Актът за установяване на административно нарушение, съставен срещу НАП от Комисията за защита на личните данни (КЗЛД), е оспорен в законовия 3-дневен срок, съобщиха от приходното ведомство.

Наказателното постановление, с което комисията налага санкция в размер на 5,1 млн. лева, също ще бъде обжалвано пред съда.

Главният мотив за оспорването на акта на КЗЛД е, че неоторизираният достъп, кражбата на данни и последващото им публично оповестяване са резултат от действия, представляващи престъпление по смисъла на Наказателния кодекс на РБ, осъществени независимо и въпреки предприетите от НАП технически и организационни мерки за защита.

От НАП обмислят и предприемането на съдебни действия спрямо извършителите на хакерската атака срещу сървърите на агенцията, като е възможно както присъединяването на агенцията в наказателното производство, така и воденето на гражданско дело. Така финансовата претенция в размер, покриващ наложената на приходната агенция имуществената санкция, ще бъде насочена към извършителите на престъпното посегателство.

Справката в приложението за това какъв вид лични данни са били разкрити за български граждани, ще бъде пусната в експлоатация през следващата седмица, съобщават още от НАП. Проверката ще може да бъде извършена чрез идентификация с персонален идентификационен код (ПИК), издаден от приходната агенция, или с електронен подпис. Такава справка ще може да се направи и в офисите на НАП в страната след представяне на лична карта.

БГНЕС припомня, че по-рано председателят на КЗЛД Венцислав Караджов съобщи, че по закон санкцията срещу НАП е могла да достигне до 20 млн. лв. “Тази глоба е достатъчна като се отчита отговорното поведение на администратора. Санкцията е, за да не се повтаря това поведение”, каза председателят на КЗЛД.

Обвинени след атаката срещу НАП са хакерът Кристиан Бойков и шефът на “Тад груп” Иван Тодоров, както и търговският директор на фирмата Георги Янков.

До момента от прокуратурата съобщиха, че са налични данни за сериозни престъпления, включително опит за дестабилизация на държавата и правителството и всяване на хаос в обществото. Според обвинението доказателствата са изключително обезпокоителни, тъй като се касае за атака срещу държавността.

Изтичането на данни след хакерската атака на сървърите на НАП засегна около 5,1 млн. български граждани. Около 4 млн. от тях са на живи хора, останалите са на починали лица.