Всеки, който прекрачи прага на изложбената зала на улица "Борисова" 6, ще попадне във вълшебното царство на цветята. Царствени бели лилиуми си разменят послания на фона на златист брокат, в който въображението привижда мантия или величествена тога. Гладиоли грижливо пазят тайни в нежно разтворените си цветове. Причудливи небесносини ириси си шепнат с бели и млечножълти посестрими. Отрупана с яркосин цвят орхидея се оглежда в залеза и се радва на горделивата си хубост. А редом с всичката тази изискана прелест, култивирана от влюбени в изкуството си градинари, цъфтят алени полски макове - онези непретенциозни цветя на волния живот, които като ги откъснеш, за минути повяхват в ръцете ти. 
Цветята отново са доминантата в осмата самостоятелна изложба на русенската художничка Ралица Арнаудова. В нея тя показва също и няколко пейзажа, няколко графики, но цялото й същество говори за нейната отдаденост именно на флоралната тема. 
Това обичам да рисувам, обяснява простичко Ралица.
"Сгради не обичам да рисувам, 
моретата не ме влекат чак толкова
фигуралните композиции също не ме влекат. А истината е, че предпочитам да рисувам това, което ми доставя радост. Какъв е смисълът да правя нещо, което да ми е досадно, да рисувам, само защото "трябва", но това да ми причинява дискомфорт?! Или да рисувам нещо, което ще ме затруднява, ще ме мъчи? Достатъчно други неща в живота се налага да вършим и да преодоляваме, като се съобразяваме с това вечно "трябва". Затова когато става дума за рисуването, аз предпочитам да правя това, което ми харесва и което обичам. Заради това понякога се случва дори да отказвам поръчки", казва художничката. 
Дали затова когато гледа нейните платна, зрителят има чувството, че докато Ралица е рисувала своите пъстри "модели", те са й разказвали някакви свои си истории - енигматични, без специални сюжети, но затова пък пълни със смисъл и с послания. 
На откриването на изложбата началникът на Регионалното управление на образованието Росица Георгиева подчерта дълбокия смисъл на различните цветя, който се крие в библейските текстове и притчи. 
Лилиумът е символ на Благовещение 
и  на чистотата, цветовете му украсяват олтарните двери в храмовете. Житото - друг любим "персонаж" на Ралица Арнаудова, който присъства в три от платната и в тази експозиция, пък е символ на възкресението, на живота, на цикличността. 
А самата Ралица обича цветята не само да ги рисува. Отглежда ги и в дома си в Русе, и в градината в двора в Ново село, където за съжаление, не успява да се завръща толкова често, колкото би й се искало.
"На село аз отговарям за цветната градинка - имам хризантеми и димитровчета най-различни сортове и разновидности. Няколко години поред купувах, събирах, вземах от други хора - ходех по къщите наоколо и където си харесам нещо, си исках да го завъдя и аз у дома. И сега като нацъфтят - особено през есента, става наистина много красиво", разказва художничката. У дома също е отглеждала много декоративни растения, повечето зелени нецъфтящи. Само че без да искам, изгорих голяма част от тях, защото нещо не се разбрахме с един течен тор, който бях купила, и сега са ми останали само няколко драцени, един бенджамин, който вече си е същинско дърво, и онова стайно цвете, на което казват 
Мъката на художника - аспарагус
усмихва се Ралица.
Засега сред нейните картини не се вижда нарисувана Мъката на художника - но най-вероятно това предстои. Стига на младата жена да й остане достатъчно свободно време, за да се заеме с това, което най-много обича. 
Защото по-голямата част от времето й "изяжда" преподаването в училище "Възраждане". Не ми тежи, правя го с удоволствие, особено когато виждам, че в класа има деца, които имат дарба, обяснява Ралица. Още повече, че тя работи като учителка в училището, което самата тя е завършила преди време. 
Във "Възраждане" е учила от първи клас. А когато трябва да избира средно училище, там вече приемат ученици за втория випуск на паралелките със засилено изучаване на изобразително изкуство.
"Тогава това беше единственото място в Русе, където се изучаваше по такъв задълбочен начин рисуване. А точно когато и аз бях приета, в Музикалното обявиха за първа година такъв прием. И ние до 15 септември изчаквахме дали няма целия клас да ни преместят в Музикалното", спомня си русенката.
