28 септември е един от великите дни в историята на човечеството. На този ден през 1928 година шотландският биолог и фармаколог сър Александър Флеминг забелязва бактерициден мухъл, развиващ се в лабораторията му в Лондон и открива субстанцията, която по-късно е наречена пеницилин. А този пеницилин спасява живота на милиони и в бъдеще ще спаси още толкова, затова едва ли някой ще оспори значението на Флеминговото откритие. 
Сър Александър Флеминг е роден на 6 август 1881 година в графство Ейшир, в семейството на фермера Хю Флеминг втората му съпруга Грейс (Мортон) Флеминг. Той е седмото дете на баща си и третото на майка си. Когато навършва седем години, баща му умира и със стопанството се заема майка му и по-големият му брат Томас.
На 13-годишна възраст Александър заминава за Лондон.  
Работи като чиновник и в същото време посещава Политехническия университет на Ружент Стрийт. През 1900 година се присъединява към Лондонския шотландски полк.
Военният живот му харесва и той се утвърждава като първокласен стрелец
След края на войната Александър Флеминг решава да учи медицина. На приемния изпит получава най-високи оценки и това му осигурява стипендия за медицинското училище към болницата "Св.Мария", където решава да специализира хирургия. През 1906 година полага успешно изпитите, след което става член на Кралския колеж по хирургия. Остава да работи в лабораторията на болницата и сътрудничи в патологичните изследвания на професор Алмрот Райт. Две години по-късно получава магистърска и бакалавърска степен по науките в Лондонския университет.
Най-забележителните постижения при лечението на инфекциозни заболявания в началото на века са първите ваксини и серотерапията на Емил фон Беринг, както и учението за фагоцитите на Иля Мечников. Те са свързани с имунотерапията и се основават на мобилизацията на естествените сили на човешкия организъм да се бори с болестите. Ето защо бактериолозите вярват, че бъдещето развитие ще бъде свързано с опитите да се изменят, усилят или допълнят свойствата на имунната система. През 1908 година Флеминг
започва да експериментира различни методи за лечението на сифилис
като вярва във възможностите на химиотерапията. Въпреки това в продължение на няколко години не успява да потвърди своята хипотеза.
След влизането на Великобритания в Първата световна война, Александър Флеминг служи като капитан в медицинския корпус на Кралската армия, участваща във военни операции във Франция. Докато работи в лабораториите, той изследва раните на пострадалите войници и се опитва да определи дали антисептиците са от полза при лечението на инфекциите.  
Така той открива, че такива антисептици, като широко използваната по това време карболова киселина, убива левкоцитите и вреди на клетките повече, отколкото вредят самите микроби. Така той разбира, че е необходимо лекарство, което унищожава бактериите, но не нанася вреда на клетките н човешкия организъм.
След войната се връща в болницата "Св.Мария" и продължава изследванията си. 
През 1922 година открива лизозима
съставка, произвеждаща се в човешкото тяло, която не вреди на телесните клетки, но унищожава някои микроби. За съжаление опасните за организма микроби, оцеляват.
Флеминг достига до големия си успех едва през 1928 г. По собствените му разкази, денят е петък, а часът е утринен. Изложена на въздух една от лабораторните му стафилококови култури хваща плесен. Флеминг забелязва, че там, където е плесенясало, бактериите са изчезнали. И правилно стига до извода, че плесента произвежда някаква субстанция, която унищожава стафилококовите бактерии. Не след дълго Флеминг успява да докаже, че това вещество спира развитието и на много други вредни бактерии.
Тук ще отворим една скоба. Според някои изследователи бактериостатичният ефект на Penicillium е описван преди Флеминг. По всяка вероятност първата подобна публикация, твърдят те, е направена през 1875 година от Джон Тиндал в Кралското дружество в Лондон. Френският лекар Ернест Дюшен документира смъртоносното въздействие на някои видове мухъл върху бактериите в публикация от 1894 г., която не е приета от института "Пастьор" заради младостта му.
Затваряме скобата. Субстанцията, наречена от Флеминг пеницилин (пеницилинум нотатум), се оказва напълно безвредна както за хората, така и за животните.
Флеминг 
измисля терминът "пеницилин" за да опише филтрата на "бульонната" култура на пеницилиновия мухъл
Дори в тези ранни етапи, пеницилинът се оказва най-ефективен срещу Грам-положителните бактерии, и неефективен срещу Грам-отрицателни организми и плесени. Първоначално Флеминг смята че пеницилинът ще бъде полезен дезинфектант, тъй като е мощен при минимална токсичност в сравнение с антисептиците в онези дни, и отбелязва неговата стойност при изолация на бактериална инфлуенца/грип, сега познат като Haemophilus influenzae. 
