Пред около двеста членове на парламентарното мнозинство президентът на Франция Еманюел Макрон обяви затягане на френската имиграционна политика.

Това той направи петнадесет дни преди дебат в двете камари на френския парламент за имиграцията, насрочен за 30 септември и 2 октомври.

Обръщението на Еманюел Макрон беше в контекста на представянето на основните точки на програмата за втората част на мандата му. По този повод той обясни, че е необходимо миграцията да бъде разгледана директно, защото сблъскващите се с нея социални прослойки се насочват към крайната десница.

„Това е проблем, който трябва да бъде решен със зрялост и спокойствие. Франция винаги е била страна на имиграцията“, каза Макрон.

„Въпросът е дали искаме да сме буржоазна партия или не. Буржоазията няма проблем с имиграцията: те не се срещат с нея. Прослойките от населението живеят с нея. В продължение на десетилетия левицата не е склонна да разгледа проблема, така че работническата класа се е преместила в крайната дясна част“, каза той.

„Имате само един опонент: това е Националният фронт (сега Национален сбор), трябва да потвърдите това противопоставяне, защото французите са тези, които го избраха. Има два проекта: затваряне в себе си или намиране на отворено, но не наивно решение“, завърши стопанинът на Елисейския дворец.

Макрон е убеден във важността на така наречените суверенни въпроси – имиграцията и сигурността – през втората част от мандата му. Тоест, той вече гледа към следващите президентски избори, където имиграцията и сигурността, според него, ще бъдат основните теми на предизборната кампания, но и за да отклони вниманието от други теми, които смущават френската общественост, като екология или биоетика. Това става на фона на риска да предизвика недоволство сред мнозинството си и неговия премиер Едуар Филип.

Според анонимен участник в срещата президентът Макрон вече е проявил желание да затегне политиката си за имиграция и убежище, понякога използвайки сурови фрази като например желанието си да увеличи експулсирането на албанците без документи – тъй като албанците и грузинците са най-многобройните групи, търсещи убежище във Франция.