Първите випуски на младите художници във  "Възраждане" били доста силни групи. Получили добра подготовка от преподавателите, известни русенски художници: Хрисанд Хрисандов, Дилян Хубанов, Роман Кисьов /който бил класен на Ралица/, Николай Колев. От нашия випуск шест човека бяхме приети във Великотърновския университет, няколко влязоха в Художествената академия в София, казва художничката.
Когато тя кандидатствала, 300 момичета се състезавали за 15 места! 
Доста различна картинка от сегашната, когато в университетите са склонни да приемат всеки, стига да е подал заявление... 
Следвах в трудните времена - постъпих в първи курс през 1996 година, когато нямането беше тотално, припомня си художничката.
"Шест дни в седмицата бяха лекциите, упражненията и рисуването - рисувахме и в събота, а след това си идвах в Русе, в неделя се натоварвах с храна и отново заминавах за Велико Търново. Изкарвах седмицата със седем лева! По принцип всички бяхме еднакво бедни, кризата не беше пощадила никого. Но пък преподавателите ни бяха чудесно - проф.Александър Терзиев, неговите асистенти Иван Узунов и Йордан Йорданов... А и колкото мизерен да беше битът ни, така или иначе студентският живот си беше пъстър и ярък", казва Ралица. 
А когато се дипломира и се връща в родния си град, започва търсенето на работа.
"Опитах да кандидатствам в няколко училища, но навсякъде ударих на камък: навсякъде искаха преподавател "с опит", разказва художничката.
Накрая се хванала на работа като търговски представител към една голяма чужда фирма, която тъкмо набирала кадри. 
"Предлагах по заведенията кафе на едро - обикалях, убеждавах. Първо работих три години за тази фирма, след това минах на същата работа в друга. 
Бяла работа за хубави пари 
Заплатата ми там беше двойно по-голяма от учителската. Само че не ми оставаше никакво време за рисуване. А междувременно бях станала член на Дружеството на художниците и бях подала заявка за изложба. Тогава се чакаше ред за залата - поне две-три години. И ето че един ден ми се обадиха от дружеството и ми казаха, че съм одобрена за изложба на следващата година. Веднага напуснах работа и започнах да рисувам! А скоро след това дойдоха от варненския клон на фирмата да ме видят и да ме питат добре ли съм - да изоставя такава добре платена работа. Какво можех да им кажа - че съм художник и искам да се осъществя с рисуване, а не с продажбата на кафе...", казва Ралица. 
През 2007 година прави първата си самостоятелна изложба в Русе. Няколко години остава на свободна практика, само рисува и прави изложби, като се издържа от това. А след това я канят да замества за една година преподавателката по рисуване в училище "Йордан Йовков". После за малко се връща пак към търговията - докато получава нова покана, този път за Английската гимназия. Накрая пак по такава покана отива и в училището, което е завършила - "Възраждане". А от четири години работи вече не по заместване, а като титуляр, след пенсионирането на Хрисанд Хрисандов. 
"И стана така, че 
аз, от втория випуск на тази специалност, фактически изпратих последния випуск млади художници"
констатира тъжно Ралица Арнаудова. Според нея и сега има момичета и момчета с интерес към изобразителното изкуство, но родителите предпочитат децата им да учат "сериозни" дисциплини - чужди езици, компютри, икономика. Има много талантливи ученици - ако някой ги пита тях какво искат, ще направим поне паралелка и половина прием, но родителите настояват за нещо по-практично и "полезно", твърди художничката. 
От миналата година тя е и класна - сега нейните "питомци" ще бъдат в шести клас. Нямам случай преди четири следобед да се прибера у дома, така че рисувам в почивните дни и понякога през ваканциите - ако нямам ангажименти в училище, признава младата жена. Хубавото е, че нейният приятел я разбира чудесно - Мартин Методиев преподава биология и химия в "Любен Каравелов" и много добре знае, че родителите могат да звънят на класния по всяко време на денонощието, че работното време на учителя е относително понятие, че плановете за свободното време са още по-относително понятие... 
Често питат Ралица откъде се е взела такава вечно позитивна и усмихната - тя няма ли си грижи, недоволства, проблеми?! Ето и нейният отговор: "Ами такава съм - игнорирам лошите неща, гледам да оставя повече място за доброто, а позитивизъм трупам от всичко: от хубавите моменти, от интересните разговори, от пътуванията, които толкова много обичам. Случвало се е да ме питат не искам ли да се махна оттук. Ами не, не искам! Добре се чувствам! Не е толкова зле положението - зле е за мързеливите! Но човек винаги може да намери това, което ще го мотивира и ще му донесе истинска радост!".