Дипломатическата активност за премахване на икономическата и политическата зависимост  на българската държава от Турция започва с младотурското политическо движение с искане за конституционни промени в Османската империя. Това се случва в началото на 1908 година. Правителството в София отначало колебливо решава да се възползва от създадената възможност. Но за тази цел, а и за всяка друга в международните отношения, е нужна подкрепа на Великите сили, диктуващи политическите промени в Европа.
Княз Фердинанд заминава за Австро-Унгария да разговаря и убеди европейските монарси да признаят едно бъдещо обявяване на българската независимост. 
Получава съгласието на император Франц Йосиф I
да подкрепи и посредничи пред Русия и Англия за нейното признаване при положение, че се обвърже с анексирането на Босна и Херцеговина.
През месец август 1908 година министърът на външните работи Стефан Паприков нарежда на българския дипломатически представител в Париж Димитър Станчов да се срещне с руския външен министър Александър Изволски в курорта Карлсбад и да проучи становището на Русия по обявяването на независимостта. В доклада си след срещата Станчов съобщава на министъра, че
Русия съветва правителството в България да изчака събитията в Турция
Междувремено дипломатическият гаф с българския представител в Цариград Иван Гешов ускорява активността по обявяване на Независимостта. Гешов не е поканен на официален прием, с което е нарушен статутът на равноправна държава. Правителството в София веднага прекъсва отношенията с Турция. Външният министър информира княза, че "всички официални кръгове в Петербург, Виена, Лондон, Рим считат, че в този инцидент правото е на наша страна".
В шифрована телеграма до Фердинанд министър-председателят Александър Малинов изразява категоричното си мнение, че "инцидентът с Гешов е отличен повод да подемем енергично въпроса за независимостта".
В големите градове се организират митинги
с настояване правителството да предприеме по-решителни действия за завършване на това патриотично дело. 
Идеята и подготовката на България да отхвърли васалитета от Турция са подкрепени още в началото от френското правителство чрез дипломатическия му представител в София Морис Палеолог. Неговата активност за обявяване на съединението е пословична. Провежда ежедневни срещи с външния министър Стефан Паприков и секретаря на княза Стефан Чапрашиков.
За настойчивата подкрепа на френското правителство при обявяване на Независимостта като че ли някак мимоходом е споменавано в историческата литература. Оказва се, че
Франция не само подкрепя, тя информира, съветва и настоява пред българското правителство да предприеме бързи действия
защото може да изпусне момента.
В шифрована телеграма до княза Стефан Чапрашиков цитира дословно думите на френския дипломат: "Моментът е напълно сгоден. Френското и руското правителство ще ви подкрепят и посредничат пред Англия. Бързайте само  да поставите Европа пред fait accompli".
В отделен доклад до княза Чапрашиков споделя: "Г-н Палеолог само от едно нещо се страхува: от нашето протакане. Въпросът е назрял така, че малкото му даже отлагане може да осуети осъществяването му... Ето защо г-н Палеолог съветва да бързаме, като намерва даже, че напразно сме изгубили вече доста време...".
За да е сигурен, че официалната позиция на Франция достига до Фердинанд в Австро-Унгария, Морис Палеолог се среща и с първия секретар Страшимир Добрович. Той от своя страна телеграфира и предава френското безпокойството от забавяне обявяването на независимостта: 
"Палеолог днес наново поиска да ме види и ме замоли настоятелно да телеграфирам на Господаря
и го моля да се завърне немедлено, защото от час на час може да получи инструкция да нотифицира /съобщение/ да не предприемаме нищо. Правителството му го запитало вече защо чакаме и не провъзгласяваме тутакси независимостта...".
Телеграмата е от 19 септември 1908 година. 
На същата дата правителството с министър-председателя Александър Малинов и секретаря Добрович тръгват за Русе за посрещането на княза от Австро-Унгария, пътуващ по Дунава с яхтата "Хан Крум". 
Явно поради отсъствието от столицата на княз Фердинанд, министър-председателя Александър Малинов и правителството, дипломатическият канал за предаване на информация от София до тях остава вторият личен секретар на княза Стефан Чапрашиков.
На 21 септември в 11 часа сутринта с бърза шифрована телеграма Стефан Чапрашиков съобщава на Александър Малинов в Русе, че Морис Палеолог му е предал съобщение от френското правителство, че анексирането на Босна и Херцеговина е вече факт. Четвърт час по-късно с нова телеграма предава на министър-председателя, че анексирането ще бъде оповестено във вторник и дотогава трябва да се пази в тайна до обявяването на българската независимост.
На същата дата 
в 3 часа и 13 минути сутринта Чапрашиков уведомява княза в Букурещ, че Морис Палеолог съветва провъзгласяването на независимостта да стане преди анексията
"... и да не отлагаме по никакъв начин до вторник, а напротив, да стане тутакси, защото знаел положително, че чакането до други ден ще донесе неприятни сюрпризи...".
Ден преди обявяването на независимостта, в 9 часа и половина вечерта на 21 септември, с бърза телеграма до Русе Чапрашиков информира княза, че френският и английският дипломатически представители в София ще телеграфират на техните правителства да признаят независимостта "...ако тя бъде провъзгласена тая нощ...". 
На 22 септември в 2 часа сутринта в Русе секретарят на княза предава молбата на френския дипломат: "Господарят да благоволи, щото в случай на велико събитие Палеолог да бъде пръв уведомен в интерес на делото, защото 
той е, който измежду всичките дипломатически агенти взема първи инициативата за предлагане на Великите сили най-благоприятни нам решения"
На 22 септември в осем часа и 20 минути сутринта първият секретар на княза Страшимир Добрович изпраща бърза телеграма от Русе до колегата си в София Стефан Чапрашиков да уведоми френския пълномощен министър, че "Независимостта ще бъде провъзгласена в Търново днес 11 часа...".
След обявяването на независимостта Франция чрез Морис Палеолог продължава да подкрепя българското правителство в усилията му да убеди останалите европейски държави и Турция да признаят този патриотичен акт. Активните дипломатически действия на Франция преследват далечната цел - обвързване на България към страните от тройното съглашение между Франция, Британската империя и Руската империя, наречено Антанта.
* fait accompli - свършен факт