След понататъшни експерименти Флеминг е убеден, че пеницилинът не може да оживее достатъчно дълго в човешкото тяло, за да убие патогенните бактерии, и спира да го изучава след 1931 г. През 1934 г. подновява клиничните проучвания до 1940 г.
Получените от Флеминг резултати са публикувани през 1929 г. , но първоначално не предизвикват интерес в академичната общност. Флеминг е отбелязал, че пеницилинът би могъл да намери голямо приложение в медицината. Обаче не бил в състояние да разработи метод за пречистването му и 
повече от 10 години това чудодейно лечебно средство остава незабелязано
През 1939 година двама английски лекари Хауърд Флори и Ърнст Чейн, повтарят опита на Флеминг, достигат до същите резултати и успяват да пречистят пеницилина. За първи път през 1949 година тестват антибиотика върху болни хора с отлични резултати. 
През 1945 година Александър Флеминг печели Нобелова награда за физиология и медицина заедно с Флори и  Чейн. Откривателят на пеницилина почива на 11 март 1955 година в Лондон.
С подкрепата на английските и американските власти, на сцената излизат фармацефтичните компании и сравнително скоро разработват технология за производството на пеницилина в големи количества. Отначало той се използва само за военни, пострадали при сражения, но през 1944 г. с него се лекуват и цивилни както във Великобритания, така и в Северна Америка. Когато през 1945 г. войната завършва, пеницилинът намира широко приложение в цивилния свят.
Откриването на пеницилина 
дава голям тласък на изследователските търсения за други антибиотици
които скоро довеждат до изнамирането на много "чудотворни лекарства". Въпреки това пеницилинът остава най-широко употребяваният антибиотик.
Една от причините за продължаващото му господство е, че действа ефикасно срещу най-различни вредни микроорганизми. Той лекува сифилис, гонорея, червена треска и дифтерия, някои форми на артрит, бронхит, менингит, отравяне на кръвта, костни инфекции и най-различни други заболявания. Друго негово предимство е голямата му безопасност. Дози от 50 000 единици пеницилин дават резултат при някои инфекции, но има случаи, когато са инжектирани 100 милиарда единици дневно, без да има лош страничен ефект. Наистина, някои хора са алергични към пеницилина, но за повечето хора това лекарство е идеалното съчетание от ефeктивност и безопасност.
Пеницилинът вече е спасил живота на милиони и несъмнено в бъдеще ще спаси още толкова, затова едва ли някой ще оспори значението на Флеминговото откритие.
По материали от интернет

Първите стъпки в България

Първият български пеницилин е произведен на 4 септември, а на 5 септември официално е открит Заводът за антибиотици в Разград, който, въпреки че с годините развива огромно портфолио, е наричан от следващите поколения простичко и ясно - Пеницилина.
Заводът за антибиотици в Разград прославя България по света. Началото е поставено с постановление на Министерския съвет от 28 септември 1951 година, което разрешава на Министерството на народното здраве и социалните грижи да започне проучването и проектирането на завод за пеницилин. Съгласно постановление на Министерството на външните работи пък се поставя задачата да поиска от правителството на тогавашния СССР съветски специалисти да проектират завода, да подготви кадри и да осигури специалните машини и съоръжения. Сред градовете, посочени за проучване, е и Разград.
През лятото на 1952 година в Разград пристига арх. Селезньов със задачата да намери подходящия терен. Избира място до Хисарлъшката могила, което се оказало най-подходящо - висок терен, изключващ заливане при наводнение. И досега не спират легендите, че под завода има златна римска колесница.
На 4 септември 1954 г. Татяна Леонтиевна и инж. Петър Стоянов изваждат първите кристали български пеницилин, което е ознаменувано от вой на заводската сирена, която прави съпричастни към радостния миг всички жители на Разград.
В следващите десетилетия произвежданите в Разград лекарства надхвърлят 200 вида. България чрез завода за антибиотици е втората страна в света, която започва да произвежда и високоефективните антибиотици тубоцин и тилозин. Ако в началото пеницилинът задоволява изключително нуждите на българското здравеопазване от този антибиотик, то след това голяма част от продукцията отива за износ - в Русия и другите страни от бившия Съветски съюз, Западна Европа, Азия, Африка, Америка и даже в Австралия. Първият износ е осъществен през 1955 година - пеницилин за Китай.