Д-р Надя Панчева е завършила Медицинския университет в родния си град Варна. Има придобити специалности по вътрешни болести и кардиология, сертифициран специалист е по кардиостимулация на експертно ниво. От 2000 до 2004 година специализира клинична кардиология, електрокардиостимулация и електрофизиология в Медицински център „Барзилай“ в израелския град Ашкелон, който е филиал на Негевски университет в град Бершева, Израел. До 2019 година работи в Интензивна кардиологична клиника със сектор по електрокардиостимулация в УМБАЛ „Света Марина“-Варна, където извършва имплантации на всички видове постоянни електрокардиостимулатори, кардиовертер-дефибрилатори (AICD) и устройства за сърдечна ресинхронизация (CRT), обучава студенти, специализанти и кардиолози по високоспециализираната кардиостимулация. Член е на управителния съвет на съсловното сдружение по кардиостимулация и електрофизиология в България (ССКЕБ), както и на дружеството на кардиолозите в България и на EHRA. От юни 2019 година работи в центъра по кардиостимулация към СБАЛК „Медика Кор“-Русе.

- Д-р Панчева, за първи път в Русе преди 20 дни имплантирахте "умни" пейсмейкъри на двама мъже с нарушения в сърдечния ритъм. Какво може да предизвика тези страдания на най-важния човешки орган?
- Сърцето е подвластно на емоциите - винаги реагира бурно както на отрицателните, така и на положителните. Затова стресът е толкова значим за всякакви драматични сърдечни инциденти. Дори и при напълно здрав орган, без никакви изменения и проблеми, може да настъпи криза, която да наруши и дори да спре нормалната му работа. Казвам тези неща, защото хората трябва да започнат да обръщат внимание на емоционалността си и нейното култивиране. Голяма част от техните проблеми и болести са точно от такъв характер и се наричат психосоматични. Тогава повлияването на симптомите и болестите с таблетки е трудно. Лекарствата могат да потиснат симптомите в някаква степен, но не и дефинитивно да излекуват човека. Говорим за мозъчна хигиена, трениране и
контрол на нашата емоционалност като част от грижата за нашето здраве
Бих искала хората да разберат, че те са активните и най-важните участници в лечебния процес. Освен да изпълнят препоръките на лекарите си, трябва да осъзнаят какви са причините, довели до болестта, да променят негативните си стереотипи, вредни навици, начин на хранене, отношението си към другите и към самите себе си. Едва тогава ще има дълготраен ефект от лечението.
Моята работа е свързана с имплантиране на устройства, когато има трайно нарушение на работата на сърцето и това се отразява на качеството на живота или на възможността за живот. Радвам се, че има проблеми, свързани с нарушения на сърдечния ритъм, които се решават 100%, когато бъде имплантиран пейсмейкър, и това са по-голямата част от случаите. 
- Какво представлява пейсмейкърът?
- За първи път способността на електрическия ток да предизвиква въздействие върху мускулите, като ги активира, е забелязано от италианеца Луиджи Галвани. През следващите години много учени изследват особеностите на въздействието на електрическия импулс върху сърцето. През 1958 година шведски учени създават първия готов за имплантиране, т.е. изцяло намиращ се под кожата на пациента, стимулатор на сърдечната дейност.
Пейсмейкърът е електронно устройство, разположено в херметичен метален корпус
с неголям размер. Състои се от батерия и микропроцесорен блок. Всички съвременни устройства възприемат собствената електрическа активност на сърцето и при спиране на сърцето или забавяне на сърдечната дейност поради нарушение на ритъма или проводимостта за определено време приборът започва да генерира импулси за стимулиране на миокарда. В случай, че има нормален собствен ритъм, пейсмейкърът не генерира импулси. Това се нарича работа при нужда.
Съвременните пейсмейкъри са с функция за честотно адаптиране. Те са снабдени с датчик, който получава информация за физическата активност на пациента. Този датчик-сензор усеща ускорението на дишането, определя моментната вентилация на дробовете или изменения на параметрите на електрокардиограмата. Когато настъпват такива промени, устройството задейства програма, която може да променя, увеличава или намалява сърдечния ритъм в зависимост от натоварването на пациента.
- Как става имплантирането на устройството?
- Имплантирането на пейсмейкър от всякакъв вид се извършва с местна упойка. Обезболява се мястото, обикновено това е зоната под ключицата вляво или вдясно, намира се подходяща периферна вена, през която
под рентгенов контрол се поставят в сърцето различен брой електроди
най-често 1 или 2, на точно определени места. Търси се място с добър контакт между върха на електрода и миокарда, което е важно както за прецизната работа на устройството, така и за пестеливото изчерпване на батерията. Електродите се свързват с устройството и цялата система се помества в оформения "джоб". След това разрезът се затваря с резорбируеми конци и интрадермален шев, възможността за инфектиране е минимална. Необходимо е да се избягват резки движения в рамото от страната на имплантацията, протягане, разтягане, вдигане на тежки предмети, за да не се получи разместване на електродите. Електродите са фини, поставени вътре в тялото от температурата стават меки и гъвкави, нещо като сварени спагети, и лесно могат да се приплъзнат, опънат и изместят от мястото, в което са фиксирани. Това е много неприятно усложнение, защото налага препозициониране, т.е. операцията започва отначало.
- Колко вида пейсмейкъри има?
