болничната църква: хубава, иконостас за около 350,000 лв., работен в столар[ското] училище.
У окръж[ния] управител Райко п[оп] Анаст[асов] Райчев, мой ученик.
12. ХI., неделя. Служих в "Св. Троица", добре изписана от проф. Стеф. Иванов и Г. Желязков. Проповядвах за богаташа и бедния Лазар. В Митрополията прием: генералът, кметът, директорите, моят учител Смядовски и др.
Обяд у сватовете Г. Наследникови с Р. Цанкови, Митр. Михаил, Архим. Симеон, Ваню и Бистра. Предадох Сийкините подаръци за Ванювите деца.
Сл[ед] обяд в новото здание (за близо 500,000 лв.) за дневен детски приют на братството "Св. Климент" на първия урок в неделното училище; - свещ. Йосиф Пенев преподаде за раждането и детството на прор[ок] Самуила.
Посещения у свещ. Авкс. Коларов и у зап[асния]. Полк. Ник. Михайлов.
13.ХI., понеделник. На 12 ч. с Митр. Михаила потеглихме и на 9.45 веч[ерта] пристигнахме в София....".
Няколко записки на митрополит Павел за 1934 г. Отбелязват новите му срещи с град Русе и с проблемите на неговите жители. На 15 май, с нарочна поздравителна телеграма до директора Н.Просеничков, отбелязва 50-годишния юбилей на Русенската мъжка гимназия. Отбелязва съслужение с тогавашния свещеник-курсист Андрей Радев от село Мечка, Русенско, на 
съборна служба с русенската благодетелка Райна Гатева
на 7 ноември 1934 година, както и изнасянето в Русе на три сказки по духовно-просветни въпроси от протопр. Ст.Цанков. 
С особен интерес отличаваме записката на митрополит Павел от 10 ноември 1934 година за новото му посещение в крайбрежния град. Гостуването му е по повод на тържественото откриване и освещаване на църковния салон-театър, а любопитни и днес актуални са сведенията, посочени от него за средствата по изграждането му, за участието на русенското гражданство в построяването и в литийното шествие по освещаването му.
"...11. XI., неделя. Вчера с бързия влак, заедно със Сийка и йером. Пимена, дойдох в Русе, посрещнат на гарата от митр. Михаила, ученическото христ. дружество, Ник. и Здравка Михайлови, сватовете Г. Наследникови и Ваню с Гошо. Гостувам в Митрополията, а Сийка у Ник. Михайлови. През деня от Варна пристигнали дядо Симеон и еп. Андрей. В 6 ч. вечерня с хорово пение на Сорокин. На трона еп. Андрей. Днес служих с митр. Михаила, еп. Андрея, двамата протосингели и 6 свещеника в "Св. Троица". Препълнено. Проповядвах 35 минути при голямо внимание и видимо задоволство на слушателите. След литургията с лития, начело с дяда Симеона в мантия, отидохме в новия църковен салон. На сцената водосвет. Говори дядо Симеон. След като съблякохме одеждите и седнахме, говори митр. Михаил. Духовен и светски концерт и декламации. По средата говорих аз. Салонът великолепен: струва постройката и обзавеждането около 2 мил. и  700,000 лева.                                                                                                    
След обяд посещения у кмета Емануил Габровски, църк. настоятел Кръстю Антонов, Ник. Михайлов и Г. Наследников.
15. XI., четвъртък. С бързия влак се завърнах от Русе...".
Построеният с църковни средства през 1934 година за църковен салон при катедралния храм "Света Троица" е по проект на арх.Христо Христов. Сградата е осветена, както е видно от дневниковия запис, от Варненско-Преславския митрополит Симеон в съслужение с Доростолския и Червенски митрополит Михаил и митрополит Павел Старозагорски.
В църковния салон се организират музикални вечери, беседи и творчески срещи. Той е едно от културните средища на града. В комунистическия период много свещеници са арестувани, а социалната и образователната дейност на Църквата е забранена. Много от имотите й са конфискувани. През 1950 година църковният салон е национализиран и се преустройва за функциите на оперния театър. И днес една ограда дели сградата на Операта от катедралния храм "Света Троица".
Записките на митрополит Павел са изключително ценно допълнение към най-новата история на Русе, особено за периода на бурния възход в родната ни икономика след икономическата криза и в общественото ни развитие.

Тодор БИЛЧЕВ
Държавен архив-Русе