Много ми се иска връщането към традицията да е много голямо, но засега бавничко с малки крачки нещата потръгват. Това каза Антоанета Толтукова майстор по везба в Задругата на майсторите на народни художествени занаяти (ЗМНХЗ).

Тя е част от екипа, който до 3 март ще помага на всеки желаещ да си направи сам истинска, традиционна мартеница, предаде БГНЕС.

Едно от поверията за мартеничката ни връща още в по време на хановете в България и разказва как е било изпратено писмо по гълъб и завързали бял конец на крачето му, но по пътя той бил ранен и по белия конец протекла кръв и от там нататък започнали да връзват бял и червен конец. Българите са закачвали и по дърветата конци с пожелание. И днес още тази чисто българска традиция ни връща към надеждите и пожеланията за радост и благоденствие, за здраве и щастие всеки първи март, та така целия месец.

Най-важното, за да се направи една мартеница е много желание, другото е малко материал и да седнеш да поработиш малко, споделя Антоанета Толтукова.

Тази година помощниците на Баба Марта имат своето собствено ателие "Мартеничка", където всеки, който иска може да отиде и си направи сам традиционното бяло и червено мартенско украшение. Ателието е на бул. "Княгиня Мария Луиза" №16 и е открито от петък тази седмица. Организира се от Музея за история на София заедно с Националното сдружение "Задруга на майсторите на народни художествени занаяти". В продължение на 11 дни тук специалисти като Антоанета ще правят мартенички на място, а тези, които влязат, могат да си купят истински мартеници, но и сами да изработят такава, а специалистите, могат да помогнат за това.

Така, ако решите да правите сами всека година мартеници би ви струвало не повече от 5 – 6 лв., защото във всички кинкалерии, в които се продават прежди, едно вълнено чиле е по 2.40 лв. А за мартеницата трябват две – бяло и червено и разбира се малко въображение.

Антоанета Толтукова всъщност е майстор по везба, занимава се с шевици, изработва носии. Така тя направала везани и плетени мартеници – обеци, гривни. Толтукова сподели наблюденията си, че години наред тези неща се пренебрегвани и в училищата престанаха да се изучават тези практически умения. Нейното поколение обаче е учило и плетиво, бродерия, шев. В моето училище имаше кабинет с шевни машини, спомня си майсторката и казва, че там е ушила първата си пола и блуза в часовете по трудово обучение. "Аз смятам, че трябва да се върне в училище този начин на обучение и по–малко, по-малко да се възстановят традициите, защото тя е в кръвта на българина. Българката е изработвала цялото си облекло сама, тя си е садила лена, памука и всичко е минавало през ръцете й", разказа Толтукова. Майсторката признава, че сега много я боли, когато вижда как по сергиите българите масови си купуват дори и мартеници, напарвани в Китай, защото са по–евтини. Казва, обаче, че хората нямат много средства и предпочитат нещо по–евтино, за да спазят традицията и обичая. "Надявам се да успеем да ги възстановим тези неща и малко по–малко младите да започнат сами да си правят мартенички, а от там ще започнат и други работи", споделя жената.

Ваня Манева пък помогна на Сейвим да направи своя мартеница – Пижо и Пендо. Момчето, който е на 10 години се оказа, че не за първи път прави мартеничка, тъй като е правил и в училище. Разказа, че по принцип в неговото семейство купуват мартенички за празника, макар да признава, че като си направи сам е по–хубава. Момчето избра да даде на мама тази, която направи днес. Според него някога, когато мартеници не са се продавали децата сами си правили, но са им помагали и майка им и баща им. Малко се затрудни да каже от какво са ги правили, но с помощ се сети, че е от вълна."Хората да се чувстват добре, щастливи и така", това е пък неговото простичко обяснение защо се правят мартеници.

А Ваня Манева обясни, че ателието е именно, за да покаже на момчета като Сейвим как се правят мартеници и как са ги правили навремето и да се научат и те да си ги правят сами. Тук работят само с естествени материали, без каквато и да е пластмаса по тях. Моделите са традиционни, но откриват все нови и нови модели и ги пресъздават. Така тя ни показа модел на пеперуда, който направила, след като го видяла в книга. Хубаво е да се спазва традиция и хората да се върнат сами да си ги правят. Много по–хубаво е, отколкото сами да си ги купуват от сергиите, каза жената. Тя призна, че се занимава с това отскоро, но бързо се научила и е категорична, че е много приятно.