В самото начало на август на откриването на изложбата на италианския художник Микеле Кармелино в Художествената галерия посетителите се спираха не само пред платната и колажите на автора. На влизане в залата погледите им привличаше друга изложба - на масичка бяха подредени миниатюрни копия на някои от картините на Кармелино, но изпълнени... върху бисквити! Така почти толкова поздравления и адмирации, колкото бяха отправени към италианския живописец, получи и авторката на захарните версии. Това e русенката Ивона Калчева, която вече от 5-6 години извайва малки сладки изненади за приятели и близки по различни поводи. 
На бисквитена плочка с размери не по-големи от 3 на 6-7 сантиметра Ивона вмества 
букети с разкошни цветя, кордели, листенца, но също и снежинки, камбанки, пилета
мечета, кончета и други персонажи от растителния и животинския свят. Нейни приятели вече знаят за увлечението й, което се оказва прекрасен и най-вече оригинален, неповторим подарък за специални поводи. Така - през приятели, до Ивона достига и италианският живописец Микеле Кармелино, който искал да почерпи на откриването с нетрадиционни сладкиши.
"Моята добра позната Анелия, съученичка на мъжа ми, която от години живее в Италия, се оказа в един и същи град с Кармелино, тя много добре знае какво правя и разказала на италианеца за моите сладки", обяснява Ивона Калчева. 
Всъщност тя започнала да майстори захарните чудеса в отговор на желанието на нейната внучка Ивон.
"Тя тогава беше шестгодишна, още не ходеше на училище, беше на гости при нас и в края на декември предложи: "Хайде  да украсим коледните сладки!". Тогава направихме първата украса на коледните бисквити само с бял айсинг - това е онази смес, с която се оформят контури, точици, фини орнаменти. Постепенно се задълбочих в темата. Аз съм си перфекционистка, 
когато правя нещо, или ще го направя както трябва, или няма да се занимавам изобщо
Така че започнах да чета в интернет как се прави айсинг, какви други техники има, какво е необходимо. Първия си непрофесионален айсинг тогава, на онази Коледа, направих с наша родна пудра захар, без никакви подобрители. За да установя малко по-късно, че тази пудра захар е твърде едра. Направо ме хвана яд - не може така! Хората вече са го измислили! И се амбицирах следващите сладки за Великден да бъдат изпипани! Хванах се да чета, да проучвам, изучих къде са магазините за консумативи, сайтовете, където се продават пособията. Купих си първите най-необходими неща - и нещата потръгнаха", разказва Ивона. 
Сега вече работи с молдовска захар, която е значително по-ситна от българската, а когато трябва да изпипва нещо особено фино, ползва задължително италиански айсинг на прах, за да може рисунъкът да се получи перфектен. Разполага вече със специални шприцове за листенца, набавила си е сладкарска дантела, четчици /вече има повече от сто - различни размери и видове/, молдове /формички от силикон, с които се шприцоват листенцата за цветя и клонки/. 
В днешно време, когато социалните мрежи издават едно или друго събитие едва ли не преди то да се е случило, за вълшебните захарни приказки на Ивона приятелите на семейството научават много бързо. Тук 
със собствен принос се включва и съпругът на Ивона - Венцислав Калчев
когото русенци познават като един от бившите областни управители.
"Помагам - как да не помагам! Най-вече снимам и веднага качвам във фейсбук тези красоти", казва главата на фамилията. Така той посредством интернет скъсява пътя до Русе и до света от живописното село Кошов, където в извънградската къща на Калчеви е базирана работилницата за сладки чудеса на Ивона. 
Там тя разполага с всичко необходимо и дни наред изгражда своите малки захарни рисунки, които след това предизвикват фурор. Изработването на петдесетина сладки отнема понякога месец - месец и половина, издава тя. Първо се изпича бисквитената основа, след това върху нея се полага фонът, после се опушва със специален пистолет, а след това се пристъпва към детайлите.
"Всичко това изисква огромно търпение и безкрайно внимание, за да може всяка извивка, всяка точица и завъртулка да си е точно на мястото. След това тези красоти имат около 4-5 месеца трайност. Разбира се, че могат да се ядат, но 
повечето ми приятели се оплакват, че им е жал да нахапят такова съвършенство"
усмихва се Ивона Калчева. 
