Правителството на канцлера Ангела Меркел се бори, за да постигне споразумение за широк климатичен план. Преговорите до късно среднощ продължиха повече от 12 часа, докато протестиращите се готвят да засилят натиска за промяна.

Планът, който обхваща редица мерки – от справяне с емисиите в енергийния и индустриалния сектор – до стимули за електрически превозни средства с нулеви емисии или за обществен транспорт, трябваше да бъде оповестен днес.

След маратонската сесия през нощта източници, близки до преговорите, заявиха, че Меркел и други политически лидери все още са заключени в неразбирателства.

Ключов момент е въпросът за по-доброто определяне на цените на вредните на въглеродни емисии нефт, газ и въглища в икономическа дейност, за да се стимулират чистите алтернативи. Докато партията на Меркел иска да разшири търговията със сертификати за емисии, нейните младши коалиционни партньори, социалдемократите, призоваха за въглероден данък.

Най-голямата икономика на ЕС се очаква да не постигне целите за климата за следващата година, но се ангажира да постигне целта за 2030 г. – за намаляване на емисиите на парникови газове с 55 % от нивата от 1990 г.

Експортната електроцентрала Германия представлява около 2% от световните емисии, обвинени за затоплянето на земната атмосфера, топенето на ледените покривки, повишаването на морското равнище и увеличението на мощните метеорологични събития.

След две изнервени лета и с десетки хиляди, присъединили се към училищните климатични стачки, започнати от шведската тийнейджърка Грета Тунберг, гласовете на протестиращите стават все по-силни и оказват натиск върху правителството да предприеме решителни действия.

„Разрушаваща живота криза“

Докато правителството на Меркел решава плана си за климата, младежкото движение „Петъци за бъдещето“ подготвя най-голямата си международна вълна от протести.

Меркел, учен по професия, някога беше известна като “климатичният канцлер”, тъй като тя даде ход на прехода към зелена енергия, който значително увеличи чистите възобновяеми източници като вятърна и слънчева енергия. Въпреки това, голяма част от тези проекти ерозираха заради по-голяма зависимост от замърсяващи въглища и отчасти за компенсиране на постепенното намаляване на ядрената енергия до 2022 г., което Меркел реши след катастрофата в японската „Фукушима“ през 2011 г.

Правителството й тази година обяви премахване на въглищата до 2038 г., но се сблъсква с местната опозиция от минните региони, особено в бившия комунистически изток, където крайнодясната партия AfD се възползва от страховете от загуба на работни места.

Автомобилостроенето също изостава тежко в транспортния сектор, където автомобилните гиганти VW, Daimler и BMW отдавна са се фокусирали върху газовите SUV автомобили дори повече от хибридните електрически автомобили с нулеви емисии. Вземайки под внимание 800 000 работни места, свързани с автомобилния сектор, правителството на Меркел е изправено пред решение за строг балансиращ акт, тъй като се очаква страната да изпадне в рецесия през третото тримесечие.

Но младите предупреждават, че заплахата е с екзистенциални последствия за живота им.

„Вървим към разрушаваща живота криза и досега нищо не се случва“, каза Линус Щайнмец от студентското движение. “Ето защо вдигаме натиска – заедно сме силни.”