- Първият тип пейсмейкъри са за хора, чиято сърдечна дейност е забавена или спира поради това, че електрическият импулс не може да достигне до сърдечния мускул, за да го активира. Това налага поставянето на електроди в сърцето, които да заобикалят проблемния участък и да подават електрически импулс. Такъв тип нарушения на сърдечния ритъм могат да бъдат вродени или предизвикани от редица заболявания - след миокарден инфаркт, сърдечни пороци, след сърдечна хирургия и други. С възрастта се получава фиброзно изменение на проводната система, затова проводните нарушения са много по-честа патология в напредналата възраст. След имплантиране на такъв вид пейсмейкър
животът на пациента продължава нормално и той може отново да бъде пълноценен човек
Друг вид имплантируеми устройства, свързани с нарушения на сърдечния ритъм, са т.нар. кардиовертер дефибрилатори. Те имат способността да разпознават и прекратяват животозастрашаващи аритмии, предизвикващи внезапна сърдечна смърт. Това са изключително драматични ситуации както за пациентите, така и за близките им. Най-често се получават по време на инфаркт или след това, но могат да възникнат и при много други патологии. Говорим за първична и вторична профилактика на внезапната сърдечна смърт. Първичната профилактика е, когато ние, лекарите, знаем, че при определена група пациенти съществува риск в следващите 5 години да настъпи внезапна сърдечна смърт. На тези пациенти би следвало предварително да се имплантира такова устройство, преди да е настъпило непоправимото и в западните страни това се прави. Вторичната профилактика е за оцелелите след битката със смъртта. Те вече са преживели и очакват новата битка. Кардиовертер дефибрилаторите са способни
в рамките на 10-20 секунди да разпознаят аритмията и да я прекратят
като подадат серия от електрически импулси към сърцето, с което потискат аритмията, или чрез електрошок. За съжаление, в България тези устройства не се реимбурсират изцяло от здравната каса, а се доплащат. Поради това лекарите не могат да имплантират на всеки нуждаещ се пациент такъв пейсмейкър. Много хора загиват още в млада възраст, докато биха могли да живеят пълноценно, ако можеха да получат такова устройство. Нашата асоциация от години се опитва да убеди всички по ръководната верига, че е необходима пълна реимбурсация и на тези устройства, но засега не среща разбиране.
Третият вид са пейсмейкъри с ресинхронизираща функция. Сърцата на пациентите, на които се имплантират, са увредени вследствие на заболявания. Заради разширяването на сърдечните кухини започва несинхронно съкращаване на отделните му части. Получава се разминаване във времето на съкращение между лявата и дясната камера, между предсърдията и камерите. Оттам помпената функция силно се снижава, поради което хората развиват тежка сърдечна недостатъчност. Пациентите имат затруднения в дишането, тяхната физическа активност е силно ограничена, някои са приковани на легло, често се налага да лежат в болница.
Този вид имплантация е много по-сложна и продължителна
Поставя се допълнителен, трети електрод върху лявата камера, който трябва да се позиционира, преминавайки през сложен път от периферната вена, през дясното предсърдие, да попадне в друга вена, която дава разклонения върху лявата камера, за да достигне най-подходящото за целта място. Има много предварително неизвестни препъникамъчета, но пък резултатът си заслужава усилията. Тези стимулатори успяват да компенсират диссинхронията и да ресинхронизират частично помпената функция на сърцето. С тези устройства не може да възстановим сърцето напълно, но при успешна процедура физическият капацитет на пациентите се подобрява. Имплантирането на този вид пейсмейкъри предстои да започне съвсем скоро и в Русе. 
Важно е да се знае, че съвременните пейсмейкъри могат да
събират и съхраняват данни за работата на сърцето
с помощта на специален програматор лекарят може да прочете данните, да ги анализира и да види какви нарушения са получени. Това може да му позволи да назначи подходящо медикаментозно лечение, както и да избере подходящи параметри на стимулирането. Проверката на прибора трябва да се прави поне веднъж на 6 месеца.
- Защо е необходимо това?
- Защото, когато се установи изчерпване на резервите на батерията, се насрочва хоспитализация за подмяната й. Всъщност се подменя цялото устройство, защото батерията е капсулована заедно с елктрониката. Това е същата хирургическа интервенция, но без позициониране на електроди, защото се запазват същите. Добре е да не се стига до подмяна на батерията по спешност, което се случва при пациенти, които не идват за проследяване, обикновено с мотива, че се чувстват добре. 
Пейсмейкърът е електронно устройство. Понякога се получават смущения на работата му, които не се забелязват от пациентите, но се виждат при проверката с програматора. Често казвам на пациентите: "Колите минават годишен технически преглед и всички стриктно го правят. Защо не сте така стриктни и към себе си, към собственото си здраве, към машинката, благодарение на която си карате колите?".
- Често ли се случва пациентите ви да не обръщат внимание на тези устройства?
- Всеобща за българина черта е да не обръща внимание на собственото си здраве и
да прехвърля отговорността на лекаря, на хапчето, на системата, на държавата...
Иска ми се хората да променят философията на живота си, да не се възприемат чрез проблемите си, да имат отношение към здравето си и да започнат да го ценят, да разберат, че има "конци", които те държат и само те могат да ги управляват, да се пренасочи фокусът на личното, колективното и обществено внимание от болестта към здравето във всичките му измерения. Това е единственият начин да спрем да боледуваме и да излезем от омагьосания кръг, в който нормалното размива границите си, човешките ценности губят стойността си, негодуванието е ежедневие, а целите ни са там някъде...