Ръчният труд, перфекционизмът, с който се работи по всяка една сладка, на практика правят невъзможна тяхната продажба, затова ги подарявам, казва русенката. На нея й доставя удоволствие да зарадва с такъв ефектен и нестандартен подарък приятели за рождени дни и житейски юбилеи, за Осми март, деца на приятели за абитуриентски празници. Особено удоволствие й доставя да украсява бисквитки за дечица - тогава фантазията й води ръката й да рисува със захар, белтък и сладкарски бои пиленца, кончета, мечета.    
А неотдавна смаяла с тематични захарни композиции от шевни машини, игли, конци и копчета представители на професионалния шивашки бранш. Впрочем на Ивона този бранш не само не е чужд, а определено е част от живота й - две десетилетия тя самата е шила и е ръководила шивашка фирма, сама е изработвала моделите и кройките, пътувала е до Дубай, за да купува платове... 
Това с шиенето започва още в "малкото" училище.
"Много ми беше интересно в часовоте по трудово обучение, нашата учителка другарката Стефанова ни водеше часовете по шев и кройка, тя ме научи да шия. Като завърших 8 клас, исках да уча в Облеклото. Баща ми отсече: 
"И дума да не става! Пълна отличничка - и в Парцаленото!"
И подадох документи в Техникума по електротехника. Като пристигна писмото, че съм приета, аз го скрих и излъгах, че не са ме приели. Реших, че тогава нашите ще ми разрешат да отида все пак в Парцаленото. Но не съм знаела, че като не се явиш да се запишеш, хората пращат и второ писмо... Него вече не успях да скрия. Но за компенсация баща ми ми разреши да изкарам 3-месечен курс по шев и кройка. Бях 13-годишна, след това винаги съм си шиела сама дрехите. Дори и роклите за концертите със "Северно сияние", разказва Ивона Калчева. 
Така постепенно стигаме до друго откровение, което издава корените на артистичния усет на русенката. Още като ученичка в основното училище "Климент Охридски" тя  пее и плътният й глас радва съученици на лагери и школски забави. Вече в Електротехникума продължава да пее естрадни песни и на една вечер в младежки клуб в "Здравец" я забелязва Вили Икономов, който я кани в култовата тогава русенска група "Северно сияние". Така Ивона започва да излиза на сцена все по-често, 
пее заедно с Росица Борджиева 
известната днес естрадна певица, и все по-често й минават мисли да продължи да прави такава кариера. Но тук отново баща й се намесва в ролята на Съдбата. Самият той пееше и свиреше на китара, моята баба, неговата майка, е била певицата на село Дряновец, но татко не допускаше мисълта, че дъщеря му ще се занимава с нещо толкова "несериозно" като естрадата, казва Ивона. Затова след техникума тя напълно "закономерно" кандидатства във ВИММЕСС, както тогава се е казвал Русенският университет, и завършва специалността изчислителна техника. Е, докато следва, продължава да пее - вече с оркестъра на института... 
Но ето че сега, след години на инженерстване и на частен шивашки бизнес, явно най-после е ударил часът за нейното артистично амплоа. 
Обичам предизвикателствата, доставя ми удоволствие от един детайл или от една идея да направя нещо, понякога върху една сладка се разгръща цял сюжет, друг път тя съдържа послание и пожелание, казва Ивона. Миналата есен зарадвала внучката Ивон /тя вече е на дванайсет/ и нейните съученици с бисквитки с любими тийн персонажи. Сега сама си поставя нова задача - да усъвършенства сладките с изомалт - заместител на захарта, за който се твърди, че е нискокалоричен и безвреден. А и постоянно има поводи на приятели, които току звъннат по телефона с молба за "нещо по така".
"Радвам се, когато мога да зарадвам хората с това, което правя", казва Ивона. И е щастлива, че внучката Ивон също намира вдъхновение в майсторенето на изкушения. Е, в момента Ивон повече се увлича по приготвянето на ребърца със специални сосове, на мъфини, но със сигурност показва, че добродетелите, за които се твърди, че се предавали през поколение, са намерили верния последовател на русенската майсторка на вълшебните захарни приказки.